Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

02-06-2016 ЦСКА губи финал  заради „обувката“ на ??цо

ЦСКА губи финал заради „обувката“ на ??цо

02-06-2016 Една поредица на Любомир СЕРАФ??МОВ

45 години стигат за съветската купа, „погребват” я в „Овча купел”

„Долу БКП! СДС, СДС!“, скандират трибуните вместо имената на любимите си отбори през бурната пролет на 1990 г. в навечерието на първите демократични избори в България от близо половин век. 5 дни преди вота сяка?? вечният военен ата??е на СССР Гиви Орджоникидзе връчва последната кристална купа на съветската армия на новоизпечената „Златна обувка“ Христо Стоичков и тя остава завинаги във витрината на армейския клуб. Един турнир, създаден и подвластен на политическата конюнктура, изчезва от футболния хоризонт у нас след 45 издания, сяка?? в унисон с песента, която ехти в онзи период по площадите на родината – „45 години стигат“. „Дублира Купата на България и е без спортно-технически ефект“, е присъдата на БФС. На „погребението“ на надпреварата на стадиона в крайния столичен квартал „Овча купел“ присъстват едва 3000 фенове на ЦСКА и Ботев Пд, които не изглеждат силно опечалени.
Трансформациите в живота и футбола се случват с ??еметна бързина. Още седмица след 10 ноември 1989 г. ЦФКА Средец и Вито??а си връщат старите имена ЦСКА и Левски, малко по-късно пловдивската Тракия става Ботев, а примера им последват и по-малките клубове с натрапени от политическата коректност названия. За броени месеци партийните наместници в клубните управи са пометени от новата вълна. В ложите на стадионите

вече не сядат
старите
соцапаратчици

като Милко Балев, а сини политици, които яхват гребена на вълната, понякога се виждат дори монархически особи, забравени от дълги години.
Още на осминафиналите жребият за Купата на България сблъсква финалистите от преди??ното издание ЦСКА и Черноморец. Армейците отново са безпощадни, вкарвайки 7 безответни гола в бургаската врата в двата двубоя. На този етап Левски, който през сезона преживява два ко??мара – ??окиращия обрат в Антверпен и 0:5 от ЦСКА за първенство, с голяма доза късмет преодолява русенския Дунав. На „Герена“ в първия си мач след преименуването на клубния стадион (вече „Георги Аспарухов“) в началото на март 1990 г. сините взимат добра преднина с 2:0 с попадения на привиждания от феновете като „новия Гунди“ Преслав Гетов и Емил Спасов. На реван??а Дунав играе вдъхновено, повежда с 2:0, но гол на Владко Шаламанов праща Левски в следващия кръг. На четвъртфиналите Славия неочаквано помита сините на техния стадион – 4:1. Серията в 22-ата минута започва централният нападател Валентин ??гнатов, малко след почивката се разписва и Николай Костов, а в 61-ата минута 0:3 прави Пламен Петков от дузпа. Сините реагират с попадение на Шаламанов, но в 84-ата минута ??лия Карадалиев оформя разгрома – 1:4. Драмата на терена се съпровожда от канонада с бомбички от трибуните, огласяни от антикомунистически лозунги. На реван??а Левски е близо до чудото - в 75-ата минута Петър Михтарски се готви да бие дузпа, която би довела до ново 4:1, но вратарят Антонио Ананиев спасява удара му от бялата точка. Краят идва при 3:2 за гостите. После белите отстъпват на ЦСКА – 0:3 на „Армията“ и 0:1 в полите на Вито??а, където гост е селекционерът на Бундестима Франц Бекенбауер. Два месеца по-късно Кайзера ще изведе Германия до световната титла.
На финал отива и Сливен след разменени победи при гостуванията срещу най-силния провинциален тим по онова време Етър – 1:2 във Велико Търново и 0:1 под Сините камъни. Обичайната арена за сблъсъка – националният стадион „Васил Левски“, е заменена от „Христо Ботев“ в Габрово. На 30 май 1990 г. най-обсъжданата тема на препълнените трибуни е усетеният земен трус. Тогава едва ли някой от тези 15 000 зрители предполага, че с очите си ще види друго разместване на пластовете – във футболната ни йерархия. За първи път от 9 години

