Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

01-06-2019 Старите провали застигнаха Арсенал

Старите провали застигнаха Арсенал

01-06-2019 Ейми ЛОУРЪСН, Guardian

Имаше нещо почти съжалително в това как Унай Емери жестикулираше ентусиазирано от треньорската зона, давайки знак на тима си да тръгва напред в 90-aта минута при 1:4 срещу Челси. Изведнъж той изглеждаше като един футболен крал Кнут, опитващ се да подсуши вълната, която заля Арсенал и разби на пух и прах настоящите и бъдещите амбиции на топчиите.
Скалата на капитулацията остави артилеристите в шок. А когато всичко свърши, разбиващото отчаяние повали играчите им. Всички разчитаха, че финалът в Лига Европа ще донесе щастлив край на този сезон и позитивизъм за следващия със завръщане в Шампионската лига.
Сякаш за да потвърди тежкото положение на клуба, поражението в Баку ще доведе до ново участие в континенталния Б турнир, от който Арсенал отчаяно се опитваше да изпълзи. Цената е брутална – във финансов аспект, откъм имидж, а и ще струва много по отношение на амбициите им да се подсилят на трансферния пазар.
А на терена се

случиха толкова бедствия

Защитата на червените се разпадна на конци в момента, в който Челси започна да твори и да „се изразява”. Смъртоносните в директните елиминации Обамеянг и Лаказет изглеждаха, сякаш не могат да отбележат и в приятелско мачле. Процентът точни пасове на Колашинак бе трагичен. Йозил се рееше неефективно, мачът сякаш отлетя покрай него, за капак трябваше да преглътне да бъде заменен от Джо Уилък – обещаващ тийнейджър, който имаше едва 64 минути във Висшата лига през сезона. Лукас Торейра напусна терена, облян в сълзи, а Мейтланд-Найлс рухна, след като се беше борил до безразсъдство. Петър Чех, който окачи завинаги ръкавиците в Азербайджан, стоеше неподвижно в своето наказателно поле, сам-самичък, преди Лоран Косчелни да отиде и да го възнагради с дружеска прегръдка. Последният му валс на игралното поле в един мечтан двубой между бившия и настоящия му клуб, се оказа болезнено наказание.
Емери изглеждаше съсипан. Една от големите му идеи беше да направи отбора си по-конкурентоспособен, но червените изглеждаха изгубени в ключовите моменти на мача. А

от вярата им
нямаше и помен

През целия сезон испанецът говореше, че ще преследва завръщане в ШЛ през двата възможни пътя, но накрая тимът се провали и в единия, и в другия. Отличните шансове за Топ 4 в лигата бяха изтрити след четири грешни стъпки в последните им пет срещи от кампанията, а сривът в Баку само показа, че напрежението ги изяде и че не могат да реагират, когато нещата се объркат.
Емери говори много за „процес”, но за да бъде той видим, са нужни сигнали, положителни знаци и ключови резултати. Но тук старите и добре познати провали доведоха до фиаско за Арсенал.
Клубът не изглежда готов за необходимото преустройство. Топчиите нямат технически директор, който да „наема персонал”, а лятото така или иначе щеше да е важно, без значение от изхода на финала. Редица играчи си тръгват – освен Чех, договорът на Дани Уелбек изтича, а Аарън Рамзи вече подписа с Ювентус. Йозил остава скъп лукс, с който Емери се опита да „осъществи връзка”, но все още не е успял в действителност. Средствата за нови попълнения, за млади надежди по подобие на Торейра, Гендузи и Лено, са ограничени и

от клуба ще се
очаква да продава

за да купи нещо отвъд бюджета от около 40 млн. паунда. А и поканата „Добре дошли в Лига Европа” изобщо няма да помогне в преговорите.
Стан Крьонке, американският собственик на Арсенал, пропусна финала, макар синът му да присъства в Баку. Той няма да пропусне обаче да види грешките, въпреки че под въпрос все още остава желанието на инвестиционния холдинг KSE да прави най-доброто за клуба. Така освен напред към тимовете в челото, топчиите ще трябва да поглеждат през рамо назад към съперници като Нюкасъл и Евертън, които се опитват да показват финансови мускули и да наваксват.
Като цяло Арсенал оплете двойно завършека на сезона, а за капак загуби четвърти еврофинал поред – 1995, 2000, 2006 и 2019 г. Така ръководство, мениджър и играчи ще има много над какво да помислят през лятото. И не всичко ще бъде позитивно, определено.
А какво да кажем за Месут Йозил? Логично беше човек да се запита какво се случва с германския халф, докато той се прибираше с увесена глава към тунела в Баку. Той е изгубеният плеймейкър. Някогашната радост в асистенциите му, деликатното му умение да бъде архитектът в играта са се

стопили до точката
на замръзване

Смяната му с момче, което играеше основно за втория отбор, може да се приеме като обида, но същинското оскърбление идва от по-обхватния въпрос „Какво е станало с Йозил?”. Защо ги няма пасовете му, какво е замъглило визията му върху играта. Стигна се дори до по-остри сравнения с мотора на Челси, който поведе сините към трофея. Сега Еден Азар ще измине обратния път, който Йозил извървя преди няколко години – от ВЛ до Реал Мадрид.
Халфът подписа с топчиите през 2013-а като човекът, който променя играта на и извън терена. Символ на съживените амбиции на клуба, довели и до привличането на Алексис Санчес година по-късно. И за кратко двамата бяха забележителен тандем.
Но всичко се преобърна през януари 2018-а, когато спортният шеф

Иван Газидис
се паникьоса

да не изпусне двете си големи звезди с изтичащи договори, другият е Аарън Рамзи, и поднесе огромен контракт за германеца. Но артилеристите, изглежда, не знаят какво да правят с този „подарък” на стойност 350 000 паунда седмично. Месут участва в 9 гола на Арсенал през сезона, реализирайки едва шест пъти (5 в първенството и 1 в ЛЕ). Сериозен спад на фона на предходните три кампании, когато цифрите бяха съответно 19, 26 и 28.
А ето го и най-големия проблем – най-скъпоплатеният футболист на Арсенал и мениджърът очевидно не мелят брашно заедно. Година на трудно сътрудничество и малко сигнали за подобрение. Провалът по пътя към квота за Шампионската лига пък породи сред феновете въпроса дали Унай Емери е точният човек. Испанецът дори бе наречен „Брус Риоха”. Аналогия с уелсеца Брус Риък, който бе освободен през 1996 г. само след един сезон начело на тима. Тогава Риък не намери общ език със звездата Йън Райт и босовете решиха да го заменят с Арсен Венгер. Но това бяха различни времена, а онзи борд на директорите бе динамичен и готов за трудни решения.
Сега за Арсенал не изглежда здравословно да продължи с борещия се за стабилност Емери и „скъпия” Йозил наоколо. Но би било изненадващо, ако на някого от двамата бъде посочена вратата. Испанецът опита да вдъхнови халфа при пристигането си в Лондон, давайки му капитанската лента и фланелката с №10, точно когато Месут преминаваше през лична криза след отказването си от националния отбор на Германия. Те двамата обаче живеят в противоположни страни на спектъра, когато става дума за усърдна работа във футбола. И това започна да дразни и двамата. След период извън състава и сериозни разговори Йозил беше върнат в отбора, но като цяло той рядко блести в ерата „Емери”. Потвърждението беше в Баку. Той е на 30 и отговорите на въпроса „Месут Йозил”, изглежда, няма да са никак прости.