Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Тотална червена  немощ пред гола

Тотална червена немощ пред гола

13-03-2017 Тема спорт


ЦСКА води с 2:0 на Монтана, минутата е 72-а, а Давид Симао пуска отличен пас към Кевин Кубемба. Конгоанският нападател е напълно непокрит, овладява спокойно пред наказателното поле, напредва, възползвайки се от много добрата си бързина, и пред него е само вратарят. Таранът нанася удар по земя с левия крак... Греда и аут. Това пропиляно положение е един от симптоматичните примери за проблемите на ЦСКА пред гола този сезон. Както срещу Монтана, така и в редица други срещи по-рано в шампионата армейците се скъсваха да пропускат от чисти ситуации. Неслучайно срещу графата „вкарани голове” след изиграни 24 мача пише едва „34”. Или по 1,41 средно на двубой. Показателно е, че този сезон ЦСКА е вкарал поне 3 гола едва 3 пъти – срещу Нефтохимик (5:1), Берое (4:0, но резултатът не съответстваше на показаното на терена) и Дунав (3:0). Твърде, твърде малко. Както и да го гледаме, това е крайно незадоволително и изключително посредствено постижение по историческите стандарти на армейците.
В нито едно гостуване ЦСКА не се е разписал три пъти. На „Армията” пък са идвали всички съперници в групата освен Левски и Лудогорец. И като изключим Дунав, Нефтохимик и Берое в останалите 8 срещи на своя стадион, ЦСКА нито веднъж не вкара повече от два гола, включително и срещу последните два отбора в класирането Монтана и Локо ГО.
Невзрачното 2:1 с Монтана отново отваря темата за тоталната червена немощ пред гола. Какво имаме в петте пролетни кръга – само 6 гола от ЦСКА или средно по 1.2 на среща! 3 от които в последните 5 минути. Нито един двубой не бе спечелен с лекота. Всичко бе една голяма мъка и треперене до последно.
Вместо да гази съперници като Монтана ЦСКА се затруднява сериозно. Един от реализаторите Десподов го каза добре: „След почивката се отпуснахме. Мислехме, че ей така ще си мине мачът”. Накрая армейците даже потрепериха, но не от вятъра, а защото Монтана вкара едно попадение за финалното 2:1...
Проблемът на ЦСКА е, че нещата далеч не опират до „отпускане”. Червените просто са слаби пред гола и това се потвърди за пореден път срещу Монтана. В крайна сметка от началото на сезона изминаха 24 кръга, а не 4. Предостатъчно време, за да се направят обобщения и на базата на тях да се търсят ефективни решения.
Очевидно е, че отборът все още няма изявен голаджия. Най-резултатен е крилото Густаво Кулма с 5 точни изстрела, а водещият реализатор сред централните нападатели е Милчо Ангелов с 4, но той изобщо не хваща ръка през пролетта.
Новите попълнения за върха на атаката Фернандо Каранга и Кевин Кубемба се стараят много, бързи са, раздават се, борят се, но все още не могат да пратят топката в мрежата, което е основната задача на централния нападател. А при Кубемба отчетливо си личи, че не притежава отработен удар, а въпреки солидния си ръст играта с глава изобщо не е сред силните му качества.
Любопитно е сравнението пред гола с Ботев, което показва, че двата отбора са отбелязали еднакъв брой попадения.
ЦСКА е крайно неефективен и при статични положения. Голяма рядкост е армейците да реализират гол след такова, а подобни ситуации неведнъж са били солиден източник на попадения. Особено срещу затворени в своята половина съперници, каквито са много от гостите на „Армията”. Но ЦСКА просто не знае как да се възползва от корнерите и фауловете в своя полза. Нещо повече – червените не са отбелязали абсолютно никакъв напредък по този параграф през целия сезон. Нито при Янев, нито при Йорданеску, нито при Белчев отборът превърна статичните положения в солидно свое оръжие.
Конкретно в последните два мача с Левски и Монтана ЦСКА показа много сериозна неувереност и със статичните положения пред своята врата. Отборът допусна повечето от високите топки в наказателното му поле да бъдат спечелени от съперника, а играчите в червено често се обвиняваха един друг.
Ако през есента имаше оправдания с турбулентните събития от навечерието на сезона и закъснялата селекция, то сега извинения не може да има. ЦСКА трябва да притежава много по-солидна игрова визия, а не да трепери всеки мач до последната минута.