Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

11-06-2018 Съвременното световно

Съвременното световно

11-06-2018 Жаклин МИХАЙЛОВ

Архитектът Блатер няма да види своята сграда

През 1986 година тогавашния президент на ФИФА Жоао Хавеланж, типична кулоарна фигура от елита, отегчено се съгласява на среща за по-важни въпроси с дясната си ръка Сеп Блатер. Човекът в сянка, който футболният свят приема за необходимост прозрява, че световните първенства по футбол имат много по-голям потенциал от този, извлечен от Мексико 1986 година. И предлага
амбициозния си план
на личното си гуру. Защо след Мексико 1986? Умният швейцарец разбира отлично, че точно тогава е настъпил моментът. Световното през 1990 година е дадено на Италия, голяма футболна сила, калчото е в разцвета си по онова време, но за по-нататък Блатер има план. Той е унищожителен за традициите и консерватизма, които ФИФА следва неотклонно близо 60 години. Но е интересен, увлекателен и най-вече в него има много пари. Космически много пари. Хитрият швейцарец, чиято кариера ще приключи 30 години по-късно с пълно фиаско, като истински пророк усеща, че устройството на стария свят се клати и формулата за мирната война, която всъщност представляват олимпиадите и световните първенства по футбол, е изчерпана. Освен чисто националистичния елемент, който не може да бъде избегнат, трябва да се инжектира огромна доза космополитизизъм.
В основата на плана на Блатер е раздаването на домакинството и промяната на квотите между континентите. Южна Америка може да е най-доброто място за автентичния футбол, но с парите нещата въобще не са перспективни. Северна Америка, Азия, дори южната част на Африка може да промени изцяло финансовата рамка на световните първенства. И ето, че мечтите на Блатер са факт. Те всъщност представляват начин да бъдат изхарчени чуждите пари. Може да питате в Южна Африка колко им струва удоволствието и какво остана след похарчените 15 милиарда долара.
Прелюдията ми е не за друго, а защото по ирония на съдбата архитектът на проекта няма да бъде на първенството, което той планира преди 30 години. Блатер няма да присъства, не защото руснаците не го искат, напротив те си го обичат и тачат, но ще е проява на политическа некоректност. Макар и „Нюрнбергския процес“ срещу него да остана неприключен, негласната присъда вече е прочетена. За

30 години Блатер превърна

ФИФА в държава от Г-8 като бюджет. Към момента възможностите на тази организация да привлича спонсори са неограничени. Всичко работи в тяхна полза, новите технологии, интернет със социалните мрежи, бумът със залаганията. Всичко това са възможности най-популярната игра да привлича неограничени рекламни потоци. Може би стотици милиарди. Такава имагинерна държава не може да бъде допусната на съвременната географска карта. Дори Ватикана е с далеч по ограничени възможности, независимо, че притежава правата над повече милиард и половина католици. Но духът, който излезе от бутилката на Блатер е изцяло комерсиален. А с парите както добре е известно може да се прави всичко. А това на някои от големите световни сили, стожери на демокрацията никак не им харесва.
Затова симпатичния, готин Сеп, който танцуваше с Шакира и Анастейша, няма да е на централния стол до приятеля си Владимир Владимирович Путин. И няма да види тържеството на новия си триумф. Защото световното в Русия ще бъде именно това. Над 20 милиарда долара бяха инвестирани и Русия ще се представи по възможно най-добрия начин пред света. Съвременни стадиони от най-висок клас осеяха територията на най-голямата държава в света. Е, ще ги има традиционните проблеми с логистиката, но накрая всички ще отчетат, че световното първенство като организация е надминало очакванията.
Въобще всичко е цветя и рози, независимо, че дребния хитрец ще си остане вкъщи и дори може би напук няма да гледа празника по телевизора.
Но и на никого няма да липсва
Историята отново се повтаря като фарс. Човекът, който му носеше куфарчето и дори не беше в най-близкия му кръг – Джани Инфантино, ще седне до Путин, а после и до други президенти. Изведнъж той се превърна в централната фигура, в човека, който наследи модела с големите пари. И неговите планове са още по-грандиозни от тези на предшественика си. Някои казват, че е само пешка, но колко пешки са станали царе, когато са поели властта!?
Описах целия път на един напълно идеалистичен проект, роден в главите на честни и достойни хора преди около век. Който стартира с едно дълго пътуване на пет европейски отбора до далечен Уругвай. Каква романтика - футболистите и дори съдиите заедно на кораб пътуват за южноамериканската страна. Без грам комерсиалност, просто за голямата идея. А къде отидоха днес нещата.
Но това, което е имаме не е благодарение на хора като Хавеланж, Блатер и Инфантино. То е дело на пионерите към които трябва да отиде цялата ни благодарност. Те видяха във футболната игра възможност нациите да воюват само на терена. Само по правилата съставени преди повече от век и половина. И по-добрият да победи и да стисне ръката на съперника.
Световните първенства днес вече не са мирна война. „Дойчланд убер алес“, с който Вермахта е нахлул в СССР, вече не предизвиква никакви обратни чувства. На футболния терен е четвъртото поколение, което не познава световна война. Това е една страхотна оценка, че съвременния свят при всичките си проблеми и различия успява да върви напред и да се развива в правилна посока. С все по-малко разделение.
А къде отидоха нациите, историческите натрупвания, съседската омраза. Е, има ги колкото за цвят. Но футбола премина в друго измерение и все пак световното първенство оцеля. И заедно с олимпиадата е времето, в което всичко останало в света замира и губи значение. Смисъл има само следващия мач, кой бие и кой пада. Героите и мъчениците. И накрая кой печели купата.