Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Селекцията – незатворен процес

Селекцията – незатворен процес

30-04-2019 Жаклин МИХАЙЛОВ

В българския футбол към всяко съществено нещо има прикачено банално клише. Селекцията например е закичена с двете изпразнени от всякакво съдържание думи – отворен процес. Всъщност селекцията е най-важният процес, за съжаление неразбираем и невъзможен за нашите клубове. А това рефлектира върху тимовете и продукцията, която те изнасят на терена. Някъде в този период на годината се констатира ясно и категорично

пълният провал

при подбора на изпълнители. И няма как да е иначе, защото той е правен абсолютно непрофесионално. И така е не от вчера, а от много години насам. Е, има и градация, при някои клубове като Лудогорец и ЦСКА ситуацията не е чак отчайваща, при други като Левски положението е плачевно. Но констатацията за липсата на каквато и да е било пълноценност при селекционирането на нови футболисти остава в сила, макар и отрупана с хиляди субективни обстоятелства и обяснения.
Историческата справка показва, че в България силните и мощните клубове винаги са вземали водещите играчи на по-слабите и немощните. В едни далечни години това се извършваше по вече забравен командно-административен начин. Системата беше затворена – СИВ не беше като ЕС. Каквото си произведеш, това ползваш. Но го ползваш с години, докато не влезеш във варианта „уморените коне ги убиват“. Отмъкването на играчи безспорно бе осъдително, по-малките преглъщаха трудно, но пък имаха стимула да създават нови. И така в Хеброс Харманли се пръкна бъдещ носител на „Златна топка“!
Добра или лоша, онази система на селекция вършеше работа и благодарение на нея България стигна до четвъртото място в света. Като всяко друго нещо в пост социализма и футболът известно време си работеше по старите правила. В играта влязоха и парите, но това не промени същността на процеса. По-заможните клубове продължаваха да селектират най-доброто у нас. А отпреди 20 години започнаха да селектират и от чужбина. И там нишката се скъса. Защото едно е да вземеш футболист, който от дете ти е бил пред очите, съвсем друго някакъв напълно непознат субект. В този процес българските клубове се провалиха тотално с малки изключения.
Преминавам със скоростта на светлината през последните 20 години и се катапултирам в наши дни. Българският пазар

е почти умрял

Няколко са имената на конвертируеми наши играчи в първенството и тяхното бъдеще изглежда неясно, да се разбира гласят ги за чужбина. В същото време водещите ни отбори със сигурност ще направят лятна инвазия и ще привлекат дузини чужденци. В болшинството от случаите това ще са свободни агенти, които при това не са съвсем свободни, защото мениджърските къщи също правят трансфери. Тук е първата заложена мина, която задължително експлодира по-късно. Само на едно място в България могат да си позволят да правят трансфери клуб с клуб, следователно играчът, който купуват, е в състезателен ритъм и може да бъде гледан на живо. А това трябва да бъде практика, а не изключение. Спомням си, че преди 12 години, когато Левски тръгна да прави пълна промяна, тримата бразилци и двамата мароканци бяха гледани десетки пъти на живо. И то от хора, които наистина разбират от футболисти. Сега това звучи като научна фантастика.
Тук трябва да се засегне институцията на най-важния човек във футбола – треньора. На него му водят футболисти, които той одобрява. Това просто не е сериозно, както казваше един позабравен футболен ръководител. В наши дни този подход е обречен. За да привлечеш нов футболист, ако трябва, ще използваш и частни детективи. Важна е и най-малката подробност, защото после ще си чукаш главата. Истината е, че при нас селекцията се прави на сляпо. Информацията се свежда до следните параметри – юноша на велик клуб, играл 2-3 мача за него, после бил преотстъпен, там се контузил, в последната година си седи вкъщи и сега го вземаме при нас. Но медиите ще отразят факта, че в някакъв си мач играл срещу Меси. И че бил смятан за невероятен и изключителен талант. Да, ама стигнал до България, а това е нещо като доживотна присъда. Да се разбира така - след като си отишъл в България, връщане назад няма! Дори няма да си губя времето с много примери – Обертан и Жорди Гомес, последното им вземане ще е в Ориента.
Няма съмнение, че не е лесно и

акъл всеки
може да дава

Но и да се харчат пари залудо не си заслужава. И по-важното - резултатът е никакъв. Нивото на водещите ни отбори днес е пряко следствие на селекцията вчера. Толкова зле е свършена работата, че дори нямат достатъчно играчи, с които да завършат нормално сезона. Не повече от 20 процента е успеваемостта с привлечените чужденци. И това най-добре се вижда в този етап на годината. Къде е тяхната ключова роля и как те си изплащат вложените пари? Отговорът е никак. Привличането на чужденци е като изнасянето на местни капитали навън. Идват едни момчета с паспорти на ЕС, които си изкарват прехраната у нас, без да създават никаква принадена стойност.
Следва въпросът за вината. Естествено, това не е наказателен процес, но все пак всеки, занимаващ се с футбол, би трябвало да е отговорен за неговото развитие. Най-виновни са собствениците, които не гледат достатъчно задълбочено и експертно на футболните си инвестиции. В България компетентността по отношение на кадровото обезпечаване е на изчезване. Имаше един предпоследен собственик на Левски, който постигна абсолютния рекорд в това отношение.
На пръсти се броят хората, които са доказали, че разбират от футболисти. Както казваше Херо, не е необходимо дори да се съблича по екип, още като го видя как ходи, и ми става ясно става или не става. Собствениците, преди да станат такива, трябва да си изяснят с какъв екип от специалисти ще работят. Защото веднага се стига до парадокси. В Левски например разчитат да развиват младите с треньор, който винаги се е доверявал на утвърдени футболисти. И сега на 64 години ще го променят. Парадокс до парадокс. Заплатаджия до заплатаджия, които

за две стотинки
работа не могат
да свършат

Иначе много знаят и всичко разбират, но все нещо им пречи да го покажат.
И цената на грешките в селекцията винаги се плаща с лихвите. Чуждите играчи си имат договори, а и УЕФА работи за тях. Е какво да направим, такъв ни е футболът, биха казали хората с парите. Въпрос с повишена трудност. За начало да намерят подходящите хора. Да работят със срокове и с носене на вина. Да се прекрати практиката с решаване на проблемите в последния възможен момент. Това на български се нарича кърпеж. Не на последно място да се мисли не за сега, а за после. Най-важното е да се отсява зърното от плявата и да не се дава прекалено поле за изява на съветниците, натегачите и подмазвачите. Защото приказките на маса и тиражирането на всякакви небивалици доведоха българския футбол дотук. Най-накрая да се разбере максимата, че освен от футболисти футболът се нуждае и от хора, които разбират от футболисти. Преди години имаше стотици такива труженици, сега и на пръстите на едната ръка не могат да бъдат изброени.
Догодина по това време пак ще се играят най-важните мачове в сезона. И пак ще гледаме слаби вратари, неподготвени защитници, неориентирани халфове и ялови нападатели. А и ще се окаже, че повечето са и контузени. И зрителят ще се чуди кой ги е гледал и селектирал тези некадърници. Мисля, че посочих поне малка част от отговора. Нивата е дълга и иска много оране. Ама има ли кой…