Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Хакинен: Спечелих две титли, защото влязох в главата на Михаел

Хакинен: Спечелих две титли, защото влязох в главата на Михаел

15-11-2019 Тема спорт

Двукратният световен шампион във Формула 1 Мика Хакинен се върна назад във времето, в годините, в които се конкурираше с Михаел Шумахер и Айртон Сена. Легендарният финландец, който остана верен на Макларън в продължение на 9 години (1993-2001), споделя за предаването Beyond The Grid през какво е преминал и какви са били отношенията му с две от най-големите фигури в историята на този спорт.

Значението на Формула 1
Емоциите са толкова силни, че няма как да се забравят. Да спечеля световната титла преди 20 години, усещам го като да бе вчера. Формула 1 е невероятен житейски урок. Автомобилният спорт е страхотен и много вълнуващ, но в същото време това се превръща не просто в хоби, но и в работа. Отношението трябва да премине на друго ниво, за да постигнеш успех, или някой друг ще ти заеме мястото. Когато влязох във Ф1 се усетих на седмото небе. Знаех, че съм голям талант, но разбрах, че това всъщност е огромно предизвикателство. Не е просто да въртиш волана, а да правиш много повече от това.

Впечатлението при първия досег с болид
Това бе невероятен ден на „Силвърстоун”, когато получих шанс да карам за първи път болид от Ф1. Казах си „това е толкова тесен болид”. Много по-тесен от Формула 3. Не се почувствах много комфортно. Дори когато направят седалката специално за теб, отново се чувстваш някак натясно. Колата отговаряше на всяко мое движение – беше страхотно. Лесно бе да съм бърз, но впечатляваща бе мощността. Говорим за прилепване, което си казваш „майко мила”. Това е нещо, което не се забравя. Този ден преобърна представите ми за спорта. Ще ви дам пример – ако преди 25 години направите първия си скок с бънджи, ще го помните завинаги, защото усещането е, все едно ще умрете. Формула 1 е същото – толкова е бързо, че първия път, когато седнете в болида, усещането е все едно ще умрете всеки един момент. Шокът е невероятен.

Спечелването на втората титла
Това бе много важен момент в живота ми. Имахме най-добрата кола и щеше да е катастрофа да не спечеля през 99-а. През 1998-а имахме невероятен болид, имаше проблеми с баланса, но това бяха дребни неща. Година по-късно правилата се промениха, а в Макларън започнаха да рискуват, като съперниците ни също искаха да направят колите си по-леки. Беше по-трудна за каране, гумите бяха неприятни като усещане и всичко се отразяваше върху пилота. Колата се усещаше нервна, което никой пилот не обича. Имах две състезания в Италия, когато отпаднах по идентичен начин. Допуснахме грешки, търсейки по-добри времена. Когато караш на максимума, това води до инциденти. Така се случи на „Имола” и „Монца”. На „Сузука” в последното състезание направих отличен старт срещу Шумахер и Ървайн и това ми помогна. Смятам обаче, че тогава Михаел не искаше да помогне на Еди, който се бореше за титлата с мен. Ако бях на негово място, може би щях да сторя същото. Познавайки го, той искаше да е №1 в отбора и нямаше да е добре за него, Ървайн да спечели титлата, след като именно той даде всичко, за да развие болида.

Битката с Михаел Шумахер
Михаел бе най-големият ми съперник. Той ме мотивираше всеки ден, защото трябва да имаш конкуренция, за да растеш. Беше удовлетворяващо, че спечелих две титли в неговото време. Той бе много постоянен, което бе много трудно за каране срещу него. Беше агресивен, при това постоянно. Знаех, че във всеки момент може да ме притисне. Не беше много приятно, честно казано. Ако се върнем назад във времето, оставих му още във Формула 3 горчив привкус, защото го бих в Германия като гостуващ отбор от Англия. Историята ни датира още отпреди Формула 1. Знаехме, че ще бъдем конкуренти във Ф1, макар аз да влязох по-рано от него, въпреки че карах в по-слаб отбор. Той стартира още в първия си сезон в по-силен тим от мен и след това Флавио Бриаторе го взе със себе си в Бенетон. Никога не съм ревнувал, че той кара в по-добри отбори, но винаги съм искал да го победя, без значение от това в кой тим съм бил. Но не ми е било лесно да приема, че след като в по-ниските серии съм бил по-бърз, изведнъж във Ф1 се озовавам на секунда зад него. Но го разбирах, защото аз съм финландец, с по-малък пазар, бях господин „никой”, докато той бе от Германия - огромен пазар, и просто си казвах „Мика – продължавай и ще се случат нещата”.

