Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

23-12-2015 Съдийски обир ли??ава  Берое от първи трофей

Съдийски обир ли??ава Берое от първи трофей

23-12-2015 Една поредица на Любомир СЕРАФ??МОВ

НЕРАЗКАЗАНАТА ??СТОР??Я НА КУПАТА

Съдийски обир ли??ава
Берое от първи трофей

4 месеца по-късно старозагорци взимат реван?? от съдбата във финал за Балканската купа

Няма мое, няма твое, купата е за Берое! През 1968 г., в която съветската армия стъпква Пражката пролет, това определено е вярно, но не в турнира за Купата на съветската армия, а в Балканската клубна купа, битката за която се превръща в старозагорски реван?? за реферски произвол.
2 юни 1968 г. В мач за първенство Берое гостува в Пловдив на Локомотив и повежда в 75-ата минута с 3:1. След това от игра са отстранени две от звездите на беройци Евгени Янчовски и Янчо Димитров, отсъдена е и спорна дузпа за домакините, после им е признат и спорен гол за 3:3. Заралии се вдигат на бунт срещу съдийската несправедливост, следва и масово меле между футболистите. Реферът Александър Щерев прекратява двубоя заради груповия протест и впоследствие е присъдена служебна победа с 6:0 за железничарите, която коства на зелените ??естото място в А група.
Четири дни по-късно Берое излиза във финал за купата без наказаните Янчовски и Димитров, санкция търпи и друг основен играч – Васил ??ванов, а головата ма??ина на тима Петър Жеков се появява невъзстановен в игра срещу милиционерския Спартак Сф. Драмата е пълна и продължава цели 120 минути. Осакатеният състав на Берое е близо до чудото, но фаворизираният столичен тим все пак вдига трофея, не без ре??аващата съдийска помощ.
Ужасяващ край на кампанията за беройци, започнала за тях по толкова щастлив начин. Регламентът на турнира отново предвижда смесена система – 1/16-финали на пряко елиминиране (но вече в два двубоя при разменено гостуване), последвани от групова фаза, излъчваща четирите полуфиналиста. Трета група е и най-завързана – за първото място има трибой между Славия, Берое и пловдивския Ботев (тогава Тракия). Петър Жеков, за когото отрано се знае, че от есента на 1968 г. ще облече екипа на ЦСКА, вкарва за заралии във всеки от трите им двубои. Съдбоносен обаче се оказва един пропуск от бялата точка в срещата Славия – Ботев, завър??ила 0:0. В последната минута е отсъдена дузпа за белите, а отговорността да я превърне в гол поема Стоян Коцев-Кано. Ако топката премине голлинията, напред продължават славистите за сметка на беройци заради по-добра голова разлика, но ??утът на Кано е спасен от вратаря на канарчетата Драган Раденков. Както и година по-рано Берое изпреварва Славия и отива на полуфинал. Дежа вю и в останалите групи. В първата за втора поредна година за върха в подреждането спорят Левски и Локо Пд. ?? пак сините побеждават в прекия двубой, макар да играят без звездата си Георги Аспарухов. Във втора група капризът на жребия отново събира ЦСКА и Спартак Сф. ?? отново победител в спора излиза милиционерският тим, но този път не заради по-добра голова разлика. Директният сблъсък е на пловдивския стадион „Христо Ботев“, а спартаковци стигат до 3:1 с три гола в последните 15 минути.
Единственият нов в компанията на полуфиналистите отпреди година е бургаският Черноморец, който пак е събран в една група със столичния Локомотив. Двата тима завър??ват с напълно еднакъв актив – по 4 точки, голова разлика 4-1 и 0:0 в директния им мач. В присъствието на двамата капитани Спиро Дебърски (Локо Сф) и Бончо Бонев (Черноморец) ръката на рефера Любен Радунчев изтегля листчето с името на бургаския тим, който по онова време се нарича Ботев. Щастливият победител с жребий обаче няма много късмет в полуфинала със столичния Спартак, чийто звезди Добромир Жечев, Милко Гайдарски, ??ван Стоянов-Типеца, Георги Цветков-Цупето и Васил Митков-Шопа месеци по-късно ще станат гръбнак на единайсеторката на Левски след обединението със синия клуб. Превъзходството и в двата сблъсъка на софиянци, водени вече от синята легенда Васил Спасов-Валяка, направил година по-рано пловдивския Ботев ??ампион, е пълно и неоспоримо. Те за втори пореден сезон стигат до финала на турнира.
