Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

11-05-2019 Сривът на Барса подхранва въпроси за идентичността

Сривът на Барса подхранва въпроси за идентичността

11-05-2019 Сид ЛОУ, Guardian

След края Лео Меси се срина на терена и за известно време лежеше със забито в тревата лице. Негов съотборник го вдигна, а аржентинецът изглеждаше изтощен, едва дишаше. Шумът беше оглушителен, а докато вървеше към тунела капитанът на Барселона се чудеше как се е стигнало дотук. Причината не беше „Анфилд“, а „Ноу Камп“ шест дни по-рано.
Когато Усман Дембеле пропусна сам срещу Алисон в последните секунди на първия двубой, създавайки невъобразимо лош удар, усещането бе за нещо важно. Каталунците водеха с 3:0, но сякаш значението на пропиления шанс бе голямо. Блаугранас все още не се чувстваха в безопасност. Те бяха видели Ливърпул отблизо и знаеха колко добър отбор има срещу тях. Меси дори призна, че се е чувствал „задушен“.

Дълбоко в себе си

Барселона също знаеше за своята уязвимост. И преди им се е случвало. През миналия сезон те отидоха в Рим и видяха как преднината им от три гола изчезва.
Година по-късно на „Анфилд“ имаше дежавю. Нито един от тези пагубни обрати не беше случайност. Треньорът на каталунците Ернесто Валверде говори за опита и начина, по който трябва да се учиш от такива поражения, но какво става, ако уроците са погрешни? Това, че се е случило преди, означава, че не трябва да се повтаря. А показаното в Англия допринася за съмнението, което е подхранено от страховете им. „Най-много боли, защото се случи отново“, каза Валверде.
Провалът в Рим беше основното мото на този сезон за Барселона. В неговото начало Меси говори за този „трън в очите“ и почти

направи обет

за да се върне „тази прекрасна и желана купа от Шампионската лига“ отново на „Ноу Камп“. Кампанията винаги щеше да се определи от Европа и търсенето на изкупление. Цялата им емоционална енергия беше инвестирана в това. Но изкуплението не дойде. В края на първия двубой Меси се оплака от неспособността на каталунците да приключват своя опонент, а след реванша имаше причина да се оплаче от всичко.
Барселона може и да спечели два поредни дубъла при Валверде, но времето му на „Ноу Камп“ ще бъде оценено като провал. Всъщност времето му май изтича. Президентът Бартомеу реши да не изказва мнението си, докато е подвластен на емоциите. „Ще помислим“, отвърна той. Ернесто е харесван, но рядко е бил популярен. Онова, което е направил, не трябва да се отхвърля с лека ръка. Но истината е, че ако Бартомеу натисне спусъка, малцина биха се вбесили. Други пък се съмняват в самия президент и го определят като

архитект на празнотата


Два последователни грандиозни провала в ШЛ със сигурност ще подкопаят вярата на играчите във Валверде и способността му да намира правилните решения. Някои от тях също ще изчезнат. Луис Суарес пък настоя, че треньорът не е виновен. Футболистите трябвало да поемат отговорност.
Имаше лоши грешки, които можеха да променят всичко, с изключение на самата игра – Дембеле в първия мач, пропуските сам срещу вратаря на Коутиньо и Суарес във втория, подаванията на Меси, вместо да шутира, ударът с глава на Жорди Алба и този корнер на Ливърпул, от който стана четвъртият гол. „Бяхме като деца. Недопустимо е да ни вкарат две попадения за две минути“, каза Луис Суарес. Уругваецът също така предположи, че Барселона „не е истински отбор“.
Но тук има нещо по-дълбоко. Предположенията на „Ел Мундо Депортиво“ за ужасяващите европейски вечери намекват за по-голям и постоянен проблем – Мюнхен 2013, Торино 2017, Рим 2018 и Ливърпул 2019. Това е

четвъртият тежък
удар за шест години

При това без да броим онова 0:4 във Франция срещу ПСЖ. Барселона спечели само една Шампионска лига за осем години, въпреки че има Меси.
А какво да кажем за последните две отпадания? Веднъж може да се брои за инцидент, но два пъти означава небрежност. Този неуспех предполага, че има огромни недостатъци. А най-концептуалното е, че основната причина за тези провали не е намерена. Тук отново се повдига въпросът за футболната идентичност на Барселона. Това е клуб, който е загубил своята религия, смятат някои. И във времена, когато отбор като Ливърпул ви подхване с ярост, ясна идентичност и определен модел, каталунците не разполагат с подслон, който да им осигури убежище и сигурност.
Когато Меси обяви публично миналото лято, че Барселона иска купата от Шампионската лига, напрежението се засили. Суарес заяви, че ако той бе казал подобно нещо, щяло да зависи от него да се превърне в реалност. Уругваецът вероятно се шегуваше, но гледайки понякога как играе блаугранас, може да се заключи, че футболистите наистина го и мислят. Думите на Меси бяха обет, обещание, което той не успя да изпълни. Нито пък някой друг, но те може би вече го знаеха…