Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Финалът, който не може да  развали 30-годишно приятелство

Финалът, който не може да развали 30-годишно приятелство

27-05-2017 Хари ЛАТИФЯН

Общинската зала в Стара Загора ще стане домакин на историческо събитие днес. Берое приема от 18:30 часа Лукойл Академик в третия финал от серията за титлата в НБЛ. Двубой, който може да донесе третата поредна титла за студентите и общо 26-а в историята им. Или пък да върне надеждите на заралии, че могат да постигнат нещо повече и да продължат да вярват, поне до понеделник вечер, че обратът е осъществим. И все пак – както и да се развие срещата, тя ще остане като първата за града на подобно ниво в мъжкото първенство на страната ни. До момента Стара Загора никога не е бил част от подобен финал. Дали ще бъде първи и последен път, бъдещето ще покаже.
Каквото и да се случи днес обаче, едно е сигурно – треньорите на двата съперника ще продължат да са семейство и след края на серията. Селекционерът на националния ни отбор Любомир Минчев и Тони Дечев имат твърде дълга съвместна история, която няма как да бъде развалена и помрачена от един резултат, пък бил той и в нервен сблъсък. Защото, каквото е било на терена, ще си остане там. Отвъд това съперничество на треньорския мостик приятелството е със значително по-голяма цена.
Родени през 1971-а, Дечев и Минчев дълго време са съотборници в националните отбори при подрастващите. Първият – юноша на Дунав Русе, вторият на Локомотив София. Често са се изправяли един срещу друг в ранна възраст, както впоследствие и при мъжете. Съдбата обаче ги е събирала на три пъти в един и същи клуб, за да могат заедно да триумфират с титлата и Купата на България. При това по едно и също време на терена, предвид, че Тони е гард, а Любо – леко крило.
За първи път двамата разбират, че са от една порода, в началото на 90-те години. Това се случва при събирането им в Славия през 1994-а. Малко по-рано се разминават, единият, играейки за ЦСКА, а другият – за Левски. Заедно обаче те достигат до финал с белите, в който отстъпват на звездната селекция на Плама Плевен. След една година, в която отново са в различни отбори, те биват събрани от Константин Папазов и водени от Росен Барчовски, извеждат белите до титлата – последна към момента в историята на клуба. През 1998-а не съумяват да повторят упражнението, тъй като по това време Черно море вече е набрал скорост и грабва златните медали, след което Минчев заминава за един сезон в Турция.
Връщайки се през 2000-ата в България, крилото пак се събира със своя добър приятел Дечев. Двамата стават част от звездната селекция на Левски и заедно печелят втората поредна титла за сините, извеждайки клуба и до купата на страната. Това обаче са и последните трофеи, които Тони и Любо печелят заедно като играчи. Година по-късно, през сезон 2001/02, шампионският тим на столичани е разбит, изпитва сериозни финансови затруднения и в крайна сметка отпада на полуфиналите от новосформирания Лукойл Академик. Левски води с 2:0 в серията, но допуска обрат до 2:3, след което Ямбол триумфира с единствената си титла в историята.
След като приключват кариерите си, двамата поемат по различен път в треньорската професия. Дечев дълги години е помощник на Папазов в Левски, докато Минчев значително по-рано се пробва като старши треньор, минавайки през сините, Лукойл Академик и Черно море, за да акостира преди три години в Стара Загора. Все пак приятелите се засичат и в националния отбор, където заедно са помощници на Пини Гершон в периода 2008-2009, когато България игра на европейското първенство в Литва.
Приятелството, сформирано близо 30 години, обаче прави двамата настоящи специалисти на практика и роднини. Минчев кумува на сватбата на Тони с настоящата му съпруга Красимира, като заедно с жена си Юлия Иванова четиримата често се събират по различни поводи. Със сигурност след края на серията отново ще има повод за черпене от един от двамата. А нервите и напрежението ще останат до входната врата на залата. Оттам – семейството е по-важно.