Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

27-12-2017 Стивън Джерард:   За 6 месеца натрупах  опит като за 2 години

Стивън Джерард: За 6 месеца натрупах опит като за 2 години

27-12-2017 Анди ХЪНТЪР Guardian

Първият допир на легендата на Ливърпул до треньорската професия е предизвикателство, но той ще продължи да търси дългогодишна кариера като мениджър

На Стивън Джерард му отне точно 5 месеца, за да приеме края на своето време в ЛА Галакси и да сложи точка на 19-годишната си кариера като професионален футболист. Празнотата никога няма да бъде напълно запълнена, но пристрастяването към този спорт продължава и то трябва да бъде удовлетворено. Ето защо въпреки усещането, че той е остарял значително в продължение на 6-те месеца, в които е начело на отбора до 18 г. на Ливърпул, нищо не е заличило амбицията му да се впусне в „лудостта“ на елитния мениджмънт на най-високо ниво.

37-годишната легенда на Ливърпул е ненаситен и жаден, и оплаква липсата на рутинните тренировки в коледния период. „Всъщност, за да бъда честен, мъчно ми е за всичко това“, споделя той, докато отпива глътка портокалов сок в поредния ден в академията на мърсисайдци в Къркби. „Обичам Бъдни вечер и коледните празници, но ще ми е доста неприятно, ако няма футбол в страната ни в продължение на седмици“. Ясно е, че Джерард не е наставник на отбора до 18 г. по привилегии. Задачата в Ливърпул не е клубът да му отдаде почест, а с помощта и инструкциите на Юрген Клоп той да получи най-добрата подготовка, преди да попадне отново под светлините на прожекторите като мениджър в който и да било тим. Това е истинско предизвикателство.
„Определено го чувствам. Мисля, че само за шест месеца натрупах опит като за период от две години. Съветите на Клоп в началото бяха: „Искам да си ми сянка само за кратък период от време, защото ще се нуждаеш от няколко години, за да поправиш грешките, които допускаш, да избереш свой отбор и тактика. Трябва да намериш философията си, начин на игра, трябва да се справяш с индивидуални проблеми, трябва да хвалиш хората и да им помагаш, трябва да изживееш разочарование и да приемаш лошите резултати. И едва след няколко години ще разбереш дали този концерт е за теб“. Едва ли някой друг може да нарисува картинката по-точно и истински от него.
През тези пет месеца усетих успехите, но и паденията, които са свързани с мениджърството, макар и на ниво младежи. Това определено ще ме подготви, където и да отида. Наясно съм, че колкото по-напред отивам в развитието си, толкова повече внимание, критики, мнения и похвали ще има. Ще се справя с всичко. За мен беше важно да вкуся от това, докато съм далеч от камерите, за да съм подготвен, когато се

впусна в лудостта


Той работи 6 дни в седмицата в академията и иска да „покаже на футболистите, че етиката му е правилна, и да има тяхното доверие“. На върха на всичко са часовете, които влагаш в това, което обичаш. Стиви Джи го обяснява по следния начин: „Като играч веднага можех да превключа на друг режим, когато свърши двубоят. Но това е много трудно като мениджър. Сега след мач си мисля кое сме свършили добре и кое не, кого да похваля, върху какво трябва да работим през седмица, кой от състава се справя зле в училище. Да, дори и това. Признавам си, че не бях ангел като ученик, но тук има човек – Фил Роско, който работи в сферата на образованието и е брилянтен, абсолютно блестящ. Ще се изгубя, ако нямам неговата помощ и тази на другите хора от персонала. Като мениджър има много повече неща, върху които да разсъждаваш. Сега имам много повече уважение към наставниците и треньорите. Не осъзнавах колко тежко им е, докато не опитах сам“.
Джерард водеше и тима до 19 г. на Ливърпул в младежката Шампионска лига. В двата мача срещу Спартак Москва, той трябваше да се справя и с