купата сменя
софийското
си жителство

и отива в града на стоте войводи. Финалът става личен триумф за един треньор, който 7 години по-рано трудно преглъща унижението неговият Спартак Вн да бъде разбит с 4:0 от ЦСКА на последното стъпало на турнира - Людмил Горанов. Наставникът с колоритния прякор Годзила поема Сливен през 1986 г. и търпеливо изгражда от местни момчета тим за чудо и приказ. Повечето от тях по-късно стават апетитна хапка за грандовете. Над всички блести Йордан Лечков. „Горанов е човекът, който ми помогна да се развия много. ?? не само на мен, а въобще на отбора – спомня си Данчо. - Навремето той пое млади кадърни футболисти и направи много силен тим. По-късно нещата, на които той ме е учил, са ми влизали в работа и докато играех в Хамбургер, Марсилия и Бе??икта??“.
Финалът има своя предистория. 4 дни преди него, на мач във Враца за първенството, Стоичков бележи хеттрик и се доближава само на гол до нападателя на Реал Уго Санчес в борбата за „Златната обувка“. Получава обаче и контузия и треньорът Димитър Пенев ре??ава да не рискува с включването му в стартовия състав за двубоя за купата, за да го запази за последния ??ампионатен мач със Славия на 2 юни. Никой обаче няма съмнения кой ще бъде носител на трофея в турнира със или без ??цо като част от армейската ма??ина. На 17 февруари 1990 г. в четвъртфинал в последния турнир за съветската купа ЦСКА разбива сливналии с 6:0, а Стоичков дори си позволява лукса да пропилее две дузпи. Двете срещи в първенството също демонстрират очевидното превъзходство на супертима – 3:0 в Сливен на 20 август 1989 г. и 4:0 на „Армията“ на 3 март 1990 г. ?? в двете ??цо се отчита с по един гол. Футболът обаче не винаги е подвластен на математическата логика, а крахът на фаворитите го прави пленителна игра. „Били са ни много пъти, но никога не сме играли като обречени, а от всяко поражение сме извличали поука“, обяснява рецептата на сензационния успех Людмил Горанов.
„ЦСКА бе??е считан за фаворит, предната година бяха играли полуфинал с Барселона за КНК, станаха ??ампиони, разполагаха с най-силния отбор в България. Ние бяхме по-скромни, но силата ни бе??е в колектива“, разказва Лечков. Ре??ението на Пената да спести силите на Стоичков

се оказва пагубно

и на терена се получава изненадваща картина. В 28-ата минута пред Лечков се открива идеалният ??анс да вкара, но той пропуска. В края на полувремето Данчо се реван??ира с един от типичните си скрити пасове към Валери Вълков, който поразява червената врата. Мачът остава под сливенски контрол и след почивката, когато на игрището „след дъжд качулка“ се появява и бъдещата звезда на Барселона. „Захапва“ го младеж с номер 5 на гърба – Велиян Пару??ев, който в нито един момент не позволява на ??цо да включи в ход убийствената си „левачка“. Червените се блъскат сяка?? в крепостна стена, храбро отбранявана от бив??ия играч на ЦСКА Васил Тинчев и неустра??имия воин ??ван Василев-Сусето, който години по-късно ще участва като статист в епоса „Троя“ с Брад Пит в главната роля.
Започнали отпуснато и високомерно, столичани не успяват да се пренастроят за битка и усещат, че изпускат юздите на двубоя. Нервността им избива в грубости, спорове със съперниците и предизвикателно държание към съдиите. В 73-ата минута Петър Витанов е изгонен заради невъздържаност към рефера Стефан Чакъров. Това веднага е използвано от войводите. Този път ролите са разменени – блестящ пробив на Вълков в разредената армейска защита завър??ва с центриране към Лечков, който е безмилостен към бъдещия си клуб – 2:0.