Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Форматът – белият футболен кахър

Форматът – белият футболен кахър

07-04-2021 Жаклин МИХАЙЛОВ

Последната грижа на отговорниците е колко отбора ще играят и ще има ли плейофи в първенството

Навярно сте забелязали, че в последните дни новата ментова дъвка във футболния ни живот се нарича формат на първенството. Яростно сблъскаха позиции двете основни течения – едните за увеличаване на отборите до 16 още в следващото първенство, и другите, които пледират за запазване на сегашната формула. Естествено прозвучаха и обвинения в гонене на лични и котерийни интереси. Спор или диалог по същество обаче не се провежда. Стана ясно, че

е изпратена
някаква депеша

на която клубовете са отговорили, а както се разбира, отговорите са били в посока увеличение на лигата до 16 клуба. Което пък означава, че след дълги митарства може да се завърнем към най-изпитаната формула за провеждане на А група. Обратната страна пък отстоява сегашния формат, но не уточнява в каква форма точно. Защото сегашният формат бе един в началото, а сега е съвсем различен. И ако оригиналният вид може да се отстоява от своите привърженици, то сегашната малформация е напълно незащитима. Това, което ще настъпи след края на редовния сезон, с извинение, е пълно извращение на футболните правила и закони. И ще допълня, че правилата са добри само тогава, когато са лесни за разбиране от потребителя на продукта. А в нашия случай едва ли могат да бъдат намерени дори неколцина футболни фенове, които знаят колко мача ще се играят в двете четворки между 7-о и 10-о място и между 11-о и 14-о място.
По същество моето мнение по въпроса. Форматът, който бе наложен от сезон 2017/18 година, трябва да бъде приключен на мига. Позоваването на закона, който гласи, че промени се правят една година по-рано, не важи, защото сме в пандемия и на много места в Европа и света действат според ситуацията. А нашата ситуация е такава, че имаме наличен пълен фалит на така наречения датски формат, чието ноу-хау откраднахме преди 4 години. Но за сведение на читателите, през този сезон Дания не играе в този формат, което е най-яркото доказателство за неговия провал.
Дания намали отборите си в елита от 14 на 12 и точно преди седмица започна плейофната фаза в двете шестици. Единственото, което беше запазено от цялата какофония, е, че победителят в долния поток играе бараж за място в европейските турнири.
Ако догодина играем в оригиналния или „подобрения“ вариант на предишния датски формат, ще сме единствената страна в света, която го прави. А да си единствен не е много добър атестат.
Не съм обаче и голям фен на връщането на консервативния формат от 16 отбора и 30 кръга всеки срещу всеки. При него наистина голяма част от мачовете ще се играят за здраве, а естествено е възможен и чест уклон към изкушенията на залозите. Но дори този вечен евъргрийн, от който не мърда нито едно голямо първенство в Европа, е далеч по-добър за нашите условия. Към този

най-изчистен вариант

се върнаха чехи, поляци, унгарци в различни варианти със съответно 18, 16 и 12 отбора. В Унгария обаче имаме тройно завъртане, което не променя съществено нещата. Общото е, че никъде няма плейофна фаза. Обръщам специално внимание на факта, че масово се бяга от числото 14. Навсякъде в Европа са разбрали, че най-неудобният формат е с 14 отбора, защото той създава задължителни диспропорции. Затова аргументите на тези, които искат да се махнат от числото 14, са много по-силни от привържениците на сегашната формула. Всичко тръгва оттам, че с 14 отбора много трудно можеш да създадеш привлекателна формула след редовния сезон. И май е най-добре всичко да приключва в 26 кръга всеки срещу всеки.
Акцентът като че ли пада върху плейофите. Изведнъж се намериха много техни привърженици, които обаче трудно ще защитят тезата си с реални аргументи. И веднага ги поставям на място със съвсем актуалната картина. До края на редовния сезон остават 4 кръга и математически е възможно Лудогорец да натрупа непреодолима преднина преди старта на плейофите. И няма смисъл да обяснявам повече! Всичко в така наречената втора фаза в първата шестица ще се сведе до битката за второто място. Надолу в двете четворки ще е още по-голямо мъртвило.
Защитниците на досегашния формат, преди да вадят от сто кладенеца вода, трябва да намерят отговор на единствения важен въпрос. Как ще решат

казуса с
мотивацията
на отборите

да играят или за шестото, или за седмото място. Защото по това време на годината репортерите започват да задават този въпрос на треньорите. А в скрития пласт на въпроса стои мисълта, че може би някои мачове няма да се проведат по правилата на футболния феърплей. И тези мачове предстоят в следващите 4 кръга. Защото поне четири отбора сега се двоумят какво е по-добро за тях – да влязат в шестицата и там да изиграят пет протоколни мача, или да насочат цялата си енергия към битка за седмото място и участие в бараж за Европа. Дори само заради това трябва да се сложи кръст на експеримента.
Още един аргумент е конкурентността, която не ми се вижда особено значим при сегашния формат. Имаме шампион, който го знаем още преди да е започнало първенството. Имаме и основен претендент, който свива знамената по някое време, разбрал, че битката е предварително изгубена. Имаме още 4-5 отбора с някаква що-годе футболна класа. И основната група са слабаците. През тази година битката в дъното бе много интересна, но това не е заради формата. Ако имаме 7-8 равностойни слабака, от които 3 изпадат, ще е интересно и при 16 отбора.
Дават се много примери с други първенства, но е интересно да погледнем към шампионата на

най-прогресиращата
футболна нация

в Европа - Северна Македония. Като състав то донякъде прилича на нашето. В лигата играят 12 отбора, които се срещат по 3 пъти един срещу друг. Имаме хегемон както у нас, битка за Европа, която е доста занимателна, но не е толкова важна в случая. Истински важното е, че с изключение на първия и последния всички имат за какво да играят и така ще е до края. 2 изпадат директно, 2 отиват на баражи срещу отбори от Втора лига. В момента 8 кръга преди края шестият във временното класиране е застрашен от изпадане. А петият силно се стреми към европейска квота, като за целта трябва да мине две места по-нагоре. И единствените, които могат да раздават точки, са шампионът Шкендия и вече изпадналият Беласица. Но същата ситуация имаме и във Висшата лига на Англия.
Всъщност в какъв формат ще се играе първенството на България догодина е доста бял кахър. В случая е важното

да не се сгреши отново

и да трябва пак да се сменя. Но формулата на първенството не може да разреши големите, екзистенциални проблеми. А най-важният се нарича разслоение. В България имаме клуб с над 50 милиона лева бюджет, а повечето от съперниците му разполагат с 20 пъти по-малко. И понятието съперничество някак губи своя смисъл. Няма как нашето първенство да стане интересно, след като имаме ясен шампион и за следващото му издание. И с малък риск може да се прогнозира, че така ще е много години напред. И като се изтъкват предимствата на формата с 16 отбора, винаги да се припомня, че през 1963 година шампион е Спартак Пловдив, през 1964 Локомотив София, през 1965 Левски, през 1966 ЦСКА, а през 1967 Ботев Пловдив. И България е на пето място на европейското първенство през 1968, а една година по-рано Славия и ЦСКА са полуфиналисти в КНК и КЕШ. Ето това говори красноречиво за конкуренция и за ниво на футбола. Другото са ментови дъвки, които можем да си ги дъвчем, колкото искаме.