Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой ЦСКА на Бруно върви по график

ЦСКА на Бруно върви по график

21-12-2020 Явор ПИРГОВ

За едни дербито между ЦСКА и Левски бе едно на мъка, а за други едно за мъка, но в крайна сметка то бе логично продължение на тенденцията, която се наблюдава в последните седмици, а именно, че армейците при Бруно Акрапович вървят във възходяща линия и стриктно отмятат поставените задачи. В дните след пристигането на босненеца в Борисовата градина в „Тема Спорт“ написахме, че от него в по-краткосрочен план се очаква да спечели поне три точки в групата на Лига Европа, да е с по-добър баланс от Лудогорец в шампионата от онзи момент насетне и да донесе трофей на „Армията“, като най-логично това да е Купата на България. С равенството срещу Клуж и победата над Рома червените надхвърлиха програма минимум в двубоите на Стария континент. След като отстраниха Ботев Ихтиман в турнира за купата жребият отреди и на 1/8-финалната фаза ЦСКА да играе на „Армията”, този път срещу Черно море.
Но фокусът в момента е насочен към първенството. Победата над Левски бе четвърта поред за Акрапович в шампионата начело на армейците (с голова разлика 8:1) и той вече излезе с едни гърди пред колегата си от Разград Станислав Генчев, който стъпи накриво, губейки точки в Кърджали. Този персонален двубой едва ли ще продължи и през пролетта, тъй като почти сигурно в Разград ще извършат рокада на треньорския мостик, докато Бруно изглежда

повече от
сигурен
за поста си

В анализите на дербито с Левски се акцентира в няколко насоки. Но по-интересно е да се разгледа самият резултат. Цифровото изражение на успеха може да се струва крайно недостатъчно за някои, но реално погледнато в този мач ЦСКА много трудно можеше да постигне победа със смазваща разлика. Основната причина е, че армейците не разполагат с изявени голаджии в състава си. За пореден път се убедихме, че Йомов е всичко друго, но не и вкарвач. И срещу Базел, и срещу Левски той показа, че е способен да надбяга защитниците, но завършващият удар му бяга. Затова и за над 20 мача с червената фланелка се е разписал само веднъж – срещу Б36 Торхавн. Как си представяте, че Левски трябваше да загуби с 4, 5, 6 гола разлика? За целта бе необходимо Али Соу, който след треньорската рокада и смяната на схемата на игра изглежда прероден и е в пъти по-продуктивен и резултатен, да вкара три и повече гола. Няма как да стане въпреки пробуждането и прогреса му. Още повече че

това не бе
денят на Тиаго

който в този мач изневери по всички показатели. И затвърди твърденията, че му липсва постоянство, макар и да притежава безспорни качества. Всъщност щеше да стане интересно, ако португалецът бе отбелязал дузпата. В секундите преди нейното изпълнение се видя, че Ники Михайлов „подготвя“ оттеглянето си от терена и ако бе станало 2:0, почти сигурно контузията му щеше да се „усложни“ и той да поиска смяна, оставяйки съотборниците си в нокдаун. След това логично следваше и бърз нокаут. Но не се получи. Пропуснатата дузпа от Тиаго далеч не изчерпва слабите му моменти в изминалото дерби. Той в доста ситуации взе грешни решения, а в същото време не се справи и при повечето от десетте се центрирания от корнер. Именно цялостното представяне на Х фактора в ЦСКА Тиаго бе една от причините

отборът да
не спечели
по-изразително
дербито

Позитивното от мача с Левски е, че отново се открои безупречната работа в защита, която става пословична след идването на Акрапович на „Армията“. В този период тимът е допуснал само два гола, като те са изцяло плод на вратарски грешки – първо срещу Йънг Бойс и след това с Ботев Враца. В същото време Занев, Матей и Антов са почти без забележка, като не можем да не отбележим тактическата дисциплина в дефанзивен план. Дори останали с човек по-малко на терена, армейците стриктно спазваха дадените указания и така уплътниха зоните пред Бусато, че мачът можеше да продължи до следващата сутрин, без Левски да създаде чисто голово положение. Споменавайки думата „дисциплина“, със сигурност трябва да очакваме Акрапович да намери решения за характера на Санкаре, който очевидно е проблемен състезател.
Промяна в положителна насока през пролетта ще трябва да видим при статичните положения. Това бе един от козовете на Локо Пд, когато начело на смърфовете бе босненецът и очакванията бяха той бързо да пренесе тази успеваемост и в червения лагер. Но засега това не е факт и армейците все още нямат отбелязан гол след центриране от пряк свободен или ъглов удар. Особено показателен е двубоят с Левски, в който армейците изпълниха 13 корнера и още няколко фаула в близост до Михайлов, но така и не успяха да ги материализират. Тук причината освен в качеството на центриранията явно е и в тайминга на футболистите, когато атакуват топката, както и липсата на достатъчно време да бъдат отработени заучените комбинации. През пролетта е логично да се очаква значителен прогрес в тази насока. Това Бруно е доказал, че го може, в Локомотив и именно този компонент може да се превърне в един от допълнителните

козове на ЦСКА
през пролетта
Армейците изиграха 4 шампионатни мача под ръководството на новия си треньор и в тях се открои още една тенденция. ЦСКА неизменно вкарваше гол във всеки един от двубоите си до 20-ата минута, нещо, което не му се отдаваше в предишните 12 срещи в първенството. При Акрапович червените започваха мачовете си така, както подобава - с ранен гол. Така за съвсем кратък период босненецът направи много съществени промени в облика и резултатите на ЦСКА. Голямата грешка е, че той не бе назначен още през лятото и клубът изгуби много време, в което пропиля значителен брой точки.
Все пак, макар и късно, най-важната промяна бе направена, ЦСКА се стабилизира, завърши първенството с 6 поредни победи и може да погледне към новата година с надежда.