Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

01-01-2020 Сметките на Инженера този път не излязоха

Сметките на Инженера този път не излязоха

01-01-2020 Хари ЛАТИФЯН

18 години стигат. Прословутият рефрен от добре познатата песен на „Подуене блус бенд”, в която милиони пееха как „45 години стигат, времето е наше” и „комунизмът си отива”, спокойно може да стане новият химн, в интерпретиран вариант, на опозицията на българския волейбол. Мечтата на „Негодниците”, които от 2012-а насам свалят Данчо Лазаров, но той така и не пада, е на прага да се реализира. След толкова много скандали в последните години и видим регрес на най-успешния и обичан колективен спорт в България светлината в тунела се появи в средата на месец ноември. Но, както често се случваше досега, този път тя не бе от насрещния влак, а действително от възможността да видим как къщата на Инженера се клати. И дори десетките му „десни ръце” през годините сега са безпомощни, за да я закрепят.
Събирането на 15 ноември на големите врагове – ЦСКА и Левски, на една маса заедно с хегемона в женския волейбол Марица, чрез техните водещи фигури, бе знак, че наистина волейболът е достигнал предела на пропадане и трябва да станем свидетели на форсмажорни обстоятелства, за да се тръгне в обратната посока. И колкото и на мнозина да не им се вярва, този път май опозицията наистина ще успее да докара нещата докрай.
Лазаров и хората му подцениха ситуацията, но по-лошото за тях бе, че подцениха фигурата на Любо Ганев. Исполинът, който през годините бранеше Инженера от всякакви нападки, в този случай получи от онова лекарство, от което и други като него преди това проплакваха, но тихомълком си заминаваха. Само че Ганев не бе готов да се предаде без бой и заедно с въпросния Инициативен комитет за промени си подредиха много добре картите, за да „надцакат” доминиращата фигура. И стана така, че онова, което всички мислеха за блъф, се превърна в „кент флош роял”.
Но толкова за драмите във властта на волейбола. За тях няма да ни стигне така или иначе целият брой, за да опишем всичко, през което преминаха ръководство и опозиция, за да се стигне до паметната дата 13 март 2020-а, на която БФВ ще има нов председател – вече действащият с пълномощно такъв Любо Ганев, за сметка на търсещия спасение в Европа Данчо Лазаров.
Извън битката за свалянето на Инженера годината отново бе обрисувана с мачове на националния ни тим. Този път под ръководството на Силвано Пранди, който се завърна начело на България след 10 години пауза. Очакванията, че Професора ще посмаже заскърцалата ни машина, обаче не се оправдаха. От идването си през март италианският специалист (вече на 72 години) обеща едно – лъвовете да играят по-добър волейбол и да класира тима на олимпийските игри в Токио.
Оказа се, че това не е толкова просто и лесно, колкото звучи дори от устата на толкова сериозен специалист. Той използва Лигата на нациите за подготовка за олимпийската квалификация във Варна. Пусна в игра дори такива волейболисти, за които хората, които следят този спорт под лупа, не биха се сетили. Реши да направи промени на възлови позиции като разпределителя, но точно там удари на камък и това доведе до нова порция скандали и негодувание.
След постното представяне в Лигата на нациите дойде възловата квалификация в морската ни столица. И назряха скандалите. Пранди се лиши от Жоро Братоев, обвинявайки го в лоша физическа форма. Оттам „под ножа” паднаха още две знакови фигури – брат му Валентин и Николай Николов. И дойдоха въпросите – как без тях ще спечелим квалификацията? Италианецът обаче се заинати и не ги върна в групата, като бе на една точка от възможността да обори скептиците и критикарите. България прегази Египет и Пуерто Рико, за да поведе с 2:0 на олимпийския шампион Бразилия, и дори имаше мачбол за чист успех! Уви, две грешни решения на Георги Сеганов и един лош сервис на Цветан Соколов обърнаха мача и каруцата ни остана в калта.
Последваха серия от обвинения и огромно напрежение, за да завършим кампанията с ново постно представяне и на европейското първенство. Пранди не успя с обещанието за квота за Токио, като бе на ръба да бъде освободен. До раздяла не се стигна само заради дебелата неустойка, която федерацията трябваше да плати, без да има нужните средства. И така до след няколко дни, когато е последният шанс не само на Професора, но и на куп национали за участие на олимпиада. Дано в Берлин с връщането на Жоро Братоев нещата да се поправят. Макар да изглежда почти невъзможно. Но пък, дори в „Шрек” има щастлив завършек…