Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Сините дарители вече искат и отбор

Сините дарители вече искат и отбор

15-10-2020 Желю СТАНКОВ

Левски във всеки един момент може да обяви фалит. Тези думи ни бяха поомръзнали, дори противниците призоваваха отлагането да престане и сините да последват червените. Немалко фенове на Левски все още смятат, че е по-добре акционерното дружество, на което Наско Сираков притежава мажоритарния пакет акции, да обяви несъстоятелност.
При такова стечение на обстоятелствата обаче е много малко вероятно да се стигне до червения сценарий, защото няма индикации за отцепване на група фенове, които биха искали паралелно да си направят клуб, а огромната част от масата да си останат с клуба, който ще спечели правото да играе на „Герена”. Тоест ситуацията с Тире и Число като при ЦСКА е почти изключена. А и фалитът на едно дружество не означава закриване, защото Дора Милева може да направи оздравителен план. Дълговете така или иначе са си дългове и този, който се е наел да ги плаща, си носи кръста.
Наско Сираков обаче онзи ден в интервю за националното радио за пореден, но вероятно не и за последен, път обясни, че се е запънал като магаре на мост и с цената на лишения, чийто размер само той, семейството му и най-близките знаят, ще държи Левски над водата.

И удавяне не се предвижда.

Само преди няколко месеца циркът на „Герена“ бе пълен, а социалните мрежи не смогваха да бълват колажи и шаржове, докато акциите на любимия на половина България клуб се размятаха като руло тоалетна хартия наляво-надясно. И когато всички очакваха в „Подуяне“ да хлопнат кепенците за професионалния футбол и да се пуснат по терените на Чепинци, Драгоман и Световрачане (нищо против тези населени места), се случи чудото. Е, това вече не е чудо, а клуб, който някак си съществува и на всичкото отгоре предизвиква обратна реакция и както каза Сираков – съдиите ни режат, все едно сме претенденти за някакво високо класиране.
Без в ръцете си да държи куфарите с милиони левове, необходими за оцеляването на Левски, но носещ нещо много по-важно – любов, страст, сърце, харизма, идването на легендарния голаджия вдъхна още повече вяра в крайния успех на онези, които не спираха да отделят от залъка си в опит да помогнат. „Тире само през трупа ми“, това бе достатъчно за онези, които истински обичат синия отбор и те продължават да вярват и да подкрепят. Много е трудно да преценим дали сега членската кампания е такава по своята същност, или е друг вид дарителска кампания. Впечатленията са, че повечето притежатели на членски карти всъщност имат усещането, че дават пари и няма да се възползват от привилегиите на членството.
Дарителите обаче искат отбор. Дали са прави да гледат класирането? Истината е някъде по средата. Само за няколко месеца, почти без пари, Сираков успя да сглоби отбор, който стана симпатичен дори на безпристрастните - изграден почти изцяло от момчета, които

носят левскарската
идея в сърцата си и

за тях клубът не е просто идеалната възможност да напълнят банковите си сметки. „Идвам в Левски заради Наско и идеята“, не бе просто изтъркан лаф за пред медиите. Играчите го споделяха и пред най-близките си, защото така го чувстваха и за тях това е самата истина. Да, повечето не са футболни виртуози, но са готови да дадат максимума във всеки един момент, а това на този етап е много по-важно. Треньорът им също не е гениален, но за разлика от много други показа характер и имаше „топки“ да се хвърли в дълбокото, въпреки че и това вече се преекспонира.
Да, Сираков едва ли е безгрешен. Може би трябваше да направи не половин, а пълна чистка на директорите в клуба. Сигурно сбърка и с преотстъпването (все още само на думи) на част от акциите си на спорния Тити Папазов, но като цяло мисията на Наско бе да обедини левскарската общност и да акумулира усилията и любовта на всички, които обичат Левски в това да опитат да спасят клуба. Да го направят сами, без зависимости.
Видно е, че проблеми за Сираков има, дори и отвътре. Тези, които му спретнаха събличането на Ивайло Петев, се бият непрекъснато по стадионите и отвратиха много от така наречените мирни запалянковци на Левски. Проблемът е и на клуба, и на държавата, и на обществото.
Но най-странното в цялата работа е, че от два месеца насам от клуба обясняват как до две седмици ще обявят голям спонсор. Интересно е, че въпреки огромната фенска любов, демонстрирана в последните месеци, въпреки отбора, съставен предимно от български играчи (повечето продукт на школата) и въпреки харизмата на Сираков, на „Герена“ рекламодателите не се редят на опашка. Сигурно има някаква истина, която ние никога няма да разберем. Нищо че ни обещаха всичко да е прозрачно.