Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

18-07-2019 Триумф и падение

Триумф и падение

18-07-2019 Жаклин МИХАЙЛОВ

В неделя едно спортно събитие постигна ефекта на мига, в който до Земята достигна глас от Луната. Правя паралела между финала на Уимбълдън в неделя и 50 години от Аполо 11 не случайно. Като човешко същество, гледайки съперничеството между двамата титани Новак Джокович и Роджър Федерер, с всяка изминала минута се налагаше чувството за досег до нещо изключително. До нещо, което може да се види само веднъж в рамките на един човешки живот.
Сравнения винаги могат да се направят

между спортни състезания

Някой може да оспори, че това не е бил най-великият финал, защото невероятни събития са се случвали на корта и преди. Финалът в Мелбърн през 2012 година между Джокович и Надал също ни остави без дъх. Борг и Макенроу сътвориха епопея на тревата на „Уимбълдън“. Общо взето, по отношение на по- и най-, правото на различно мнение е задължително.
Според скромното ми мнение по-добър мач от този финал няма как да се изиграе отново. Всъщност може, ако всичко се повтори на сто процента точка по точка, но накрая победител е Роджър Федерер . Ако мачът бе свършил при първия или втория мачбол на Роджър, щеше да е съвършено. Но победата отиде при биткаджията, а не при виртуоза. Почти всичко прекрасно и красиво в мача бе сътворено от Маестрото. И загубата му бе, като да ти забият нож в сърцето. Освен с всичките си безкрайни достойнства Ноле ще остане в историята и като екзекутор на красотата. Не е обвинение, а само констатация.
Едно е ясно, това бе лебедовата песен на Роджър и той можеше да си тръгне по величествен начин. Силно се съмнявам, че ще е способен отново на подобен мач. На 38 години, с цялата история зад себе си, той много трудно ще се мотивира отново да играе, образно казано, на живот и смърт. Самата му игра никога не е била построена единствено и само върху победата на всяка цена. За разлика от Джокович неговият стимул не е да връща топката, докато слънцето залезе. Федерер е художник, който вае с гениалната си ракета всяко отиграване. И дали ще се превърне в точка или не, за него не е от всепоглъщащо значение. Докато Ноле си е тарикат, знае кога да се превърне в скала. Ноле е царят на важните точки. Роджър не ги дели на важни и маловажни, за него е важно само удоволствието от играта.
Ноле, Рафа, Роджър - в този или обратен ред, са исторически фигури. Те изпратиха тениса много години напред. Да, имало е и други титани, но всички сравнения са в полза на тези тримата. Които не искат да се предадат. Които искат да печелят още и още. Тримата заслужават всеки суперлатив, изказан и написан по техен адрес. И тепърва ще се пишат оди за тях. Тяхното време продължава. Съвременните стандарти в спорта опровергаха доста азбучни истини. Кой например ще се наеме да прогнозира докога ще играят Кристиано Роналдо и Лионел Меси?!
Светът на тениса

тъне в доволство

от факта, че магическото трио продължава напред. Специалистите и обикновените любители нямат насита да гледат триото. И тук ще сложа капката катран в чашата. Без тримата да носят никаква вина, но те задушиха конкуренцията. С непрекъснатите си победи те спряха естествения път на развитие на тениса. И вече съвсем очевидно е какъв апокалипсис чака мъжкия тенис, след като спрат да играят. Не е необходимо да фантазирам особено. Картината в женския тенис чака мъжкото направление. Буквално чука на вратата. Женският тенис в момента е един от най-безинтересните спортове поради липса на звезди. Постоянно се менят някакви момиченца на топпозициите. Големите турнири се печелят от състезателки, които идват буквално от нищото. И лошото е, че отиват в нищото. Анжелик Кербер, Гарбине Мугуруса, Наоми Осака, Йелена Остапенко, Слоун Стивънс, Ашли Барти, дори сегашната изненадваща шампионка в Уимбълдън Симона Халеп – какви звезди могат да са те?! За да станат някакви солидни фигури, им липсва елементарно постоянство. Просто е срамно, че вземат от големите турнири равни пари с мъжете. И всичко това се случи, след като Серина забременя, а Мария Шарапова я наказаха за някакъв си допинг. Бяха години, в които в женския тенис се чакаше мачът между звяра и красавицата. И на всички им бе безкрайно интересно да гледат техните мачове. Но времето им мина, а техни достойни заместнички не се появиха.
Въобще в мъжкия тенис се губи един процес, който винаги е съществувал. Андре Агаси стигна върха и четири-пет години бавно слизаше. Публиката го обожаваше, независимо че не печелеше Шлемове. Това си има определение, нарича се залязване. Най-нормалното нещо в спорта е да слезеш от постамента.
В модерната история на тениса

има 8 състезатели

които са печелили Голям шлем, преди да навършат 20 години. Един от тях играе досега – Рафаел Надал. Но в момента няма нито един играещ победител от Голям шлем, който да е под 30 години. Навършват се точно 10 години, откакто за последен път млад играч е ставал шампион – Хуан Мартин дел Потро в Ню Йорк. И той, Чилич и Вавринка трябва да се считат за големи късметлии. А това са четири турнира годишно, не е световно първенство на всеки четири години веднъж.
Един от „ощетените“ е Григор Димитров. Всичките му опити за летене бяха спъвани от някой от тримата големи. Но това се случва и на други големи таланти. Доминик Тийм, Саша Зверев, Стефанос Циципас, Борна Чорич, Карен Хачанов ще има много да чакат. А никой от тях не е доказал, че може да завладее хегемонията. По-скоро ще се сбъдне планът с женската част. Така че за тениса, който Джокович, Федерер и Надал изпратиха на Луната, се очертават прозаични времена. Защото големите шампиони ще оставят след себе си много голяма дупка. И прогнозата не е хич добра. Защото тенисът е на ниво само когато произвежда личности. С обикновени състезатели на никого няма да му е интересно.