Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Сезонът на големите надежди

Сезонът на големите надежди

12-07-2019 Жаклин МИХАЙЛОВ

Преди вече много години всички харесваха българското футболно първенство. Не само го харесваха, но и трескаво чакаха да започне новият шампионат. Сега живеем в конкурентни времена и най-важен е изборът. Мнозина не предпочитат българското първенство като основен футболен продукт за гледане. Те съставляват огромната група на абстрахиралите се. Но никога няма всички

да се абстрахират

защото днес започва не шампионатът на Занзибар или Бангладеш, а нашето родно първенство. Критикуваме го, не го харесваме, вбесява ни, ядосва ни, но все пак си е наше. И колкото и да е скучно и досадно, колкото и да е корумпирано и предпоставено, все пак е част от нашия единствен живот. 9 месеца от всяка година или, както се казва във филма – всяка една неделя. Със скандалите, с обидите, с компроматите, с лъжите и най-вече със статуквото.
В последните 8 години първенството започва с лек горчив привкус на отвращение. В някои други области да знаеш какво ще се случи е добродетел, във футбола обаче е смъртна присъда. И на тези последователи на българското, които все пак още го предпочитат пред супер зрелищата в Англия, Испания, Италия, Германия, им е неприятно и унизително. Защото им обясняват как черното е бяло. А те виждат, че си е черно!
Първенството започва така, все едно че не е свършвало. Отборите се разпуснаха за десетина дни почивка, така наречената подготовка мина на бърза скорост, дойде време за Европа. И за новото първенство, което стартира в съвсем необичайно време. От края на юли се придвижи почти до самото начало. Все пак в БФС


кроят планове
за участие

на европейско първенство. Живеят си хората с големи надежди, но останаха ли надежди у обикновения зрител? Ще им хареса ли една и съща пиеса всяка година. Защото сценарият за следващите 9 месеца е написан предварително. Зрителят може да разчита само на случайни импровизации.
Ето завесата се отваря и на сцената се появяват двамата главни герои, които още от първата секунда влизат в безкраен, разгорещен диалог. А може дори да се поступат! Нашите герои се наричат Лудогорец и ЦСКА. За четвърти пореден път те са вкопчени в битка за безценната титла на България. Лудогорец не я дава, ЦСКА обаче упорито се приближава все по-близо до хегемона. Трите неуспешни опита ни най-малко не са ги обезкуражили.
Съперничеството между ЦСКА и Лудогорец ще се ожесточи още повече. За това говори повече от красноречиво лятната им селекция. Двата клуба са като две армии, които останаха без слаби места. Силни са и на сушата, и във въздуха, и във водата. Могат да се бият до премала и е сигурно едно - никой няма да вземе преднина до последния мач. Този път няма да има почти никакви засечки. Сложете едни поне 10-15 точки в актива на всеки от съперниците спрямо последния сезон. И директни мачове, в които ще летят искри. Това съперничество отхвръкна на макс. Зелените срещу червените, двете супер сили на нашето съвремие.
И през този сезон обаче

ще липсва
синият цвят

Латерната отново си повтаря нейното. Българският футбол е Левски срещу ЦСКА. Да, но историята не е константна величина. Всичко тече, всичко се променя, сентенцията е приложена преди векове. За следващите 9 месеца с някаква относителна сигурност може да се предвиди, че Левски ще опази непокътнато третото си място. Но не са изключени и моменти на синя еуфория. На голяма надежда, че мъката е останала назад. Но бараката е съборена и е трудно за една година да се вдигне здраво здание. Необходими са добри строителни материали, а на „Герена” не могат да си го позволят. Все пак на теория и практика те са един фалирал клуб. И не могат като Лудогорец и ЦСКА да надграждат. В „Подуяне“ в последните 10 години се е разградило до основи. При това положение остават трето място, евроквота, ще се развиват младите. И традиционните големи приказки и претенции.
Под Левски са останалите 11, които всъщност са най-важните. Отстрани тези 11 клуба изглеждат леко незаинтересувани от случващото се, но това е само привидно. Те са фундаментът на постройката, която досущ като „къща за гости“ се появи точно преди 3 години, когато се пръкна творението, наречено Първа лига. Нито един от тези отбори не желае да мине преди четвъртото място, но пък и перспективата за изпадане е крайно нездравословна. За всички тях предстоят 9 месеца на здрава битка за удържане на позицията. Регламентът е поставил ясно чертата – десетото място е чудесен оазис, 11-ото е фронтова линия.
Миналата година допуснах жестока грешка, като предрекох светло бъдеще за Септември. Рискът да объркам отново е доста голям.

Няма никакъв риск
да се предвиди

че Берое ще е отново четвърти. При сегашните обстоятелства това е нещо като малката титла на България. Защото трите отпред са водени от прекомерни амбиции, докато четвъртият си печели всичко само с футболни средства. Има и такава логика. Берое е клуб със запазено място в шестицата. Нещо, което не може да се твърди за Ботев и Черно море. Тези два клуба могат и да са сред първите шест, могат и да отидат на бараж като седми. Въпрос на техен избор. Миналата година прогнозата за тях бе лесна, сега не е точно така. Ботев е същият като играчи, но е с нов треньор. И то чужденец, съчетание, които крие възможни взривоопасни изненади. Черно море подмени половината отбор, но пък остана със същия треньор. И на „Тича“ може да се очаква сериозно непостоянство.
Вкарвам съспенс - ако Ботев Пд и Черно море не са сред първите шест, кои ще са тогава? Ето и двете водещи предложения – Локомотив Пловдив и Арда Кърджали. Локо-то остана с Бруно Акрапович, който издържа на якото брулене и натри носовете на всички. Спомням си какво се написа по негов адрес, а каква стана накрая. Но българинът е безсрамен и бързо изминава пътя от разпни го до осанна. Всъщност тандемът Крушарски – Акрапович се оказа доста плодоносен на пловдивска почва. Тази година могат да се окажат с доста повече точки. И голямата загадка Арда Кърджали. От влизането на Лудогорец през 2011 година новак не е получавал толкова големи очаквания. И с известно право, защото в Кърджали има финансово обезпечение и добър треньор. С тези два фактора Арда може да подгони шестото място с лекота. Но може и да ме опровергае, защото никога не са били поставени в такава среда.
От отборите в прогрес


към тези в регрес


Етър получи много похвали през последния сезон, стигна и до бараж. Балъков си осребри акции и вече е в националния. Виолетовите се сдобиха с нов обещаващ наставник - Росен Кирилов. Но колосалната разлика е, че Балъков е любимият син на Търново. Кирилов просто е един работник. И това ще се усети в представянето на отбора. Славия се променя непрекъснато и е трудно да постигне константно ниво. Всеки иска да играе при белите, защото „Овча купел“ е трамплин за чужбина. Венци Стефанов никого не задържа, а винаги има мераклии да дойдат в добрата стара Славия. За цели и амбиции обаче трудно може да се говори. Но президентът винаги има за какво да се изкаже. Подготвен е по всички въпроси.
И към кръга на заподозрените. Верея си отиде, идва Царско село. Но Верея в началото бе стихия. Царско село едва ли ще стигне до първата шестица, по-скоро ще се бори да е далеч от последните места. Дунав се е запътил натам още преди първия сигнал. Ботев Враца е в дефиницията на трудния втори сезон. А Витоша Бистрица са истински тигри, когато дойде до опасност за изпадане. Всичко обаче са предварителни диспозиции, пита се кой ще е новият Септември?