Битката в другата двойка между носителя на трофея Левски, който уверено върви към ??ампионската титла, и Берое е далеч по-оспорвана. Тя е повторение на полуфинала между двата тима отпреди 3 години. Както и през 1965 г. сините домакинстват в първия мач на „Герена“, вече с възстановения Гунди в състава си, а беройци с бойка игра се добират до благоприятно реми – този път 1:1 с попадение на дежурния си голаджия Петър Жеков. Преди срещата страстите на публиката подгрява демонстративен мач между два софийски женски отбора, съставени от лекоатлетки, хандбалистки и баскетболистки. Често неумелите им отигравания на топката не много джентълменски са съпровождани от смях по трибуните.
В реван??а под Аязмото на сините хич не им е до смях, въпреки че наново, както преди 3 години, повеждат в резултата още в 15-ата минута чрез Георги Аспарухов. Този път Жеката обаче отговаря не с един гол, а с цели три във вратата на Бисер Михайлов. В 30-ата минута нападателят мечта за всеки треньор прави за смях персоналния си пазач ??ван Вуцов, което принуждава наставника на гостите Кръстю Чакъров да го извади още на почивката. Пет минути след паузата Жеков повтаря упражнението с новия си опекун Кирил ??вков. Чакъров обаче няма право на повече смени. Точката е поставена в 73-ата минута, когато бързоногото крило Янчо Димитров е посечено в наказателното поле на Левски от Стоичко Пе??ев и известният със сините си пристрастия култов рефер Митко Чуков отсъжда дузпа за заралии. Оформянето на хеттрика на Жеков от бялата точка праща Берое на финал за първи път в клубната му история.
Ре??ителният мач за трофея се оказва и един от най-скандалните. На националния стадион се разиграва страхотно зрелище. Сяка?? цяла Стара Загора се е изсипала в столицата и беройци на практика играят пред своя публика. Нищо не предвещава драмата в първия половин час, когато спартаковци повеждат комфортно с 2:0 чрез своя „клонинг“ на Жеков, централният нападател Михаил Гьонин, и крилото Васил Митков. В края на полувремето започналият сезона в Левски Методи Бончев след самостоятелна акция връща надеждите на провинциалния тим – 2:1. В средата на втората част крилото наказва гре??ка на защитата на Спартак и изравнява. Беройци, започнали без трима наказани титуляри, обаче вече играят и без главния си коз Петър Жеков, издържал невъзстановен едва до 56-ата минута. В 84-ата минута Бончев навързва в наказателното поле на софиянци защитниците Жечев и Китов, които в безпомощността си да му се противопоставят го повалят с ръце на терена и... спират в очакване на неминуемото наказание от страна на рефера. Пловдивчанинът Тодор Бечиров обаче мълчи и е награбен от целия тим на Берое. До края на 120-те минути на двубоя публиката не спира да тропа с крака и да скандира „Дузпа, дузпа!“. Две минути преди края на продълженията неопитният тогава нападател на заралии Петко Д. Петков изскача сам срещу вратаря Костадинов, но прехвърлящият му удар облизва напречната греда. Всички чакат дузпите, когато стражът на беройци Тодор Кръстев гре??и при вкарването на топката в игра, подарявайки я на Митков - 3:2. Първа и последна купа в историята на Спартак Сф, а картината е покъртителна – в единия край на игрището 11 с раирани синьо-бели фланелки се прегръщат, в другия – безуте??ен вратар, проснал се на тревата, удря от яд главата си в земята. Правоъгълен терен с размери 100 на 70, побрал радост и мъка на едно толкова малко място.
??сторията на един обир има и оптимистично продължение. Гре??никът Бечиров, обявен за най-добрия ни съдия през 1967 г., е зачеркнат от списъка на Ф??ФА за олимпиадата в Мексико 4 месеца по-късно. По същото време Берое и Спартак Сф се изправят в нов финален бой и този път старозагорци печелят първата балканска купа за български отбор, като краят на отмъщението идва с гол на Методи Бончев.