Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Синята Коледа невъзможна

Синята Коледа невъзможна

23-11-2017 Жаклин МИХАЙЛОВ

В края на календарната година сме и отново няма да има Синя Коледа. Няма поводи за никакви празници за изстрадалите фенове на вековния клуб. И отново погледите са отправени към търсене на виновници. Логично е, в българския език има доста силни думи за показаното срещу Витоша Бистрица, но никоя от тях не обяснява в достатъчна степен видяното на терена. Дори не може да се осмисли

как може да се играе
толкова безидеен футбол

И безсмислен. 90 минути да не се сътвори нищо, което дори да прилича на играта футбол. Опитвам се да не повторя предишни констатации, но това, което правят на терена играчите в сини екипи, е шок за очите. Те се мъчат, а и мъчат всички, които ги гледат. И няма край на тази мъка.
В последно време сини авторитети лансираха тезата, че проблемите на Левски са спортно-технически, с което подписаха индулгенцията на собственика Спас Русев. Мъдрият български народ обаче го е изрекъл – рибата се вмирисва откъм главата. Следователно виновник за положението може единствено да бъде собственикът на клуба. Неговите решения, неговата политика и неговата визия са пагубни за клуба. На първо място, защо Спас Русев си внуши, че може да се занимава с футбол, след като до 63-годишна възраст е имал само леки допирателни с тази материя. Вторият въпрос е, защо, като е толкова успешен бизнесмен, не намери добър мениджмънт за клуба. Третият въпрос е, защо си въобрази, че може да прави селекция, след като не разбира от футбол. И четвърто, защо не спря конвейера за заблуди. Може ли нещо стойностно да се изгради, когато е основано на дебели и дългоопашати лъжи. Десетки неща в Левски не са такива, за каквито ги представят, и всеки ден

се произвеждат
нови и нови лъжи

Спас Русев не е от онзи ден в Левски, с върнати или невърнати акции, той е в „Подуяне“ от година и половина. Миналото първенство под негово ръководство Левски завърши на трето място и игра бараж с Верея, който исторически е един от най-срамните мачове за отбора. Във второто първенство под негово управление Левски отново е твърдо трети и с оглед на видяното срещу Бистрица по-скоро може да се очаква движение надолу, а не нагоре.
При неизбежния развой на събитията

Делио Роси може
и да не дочака

раздаването на зимната екипировка. И съм сигурен, че във времето, което му остава на „Герена“, ще бъде унищожен от критики. Да тръгнем обаче от същинската причина – кой назначи Роси за треньор? Кой преговаря с него еднолично и кой реши, че вижданията на Роси за футбола са много подходящи за Левски. Защото Делио Роси обеща да събуди заспалия гигант, а на практика го приспа още по-дълбоко. Делио Роси обаче не е виновен за нищо. Допреди три месеца той беше безработен италиански треньор, който си стои вкъщи и се оглежда в кой клуб от долната половина на Серия А или Серия Б ще се разклатят позициите на колегата. И бум, предложение от България. Какви варианти има в този момент Делио – да си стои вкъщи или да приеме интересното предизвикателство? Изборът е ясен.
С късмета на начинаещия Роси дебютно спечели няколко стартови мача, включително гръмкото 3:0 в Благоевград. Това предизвика характерната само за сините среди небивала амплитуда в настроенията. В лицето на италианеца синя България привидя спасителя, който за нула време ще върне Левски на историческото му място. Но приказките са в книгите. Фантазии в реалния живот не се случват. Особено пък в българския футбол, който е добре парцелиран и не позволява толкова лесно да си смениш мястото.
И така след 100 дни работа Делио Роси стигна до логичното – 0:0 с последния в класирането Витоша Бистрица. И единствената синя утеха е, че освен Левски и Пирин не е вкарал гол на „тигрите“. Спокойно, можеше да е само Левски, Пирин създадоха доста повече положения за гол, въпреки че имаха истинско гостуване в Бистрица, а не мач на неутрален терен. Роси обаче е невинен. Проблемите на Левски

не започват с него

и не завършват с него. Те са дълбоки и неразрешими. И причината са собствениците. Спас Русев само продължава славната линия. След 1989 година Левски имаше чиста писта да стане пълен и безспорен доминатор в българския футбол. Заради слабото и неадекватно управление се случи точно обратното. Както съм писал, това никак не бе случайно. Собствеността на Левски нито в един момент не попадна в ръцете на истински левскар, който да милее за историческото наследство. Имам предвид човек, свързан генетично с първите 30 години от съществуването на клуба, а не такъв, изпратен от народната милиция!?
Спас Русев под покривало на мантрата „той дава парите“ засега е на топло и закрито. На преден план е изтикан италианецът. Ако въобще оцелее, в следващите три седмици ни чака нов парадокс. Роси ще прави на 57 години първата зимна подготовка в живота си. И като футболист, и като треньор той не познава нещото, наречено зимна пауза. Което означава, че никога не е правил план за такова мероприятие. Щеше да му бъде по-лесно, ако примерно комуникираше с колегите си от А група, които споделят един с друг своите виждания за футбола.
Едно е сигурно, краткото щастие от запознанството ще струва доста пари. И ще трябва да се търси нов треньор. Опциите не са никак много. Всички са наясно, че единият, който можеше да съживи мъртвеца, сега е в Разград, а другият е в Казахстан. Останалите обичайни заподозрени вече си минаха по реда и бяха унищожени. Да не си на мястото на Спас!
И все пак

какво е бъдещето

Нерадостно и в тъмни краски. Трудно е обаче да се предвиди колко време ще трае агонията. Може да се прогнозира лесно, че при липсата на ясни отговорности и задължения, гарнирано с неудобствата от недоволството на феновете, на Русев отново ще му минат мисли за хвърляне на бялата кърпа. При очертаващата се доста безрадостна пролет с празни трибуни перспективата за бягство ще е добър отдушник. И след това вариантите са два. Първият, отново да се назначи поредният неадекватен собственик. А другият - рестарт. От нулата, все едно че с машина на времето сме се върнали в 1914 година.
Да не си левскар на днешно време. Едно е ясно, дори и в тези тежки времена привържениците продължават да обичат отбора, но отборът обича ли ги тях…
Всички погледи вече са насочени към турнира за Купата на България. Оттам би могла да дойде единствената синя утеха. Това е сламката, която ще крепи сините надежди поне още три седмици.