Хамилтън – скорост и прецизност

С наближаването на края на годината “Тема Спорт” ви предоставя и своята обзорна поредица за всичко по-интересно, което се е случило в родния и световния спорт. Ще ви представим събитията така, както ги видяхме ние и каквито ги показват резултатите и статистиките. Поставяме началото с онова, което се случи в света на Формула 1.

Хари ЛАТ??ФЯН

Когато Себастиан Фетел спечели четвъртата си титла през 2013-а, при това по толкова доминиращ и дори отчайващ начин, едва ли е имало много специалисти, които да са вярвали, че впоследствие германецът няма да запи??е нито една победа и едва четири пъти ще се качи на подиума. Фактите обаче са такива, че през този сезон пластовете на върха във Формула 1 сериозно се разместиха, а Мерцедес свали по безцеремонен начин напитките от върха.
Промените в правилата оказаха страхотно влияние върху сребърните стрели, които, водени от дуета Хамилтън-Розберг, още с първите състезания показаха, че са класи над останалите. В първите 10 старта двамата редуваха кой да застане на върха и заформиха страхотен дуел помежду си. Това изостри напрежението в лагера на германците и впоследствие се стигна до няколко ситуации, в които медиите очакваха дори да има размени на удари. Шефовете на тима обаче намериха начин да успокоят ситуацията, а във втората половина на сезона Люис бе просто ненадминат. Той губе??е в квалификациите, но когато става??е въпрос за състезания, не оставя??е никакъв ??анс на своя съотборник. Нико често се поддава??е на напрежението и допуска??е гре??ки, които допълнително улесняваха и без това намиращия се в стихията си британец.
В крайна сметка цифрите говорят сами за себе си. Хамилтън постигна 11 победи от 19 старта, като се качи на подиума още 5 пъти. Единствените случаи, когато не успява??е да постигне това, бяха трите му отпадания по независещи от него причини и с проблеми в болида. Благодарение на тези си резултати Люис стана най-успе??ният британски пилот в историята. Той вече има 33 победи в кариерата си, заемайки 5-о място във вечната ранглиста и изпреварвайки с две Найджъл Менсъл. 11-те успеха в един сезон му дават предимство отново от два повече пред сънародника си и го изкачиха на 3-о място в генералното класиране. Освен това той изравни Менсъл и Джим Кларк по поредни победи – 5, а догодина ще има възможност да ги задмине, ако спечели в Австралия. Втората му титла го изравнява с Кларк и Греъм Хил, а за да стане №1 в историята на Великобритания изобщо, ще трябва да спечели още една титла и да изравни Джаки Стюарт.
За Розберг остана утехата, че постигна 11 победи в квалификациите и бе достоен опонент на направилия може би перфектния сезон Хамилтън. Освен това двамата изведоха Мерцедес до историческата първа титла при конструкторите, при това още при преполовяването на годината.
Във Ф1 е нормално, когато има период на доминация, след това да има и зати??ие. Подобна бе ситуацията с Ред Бул, за които новакът Даниел Рикардо се превърна във фаворит с оглед на постоянните му резултати и видимото нежелание на Фетел да бъде част от екипа.
Очакванията към един друг отбор обаче бяха значително по-големи, а крайният резултат – огромно разочарование. Става въпрос, разбира се, за Ферари. Легендарният клуб с 16 ??ампионски титли при конструкторите и 15 при пилотите трябва??е да се завърне на върха с пилоти като Алонсо и Райконен. Вместо това скудерията не стигна до нито една победа! Нещо повече, испанецът се качи два пъти на подиума, докато Айсмен не успя да направи дори това. „Постижения”, които бележат най-слабия сезон за черните кончета от 1992 година насам! За последно преди 22 години Жан Алези бележи само два подиума, а съотборникът му ??ван Капели, не успява да стъпи на почетната стълбичка.
Резултати, които разбираемо доведоха и до промени на върха. Директорът на тима Стефано Доменикали бе освободен след 7 години начело и общо 23 сезона като част от Ферари. На негово място бе поставен Марко Матиачи, но той издържа на поста едва няколко месеца, за да стигне до освобождаването му тази седмица и назначаването на Маурицио Аривабене.
Друг емблематичен тим – Макларън, също страда сериозно през годината. Британците започнаха добре и в първия старт Кевин Магнусен бе втори, а Дженсън Бътън – трети. Това обаче бе само фойерверк, който така и не избухна втори път до края на сезона. За сметка на Уилямс, който, воден от Фелипе Маса и дебютанта Валтери Ботас, се завърна с гръм и трясък в челните позиции. Тимът завър??и на трето място, след Мерцедес и Ред Бул, като в определени периоди бе единственият, който се конкурира??е със сребърните стрели.
Не може да не се отбележи и страданието на малките отбори – Маруся, Катерам, Заубер и Лотус, които нямаха търпени годината да си отиде. Първите дори се разпаднаха, докато вторите събираха пари от феновете си, за да излязат в последното състезание в Абу Даби.
Годината ще се запомни и със зверската катастрофа на Жул Бианки. Френският пилот донесе историческите 2 точки на Маруся в Монако, в Япония се блъсна с над 200 км/ч в трактор, извозващ болида на Адриан Сутил. В резултат той продължава да се бори за живота си, а прогнозите за възстановяването му не са от най-добрите.