Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Хилядолетният зелен райх

Хилядолетният зелен райх

13-07-2020 Жаклин МИХАЙЛОВ, Строители на съвременна Футболна България

Преди четири месеца, когато започвах поредицата, изпитвах смесени чувства и най-вече притеснения, че задачата е прекалено трудна и сложна. Макар и в последните 30 години да съм бил неизменна част от пейзажа на българския футбол, няма как да бъда напълно изчерпателен. Няма как и да напиша нещо съвсем ново и непознато за моите строители. Доверих се на два елемента - субективизъм и добронамереност. И макар да получих доста критики за "прекалено омекотяване", смятам, че подходът бе правилен. В длъжностната характеристика на собственик на клуб няма задължение да чете класически романи, да ходи на изложби за ранно фламандско изкуство и да слуша джаз. Така е не само у нас, но и навсякъде по света. Тази категория се състои от стопроцентови груби материалисти. Хора, за които парите са над всичко. Не случайно под път и над път повтарят, че харчат пари за футбол, а могат да си доставят други удоволствия. Безспорно е така, друг е въпросът как ги харчат и

какво направиха
техните пари

за българския футбол. И правя плавния преход към последния герой в поредицата. Нямаше как да не поставя поантата с Кирил Домусчиев. 90 процента от намерилите място в поредицата, принадлежат изцяло на миналото. Някаква малка част все още присъстват на сцената. Но и те са само мизансцен на единствения Крал Слънце. На него принадлежи изцяло необозримото бъдеще. Хоризонтът пред империята Лудогорец е дълъг. Ще има още титли, европейски походи и жестоко мачкане на вътрешната конкуренция.
Това е положението сега и за следващите много години напред. Но все пак трябва да се върнем и 10 назад, за да си спомним как тръгна всичко. Как се появи един клуб от нищото в пустинята и какво стана след това!? През 2010 година почти на никой не произведе впечатление новината, че в Разград тръгва да се прави някакъв проект. От някой си Кирил Домусчиев и неговия брат Георги. Тези имена не означаваха нищо за тогавашната футболна върхушка съставена от Гриша Ганчев, Тодор Батков, Димитър Борисов, Митко Събев, Николай Гигов. Две години по-късно вече всички се съобразяваха с тях. Но с приказки под сурдинка, че и тези ще се наиграят, ще загубят доста милиони и накрая ще си бият шута. Подобно мнение си имаше своята логика - Кирил Домусчиев нямаше никакви допирателни с футбола. Следователно ще е аджамия и ще е лесен за премахване. Едва ли някой вече мисли така след 10 години.
Моя милост обаче още тогава видя, че този проект е различен и че потенциалът му не е за подценяване. Левски, ЦСКА, Литекс обаче го подцениха и сега берат горчивите плодове. Когато пишех, че с времето амбициите на Лудогорец няма да познават граници, така наречените футболни хора само се подхилваха. Някакъв си Кирил Домусчиев тръгнал в пустинята да прави плаж! Обаче човекът го направи и той стана най-луксозният. Има обаче още един аспект...

Самите
строители
и създатели

на "проекта Лудогорец" вероятно също не са си представяли докъде могат да стигнат. Сигурно и те са били с проекцията правим бизнес в този град, защо да не им подарим и футболен отбор като някакъв социален придатък. Разград е прекалено сив и скучен град и отбор в елита ще му даде цвят. Този клуб обаче в много кратки срокове надскочи българския елит и стана част от европейския. 4-5 години след началото Лудогорец вече играеше с Ливърпул и Реал. Вярно в София, но ефектът от това не е по-малък.
Днешната тема е Кирил Домусчиев и неговите изяви като строител на съвременна Футболна България. Ами може да се каже, че вече е главният архитект. И има много дълъг хоризонт пред себе си, ако не му мине котка път, че България е малко шибана държава. Но ако не се случи нещо чрезвичайно, футболния му проект ще процъфтява. Ще го прави, без да среща никаква сериозна съпротива при на практика унищожена конкурентна среда. И обективно, вследствие на финансови възможности, но и субективно, заради пълната подчиненост на почти всички в българския футбол. Това го нямаше в миналото. Преходно, криминално, мутренско, кредитно-милионерско, но дори и най-силните тогава пак имаха конкуренция. И затова никой не се задържаше на първото място повече от 3 години. Много яко го притискаха отзад и той отстъпваше. А сега Лудогорец никой не го притиска, дори не го доближава.
Стигам до същността на нещата. Българският футбол е поставен в условията на абсолютна доминация и хегемония. Ако някой се прави на неразбрал, това означава, че първенството на България завършва, преди да е започнало. Че съперниците на Лудогорец чакат да получат някакви тв трохи от своя съперник на терена. И че футболната централа изцяло е на услугите на господаря. И всякакви опозиционни гласове се бламират с думите "настигнете ги, ако можете". Ами няма как - всички процепи са завардени.
Но всичко това не е проблем на Кирил Домусчиев. Всичко това говори красноречиво, че той е прекрасен собственик,

