Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Синият кондор

Синият кондор

12-10-2020 Жаклин МИХАЙЛОВ

Големият като визия, излъчване и най-вече като футболно качество Михаил Вълчев утре ще навърши 64 години. Роден е на 13 октомври 1956 година в Дългопол, Варненско, но всички знаят, че е кадър на сливенския футбол. А по-голямата част от живота му преминава в Самоков. Така че много и различни градове в България могат да му дадат званието почетен гражданин. Но най-почетното звание на Мишо е - един от петимата велики централни нападатели на Левски. Другите четирима са Георги Аспарухов-Гунди, Киро Миланов, Наско Сираков и Георги Иванов-Гонзо. В залата на славата фланелката на Мишо Вълчев задължително трябва да бъде вдигната до техните, защото е създател на незабравими спомени за сините фенове.
В съвсем скоро време ще излезе книгата „Синият кондор“, посветена на този велик български футболист. И голям български треньор, защото при последната историческа победа на Левски над ЦСКА (б.а. – 5:0 във финала за купата през 1998-а Мишо Вълчев бе старши треньор на сините. Книгата не е типичното автобиографично четиво, защото е написана от хора, които са усетили много сериозно присъствието му в своя живот. Основен автор е Митко Добрев, който е добър приятел на Мишо още от съвместните им студентски години. През годините, в които Вълчев извървява пътя от студентския и аматьорски футбол до най-високо ниво на мачове с националната фланелка и европейски галавечери с Левски, Добрев старателно е хроникирал не само головете и успехите, но и човешкото развитие на своя приятел. Това прави книгата много лична. А Мишо Вълчев наистина е изключително неординарен. И като футболист, и като човек. И в същото време пътят му до върховете говори много за класата на българския футбол в едни други времена. Защото българският футбол притежаваше в добрите си времена стотици самородни диаманти, подобни на нашия герой. Но Вълчев бе от онези – орисаните за велики дела. С много труд, с много интелект и без да измени на човешките си добродетели, остави своята ярка диря. И заслужи запазено място в сърцата на най-любвеобилната публика – синята.
В книгата присъстват една дузина очерци от хора, които са съпътствали футболното време на Мишо. Съотборници, треньори, обикновени фенове и почитатели. Аз също дадох своя скромен принос с лична история за Михаил Вълчев. Откъси от нея предлагам сега, а ако книгата я срещне попътен вятър, много

скоро ще е в
ръцете на
читателите

които ще могат да оценят по достойнство съдържанието й.

„Михаил Вълчев заема особено място в съкровищницата на спомените ми. Много преди да стане бомбардировачът с основен принос за головете на Левски, се бях запознал отблизо с неговия невероятен талант. В прекрасен слънчев ден на далечната 1977 година, в единствения уикенд на десетдневната пролетна ваканция реших да отида на мач в града, в който израснах като дете – Елхово. Братовчед ми Камен, който служеше като школник или по народному „фазан“ в местния полк, известен с мрачната си репутация, ми бе проглушил ушите колко силен е станал местният тим Стефан Караджа, или, както си го знаехме всички, които го обичахме – Караджичката. Та Караджичката приемаше в този ден Вихър Айтос в мач от зоналните групи. Леко импровизирам с името на съперника, защото има вероятност да е бил Локомотив Карнобат или Загорец Нова Загора. Битките в Югоизточните зони за мен тогава бяха като сега в Премиършип. А А група бе като междуконтинентално първенство.
Тръгваме с братчеда Камен за стадиона в събота следобед, което си беше истински ритуал. Аз, 13-годишен хлапак, вървя с големите и съм на седмото небе, че ще гледам мач. И най-накрая ще видя това прословуто, толкова рекламирано трио – Мишо, Кайчо и Сашо. Мишо е Михаил Вълчев, Кайчо е Николай Русев-Джангъра, а Сашо не му знам фамилията, но той беше от Габрово и бе най-големият любимец на претенциозната и изключително компетентна елховска публика. Споменатите трима бяха войници от полка и естествено се появиха на терена с остригани глави. Девети номер бе определен за Михаил Вълчев. Първото впечатление е за някаква мечка.