обидите на
расова основа

към неговите момчета, най-вече към Боби Адеканйе и Раян Брюстър. „Като играч много от моите съотборници бяха третирани по този начин. Но когато вие сте мениджър и нападат вашите момчета, боли повече. Аз се грижа за тези деца, те играят за моя отбор, трябва да им оказвам подкрепа и го правя“, сподели бившият капитан на мърсисайдци.
Това, което Джерард не показва на своите момчета, е кадър с действията му като футболист. Стиви е наясно с клопките, които очакват един топиграч, който се превръща в мениджър. Поради това той прави съзнателното решение да отдели капитана Джерард, който спечели Шампионската лига, и този, който е млад наставник в академията на клуба.
„Никога не съм говорил на децата за дните ми като професионален футболист, дори не съм им давал и снимка. Ако искам да им покажа нещо тактическо, винаги използвам мъжкия състав на Ливърпул или първия отбор на някой друг клуб. Не смятам, че е правилно да кажа: „Погледнете това“ и да видят как тичам наоколо. Не ме разбирайте погрешно, ако има нещо очевидно, което се е случило с мен и ще им бъде от полза, то няма да го скрия от тях. Но просто не мисля, че е правилно да звуча така: „Вижте ние какво направихме, а сега се погледнете вие какви ги свършихте“. Моята кариера като играч изчезна, става въпрос за утре, а не за вчера“, коментира Стиви Джи.
Подходът, изглежда, дава дивиденти, въпреки че бившият капитан на мърсисайдци е предпазлив за преждевременна похвала. Тимът до 18 г. обаче е

лидер във Висшата лига

на тази възраст, след като преди няколко дни бе победен Уулвърхемптън с 2:1. 5 минути преди края на тази среща Ливърпул губеше с 0:1, но Джерард поправи нещата: „Направих грешка, която можеше да ни струва скъпо. Каква ли? Не мога да ви кажа. Една от причините да се захвана с това беше, че мога да правя грешки, без да бъда съден във всеки вестник или телевизия“. Съставът на червените до 19 г. на Джерард пък завърши на първо място в групата си в младежката Шампионска лига с невероятните 16 точки от 6 двубоя и със 7 повече от втория Спартак.
„Не съм от онези хора, които ще ви кажат, че най-важно е развитието, а резултатите нямат значение. Трябва да учиш играчите си да търсят успеха, да знаят как да го постигнат и да изградят манталитет на победители. Ако ме попитате дали предпочитам да спечелим първенството в нашата възраст или две от момчетата ми да играят в мъжкия състав на клуба, няма да избера второто. Искам и двете“, категоричен е Стиви.
Според него сега е много по-трудно някой от академията да се превърне в топиграч във Висшата лига: „Клубовете са много по-богати, така че с много пари могат да си позволят класен играч. Преди десетина години можеше да минеш между капките, ако си приличен футболист. Сега трябва да си сензационен, за да влезеш и да останеш там. Гледам момчета на Брюстър, Соланке и Фил Фодън. Те са добри, но могат ли да отидат на следващото ниво и да останат в елита на Висшата лига? Стандартите сега са много по-високи“.
Що се отнася до следващата му стъпка, Джерард ще проучи възможностите с Клоп и директора на академията Алекс Ингълторп в края на сезона: „Не си мисля, че след още пет месеца работа интервютата за мениджър в някой клуб ще дойдат сами. След време, било то година или две, ще се чувствам много по-подготвен. Предложението да поема МК Донс например веднага след като се отказах от футбола, бе истински шамар в лицето. Нямаше как да съм подготвен да водя подобен отбор. Сега съм много по-близо до това, но съм щастлив на мястото, където се намирам в момента.
Може и да стана мениджър на някой клуб, но ако ме уволнят след пет мача, няма да има смисъл. Може пък да поема отбор и да спечеля лигата, което ми гарантира дълго време в професията. Но не мога да предскажа бъдещето. Единственото, което зависи от мен, е да бъде подготвен за всяка роля, която ми предстои. След време може да имам три предложения за работа, но те да не са от Ливърпул. Със сигурност няма да стоя и да си казвам: „О не, няма как. Искам да работя само в този клуб“. В един идеален, съвършен свят знам какво искам, но сега не е моментът да се замислям върху това“, завършва Стивън Джерард.