Силните и слаби страни на Михаел
Той имаше огромни технически познания, което е много важно. Физически бе изключително силен. Освен това Ферари притежава собствена писта на Фиорано, на която можеше да тества по всяко време. Останалите трябваше да плащаме за това, и то с ограничено време. Това му даде огромно предимство. Другите нямахме такава привилегия.
За да съм честен, нямаше много слаби страни. Знаеше, че е бърз, но в същото време знаеше, че и аз съм бърз, и тази психологическа игра не му бе от най-силните. Смятам, че увереността му бе лесно наранима. Разбрах го и това ми помогна да вляза в главата му. Често правеше отчаяни неща на пистата, търсейки начин да спре по-бързите от него. Смятам, че за да спечели титлата през 1994-а, той прекрачи границата. Не бих го направил, ако бях на негово място. Да, винаги може да правиш номера, но има неща, които минават границата. Тогава той ме удари нарочно. Винаги съм смятал, че съм по-бърз от него.

Отношенията им извън пистата
Опитвали сме да бъдем приятели, да излизаме заедно, но просто не се получи. Враждата ни на пистата бе твърде голяма, но не е само това. Просто не бяхме сходни характери. Дори когато се оттеглих, а той остана на пистата, това не се промени. Да, имаше го нужното уважение, но дотам. Просто начинът му на живот бе твърде различен от моя. Михаел имаше свое виждане както за живота на пистата, така и извън нея. Но истината е, че сега ми е трудно да говоря за него предвид това, което му се случи, и положението, в което се намира. Не искам да говоря лошо за човек, който е в тази ситуация. Надявам се, че много скоро ще се върне към нормалния живот.

Изборът на Макларън
В края на 1992-а бях в много добра позиция, защото имах възможност да избирам в кой отбор да отида – Уилямс и Макларън бяха основни варианти. Беше по Коледа, а аз разпусках. Кеке Розберг (мениджърът му) бе много стресиран, защото ми търсеше най-добрата опция. Не ми бе трудно да се спра на Макларън. Решението бе сериозно и, разбира се, парите имаха отношение. Но имах увереност, че Макларън ще прогресират. Някак не ми харесваше моделът на работа в Уилямс и това ме насочи към Макларън. В Уилямс се отнасяха с пилотите като с крушки – можеха да ги сменят по всяко време. Сам реших, че искам да отида в Макларън. Кеке бе изненадан, но му обясних именно това, което споделям и сега. Останах верен на Макларън през всичките тези години, защото и те показаха лоялност към мен.

Борбата с Айртон Сена
Когато подписах с Макларън, бях много уверен в себе си и не съм се страхувал от Сена. Бях сигурен, че ще съм по-бърз от него, стига да ми се даде шанс. Когато станах тестов пилот обаче, за мен това бе голям шок. Не очаквах да ме поставят в тази позиция. Връщането на Айртон бе изненада, защото аз подписах с идеята, че ще карам с Марио Андрети. Но също така знаех, че ако той реши да се върне, аз ще стана тестов пилот. Но не вярвах, че това ще се случи. И когато Сена обяви, че отново ще кара за Макларън, за мен бе голям удар. Всеки ден трябваше да се доказвам. Бях малко наивен в онези години. Той не обичаше да прави тестове и докато аз давах максимума, той си пътуваше за Бразилия и идваше наготово. Уважавах го, но никога не съм искал да му подражавам.