Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

15-05-2020 Сеул 1988 - от всичко по много

Сеул 1988 - от всичко по много

15-05-2020 Хари ЛАТИФЯН

Четири години след бойкота на олимпиадата в Лос Анджелис България се завръща с гръм и трясък на най-голямата спортна сцена на планетата. Игрите в Сеул са апотеоз на труда, таланта и характера на родните спортисти. Както, разбира се, и апогей на онзи социалистически строй, базиран да демонстрира надмощие над капитализма с ясната идея, че именно спортистите са най-добрият начин да покажеш това пред останалия свят. Южна Корея става арена на финалната битка на Студената война, в която България играе една от водещите роли. А родните спортисти успяват да запишат най-силното си участие на олимпиади, регистрирайки рекордните и имагинерни към днешна дата 10 златни медала! Общият брой от 35 отличия е по-малък спрямо 41 в Москва, но за сметка на това конкуренцията е значително по-голяма и всеки медал сякаш има двойно по-голяма стойност.
Участие на Игрите записват 171 родни състезатели в 16 вида спорт. Впечатляващото е, че медалите идват от представители на 11 от тях, което показва силата и богатата палитра на българските спортисти.
В олицетворение на родния успех се превръща невероятното усилие на Ваня Гешева. Сребърната от Москва 1980 постига нещо, което никой преди нея и вероятно никой след нея няма да съумее да направи. Тя печели пълен комплект медали в Сеул, качвайки се на подиума и на трите състезания, в които участва. Легендата от Брестовица води невероятна битка с голямата си съперничка Биргит Фишер. На 30 септември двете си оспорват короната на 500 метра едноместен каяк, като българката компенсира близо секунда изоставане на половината дистанция, за да спечели златото с аванс от 12 стотни! Броени минути по-късно Гешева се събира и се връща в лодката, този път в тандем с Диана Палийска. Този път Фишер взема реванш заедно с Анке Нотнагел, като финалът се развива по обратен начин, а нашите изостават с 6 десети накрая. На 1 октомври Гешева и Палийска отново са заедно, този път с Борислава Иванова и Огняна Петрова, за да може Ваня да оформи своя требъл на четворка каяк – бронз след лодките на Източна Германия и Унгария.
Развой, който изненадващо за мнозина не се оказва достатъчен, за да може Гешева да стане Спортист №1 на България при жените. Тя завършва в подножието за сметка на първата и единствена наша олимпийска шампионка в плуването – Таня Богомилова. Златната ни рибка, както е известна легендата, ликува с титлата на 100 метра бруст, където поставя олимпийски рекорд. След като в Москва дебютира едва на 16 години, в Сеул Богомилова е сред фаворитките в сектора и оправдава големите очаквания. В исторически за България финал тя изпреварва другата ни звезда Антоанета Френкева с близо секунда, като двете са рамо до рамо на почетната стълбичка. Силите на Богомилова на 200 метра не стигат за ново отличие, където този път тя е четвърта, докато Френкева грабва бронза.
Изключителна скорост демонстрира и друг български феномен – Йорданка Донкова, но на лекоатлетическата писта. На 26 години родената в Горни Богров хърделиска е фаворит за златото на 100 метра с препятствия, след като месец преди Игрите поставя световен рекорд от 12.21 секунди (подобрен едва през 2015-а от Кендра Харисън). Тя затвърждава претенциите си за титлата, регистрирайки върхово олимпийско постижение от 12.38 секунди (подобрено през 2012-а от Сали Пиърсън).
Още едно злато от сектора на лекоатлетите идва от Христо Марков. 23-годишният димитровградчанин прелита над всички в сектора за троен скок, а олимпийският рекорд от 17.61 метра му носи и званието Спортист №1 на България при мъжете за 1988-а. Резултатът му не е случаен, предвид че Марков е единственият ни атлет, който е световен шампион и в зала, и на открито…
Постижението му засенчва в регистрите на родните спортни журналисти по онова време титлата, която Ивайло Маринов (тогава Мустафов) извоюва на боксовия ринг. 28-годишният варненец вдига летвата и след бронза в Москва, този път е безапелационен при 48-килограмовите в Сеул. Мнозина определят легендата като най-техничният боксьор изобщо в историята, и не случайно е провъзгласен за №1 на миналия век за българския бокс.
Химна в своя чест чува и Атанас Комшев. 28-годишният борец от Деветинци е безкомпромисен на тепиха в класическия стил при 90-килограмовите. Отишлият си без време легендарен наш състезател (едва на 35 г. в катастрофа) е 5-кратен световен медалист до онзи момент, като в Сеул носи единствената титла на борците ни. Комшев постига 6 победи, а на финала е безупречен срещу финландеца Коскела за 4-0 точки.
В Южна Корея се ражда и звездата на Таню Киряков. Русенецът дебютира на най-голямата сцена на 25 години, като ликува със златото на 10 метра въздушен пистолет. Той изпреварва американеца Ерик Булджун с впечатляваща финална стрелба от 102.9 срещу 97.9 точки. Българинът остава в подножието на медалите на 50 метра пистолет, където се нарежда четвърти, с точка зад втория и третия.
19-годишният софиянец Любомир Герасков пък се превръща в голямата изненада на спортната гимнастика. Той става олимпийски шампион, без да е бил сред фаворитите по онова време. Българинът ликува след невероятно изпълнение на кон с гривни. Герасков получава 19.950 точки за съчетанието си, с колкото са удостоени още двама гимнастици – Боркай (Унг) и Биложерчев (СССР). Така от МОК присъждат три олимпийски титли в дисциплината!
И така стигаме до най-успешния, но и най-скандален спорт за България в Сеул – вдигането на тежести. Националите ни стартират ударно турнира, като Севдалин Маринов печели титлата при 52-килограмовите със световен рекорд от 270 кг и аванс от 10 спрямо втория. След него на върха стъпват Митко Гръблев при 56-килограмовите с още един световен рекорд от 297.5 кг. Там се нарежда и Ангел Генчев в категория до 67.5 кг също след рекорд на планетата от 362.5 килограма – с цели 22.5 кг повече от втория! Междувременно Стефан Топуров (60 кг) остава със сребро за сметка на Наим Сюлейманоглу, който вече се състезава за Турция. При 75-килограмовите Борислав Гидиков поставя олимпийски рекорд от 375 кг и аванс от 15 пред Щайнхьофел (ГДР), а бронза отива за Александър Върбанов.
Фурорът обаче бързо е заменен от скандал. Гръблев и Генчев дават положителни допинг проби за фуросемид и веднага са извадени от класирането. Останалите ни щангисти, които трябва да вземат участие в Сеул – Асен Златев, Румен Теодосиев, Иван Чакъров, Стефан Ботев и Антонио Кръстев, изобщо не са допуснати до сцената. Вместо това от МОК удрят черен печат на нашите и ги изпращат обратно в България. И до днес никой не разкрива истината за скандала. Покойният Абаджиев е категоричен, че пробите са били подменени, за да бъде спряна мощна България. Твърди се обаче, че има договорка за разпределение на златото между нас и СССР, която момчетата на Папата не са спазили. Третата версия – вътрешен бойкот, пожертвал както Абаджиев, така и самите състезатели. Каквато и да е истината, срамът остана.
Следваща спирка – Барселона 1992