Едър човек с
масивно
телосложение

Но на външен вид доста тромав. Братчедът Камен обаче веднага отсече – чакай малко и ще видиш колко е тромав… И много скоро се убедих, че външността лъже. В следващите 90 минути видях страхотен централен нападател с уникално общуване с топката. И всичките му фирмени трикове, с които след години стана популярен, ми бяха показани от онзи мач от зоните. Вкара 2 гола и бе напълно неуловим за защитниците. По принцип бранителите не си поплюваха и падаше голямо блъскане, но още тогава забелязах, че Мишо дори не може да бъде ритнат или съборен. Толкова добре играеше с тяло, че защитниците се блъскаха в него като в стена. Но след края на мача, ако ме бяха попитали кой от остриганото трио ще стане голям футболист, без да се замисля, щях да отговоря – Сашо. Но 4 години по-късно бях категорично опроверган.“
„През лятото на 1981 година, няколко месеца преди самият аз да бъда остриган и злочесто да попадна в редовете на БНА, отново гледах на живо Михаил Вълчев. Признавам, че четиригодишното му бурно развитие като футболист на ВИФ и Академик ми бе убягнало от полезрението. Тогава бях млад, прекалено неориентиран и с разностранни интереси. Футболът беше само малка част от тях. Гледал съм доста мачове на Академик София, но ги изгубих от поглед, когато изпаднаха в Б група. Точно в сезона, в който студентите се подвизават в Б група, стартира същинската част от кариерата на Мишо Вълчев. Възползва се от шанса, става голмайстор на отбора. През лятото на 1981 той заедно с една сериозна група чужди елементи дойде на „Герена“. И не му трябваше много време, за да отбележи първия си гол срещу ЦСКА. А както добре е известно, най-лесният път до сините сърца е през попадение срещу ЦСКА. В следващите епични синьо-червени сблъсъци Мишо вкара поне още половин дузина голове. Количеството няма съществено значение, важното е, че всичките срещу ЦСКА се помнят и до днес. Като онзи в последната минута, за който и до днес червените фенове претендират, че е направен с нарушение. Или пък попадението на „Армията“ в първото издание на вечното дерби под названията Средец и Витоша. И до ден днешен основният печат върху кариерното израстване на Мишо остават

участията му
в седемте
поредни победи

на Левски над ЦСКА. Затова академията на „старите левскари“ отдавна му е присъдила „Оскар“ за главна роля.
Мишо Вълчев бе съвършена машина за голове. Но за особени и запомнящи се голове. В известна степен стилът му на игра наподобява много на Герд Мюлер – с неговия нюх да бъде на точното място в точния момент. Вълчев бе като неразрешим ребус за противниковите защитници. Стигнеше ли топката в краката му, следваше неизбежно фиаско на всички опити да бъде спрян. Избрахме името „Синият кондор“, защото обемът на движенето му и спускането към целта бяха досущ като при голямата птица. И при Мишо разперването на крилете хвърляше сянка върху цялото наказателно поле и жертвите оставаха без възможност за реакция. Показателен е голът му срещу Щутгарт за 1:0 на стадион „Васил Левски“. Тогава той се превърна в златната резерва. Влезе при 0:0 и в последната минута с типичните си трудно разгадаеми движения матира не някой друг, а самия Карл-Хайнц Фьорстер. Същият Кале Фьорстер, който бе провъзгласен за наследника на Кайзер Франц Бекенбуаер. Той обаче нямаше никакъв шанс срещу Кондора. Година по-късно в повторението на мача с Щутгарт жертвата се казваше Бернд Фьорстер, братът на Карл-Хайнц и също немски национал. Уж го смятаха за много бавен, а Мишо проби по крилото и центрира топката през защитник. С ювелирна точност я насочи към големия си приятел в живота Пламен Цветков и последният я отправи в немската врата с воле, което сините фенове още помнят“.

Това бяха само два откъса от книгата „Синият кондор“, посветена на големия Мишо Вълчев. И тези, които са го гледали на живо, и тези, които само са слушали, заслужават да научат невероятната история на този уникален футболист и човек. Много скоро книгата ще бъде в ръцете на читателите. А за утрешния рожден ден едно голямо Честито на вечния любимец.