отличен
мениджър

и съвършен ръководител. Не случайно въведох термина Краля Слънце. Същата история като с един крал, който озарява Франция в продължения на почти половин век. И той е построил много - предимно за себе си и приближените. Но простите френски селяни не са го харесвали особено. Така е и в наши дни - простите футболни селяни от столицата не харесват особено Домусчиев и го обиждат с всякакви простотии. Но него дъжд го вали!
Ако някой си мисли, че постигнато от Домусчиев е плод само на случайност и късмет, жестоко се лъже. За тези 10 години той наистина доказа, че може да се справя в дебрите на футболната материя. За това говорят десетките правилни решения в селекцията. И сравнително малкото грешки. Не е и само въпрос на пари. За разлика от други при Домусчиев много рядко доверието е предадено. Тук вече опира да правилна преценка и до точна и бърза реакция. Макар и възходящата отдавна да е прекъсната и по-скоро клубът да е в платото, Лудогорец изглежда на светлинни години пред другите у нас. И несъмнено това е бъдещето - големите фойерверки с Ливърпул, Реал, ПСЖ, Арсенал вероятно повече няма да се състоят, но ще има малки зарички, които ще компенсират.
Кирил Домусчиев е начертал възможно най-предвидимия и ясен път за своето любимо отроче. Неизменен шампион на България и постоянен участник в груповата фаза на Лига Европа. Едното състезание е по принуда, другото е за кеф и престиж. И това ще се повтаря

години наред

непрекъснато. Бюджетът много правилно ще бъде намален от такъв за ШЛ на по-умерен за ЛЕ и всичко ще върви по план. Това, че от време на време ще има някоя загуба в първенството, не е никакъв проблем. Помислете върху прочетеното досега и си отговорете на въпроса - Е ли Кирил Домусчиев най-големият и успешен футболен меценат, собственик, благодетел? И ако го одобрявате, станете от Лудогорец. Ама явно няма да искате, защото нещо не ви допада. Нещо ви дразни в цялата история. Прекалено подредена е, а онези, които обичат футбола, искат да има напрежение, интрига, неочаквани обрати. Нещата зададени по предварително ясен дневен ред не допадат на повечето.
И нещо лично. Изпитвам респект към постигнатото от Лудогорец и от неговия собственик. Разбирам доста от футбол, за да си давам сметка как се случват нещата. От 2011 година, когато за пръв писах за Лудогорец в "Тема Спорт", досега съм публикувал над 300 статии за клуба от Делиормана. И това не са някакви съобщения от по пет изречения от сорта "Собственикът се гордее с момчетата". Живея с мисълта, че съм анализаторът, който е бил най-полезен на Лудогорец. Със своята винаги критична, но аргументирана позиция. Те са ми безкрайно задължени, защото все пак трябва да има някой, който да им казва болезнената истина. Трябва да има коректив. Само със слагачи на заплата не става. Напълно наясно съм, че в Разград отдавна са се отлепили от земното притегляне, но то си знае работата. Никой не го е преодолял на собствен ход. Така ще е и отсега нататък в следващите поредни титли и участия в групи на ЛЕ.
Край. Дойде време да сложа точката на поредицата. Благодаря, че ме изтърпяхте. За разлика от Лудогорец знам кога да сляза от сцената.