Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Странно синьо мълчание

Странно синьо мълчание

12-01-2021 Жаклин МИХАЙЛОВ

Стоянович си написа индулгенцията защо не могат да му се случат нещата

На 5 януари, или точно преди седмица, на медийната сергия се появи едно интересно четиво, подписано от настоящия треньор на Левски Славиша Стоянович. Интересни са били и обстоятелствата около пръкването му на бял свят. Далеч по-интересно обаче е, че седмица по-късно коментари по темата липсват. И някак остава впечатлението, че
нещо се хвърли в публичното
пространство, без на практика никакъв ефект. А това е повече от странно, защото Славиша Стоянович е подредил повечето приоритети пред футболен клуб Левски. Така да се каже –никакво внимание към сътвореното от сърбина. Пълен игнор, както е модерно да се говори сега. И това на никого не прави впечатление. Най-вече на ръководството, към което в плана има много препоръки.
Липсата на адекватна и навременна реакция поставя много въпроси. Първият е защо планът е лично дело на треньора, а не на целия клуб. По моето скромно мнение това е платформа, зад която трябва да застанат абсолютно всички, свързани по един или друг начин с футболен клуб Левски.
Описаните от Стоянович действия ще бъдат ли предприети, или е сметнато, че това не е необходимо? Всяка една от 13-те точки в плана изисква някакви последващи действия. Кодексът например трябва да бъде написан. А след като бъде написан, трябва да бъде широко дискутиран и одобрен от цялата синята общност. Не ми се струва такова нещо да се планира в близко или далечно бъдеще.
В плана на Стоянович се вменяват поне пет задължения на президента, а въобще не е ясно, дали той приема да ги върши. Например - да обяснява всеки един трансфер в Левски пред съвкупното левскарство. Направо ме напушва смях, като си представя как Наско Сираков обяснява по какви дълбоко обективни причини е продаден или купен някой футболист. Както се казва, това да го видя, няма да го повярвам.
Славишата въвежда думата отговорност. Тук явно нещо се е объркал, защото в Левски тази дума
е извадена от речника
И то отдавна. И много други детайли и подробности, по които досега никой не е изказал мнение и както се вижда, едва ли ще бъде направено. Винаги словоохотливият Тити нищо не казва за този план, според който Левски ще стане шампион през 2023 година. А той е много силен по приказките и обещанията. Може би и на него обаче този срок му се вижда крайно нереалистичен.
При така създалата се ситуация единственото тълкувание е, че Славишата вече си е направил застраховка „Футболна отговорност“. Понеже почти нищо от плана му няма да бъде изпълнено, а в мига, в който той си тръгне от Подуяне, ще си има точен текст на индулгенция. Долу-горе нещо от сорта – аз им показах пътя, но те отказаха да поемат по него. И ще си тръгне с високо вдигната глава и с голям авторитет в очите на феновете. Всъщност неговият план до голяма степен е провокиран от настроенията и желанията на сините привърженици. Те не искат и дори отхвърлят сегашната комуникация с ръководството и собствениците. Режимът на оцеляване и спасяване въобще не ги устройва. Още по-малко ги устройва деветото място в класирането и реалната опасност Левски да се бори с Монтана, Враца и Царско село за оставане в Първа лига.
Стоянович поне вади план, показва път, дава надежда. И възниква въпросът има ли съмишленици той в управлението, или сам воинът е воин. Дежурните приказки за лошите хора, които правят интриги, за да развалят мира и спокойствието на „Герена“, могат да минат само пред дечица в предучилищна възраст. Защото всеки истински левскар си задава въпроса дали Стоянович има подкрепа, или не. А подкрепата не е в декларации, а в конкретни действия. Липсата на реакция категорично показва, че в очите на властимащите сърбинът е надвишил чувствително правомощията си.
Решението на Стоянович да излезе с манифест към левскарската общност е много далновидно. Той прехвърля топката в другата половина, която засега си мълчи. А мълчанието води до интересни прецеденти. Като този, че в първия ден на подготовката авторът на манифеста го няма на тренировката. И това поражда въпроси и съмнения. Пишеха се някакви неща за селекция и там се оказа пълно мъртвило. Поне отстрани изглежда, че треньорът е напълно бламиран. С футболистите, които има на разположение, плановете му за последващ възход изглеждат трагикомично. Всъщност на повърхността разнобой няма, защото няма реакция. Използва се добрият стар похват – да се снишим и да ни отмине бурята. То и буря няма, защото няма кой да я предизвика.
И накрая оценката ми за плана. Хубава думи, добри пожелания, банални идеи и липса на конкретика за изпълнението. Не е виновен Стоянович, все пак той си е направил усилието да напише нещо. Но то с писане не става. В България имаме една такава приказка – акъл не ми давай, дай ми пари. Май Славишата не я е чувал досега.