Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Чудото е възможно само когато се трудиш за него

Чудото е възможно само когато се трудиш за него

22-02-2021 Хари ЛАТИФЯН

България изпълни перфектно плана и влезе изцяло в ролята на Давид в Рига, сега вече е въпрос на работа да стигнем до момента, в който ние ще сме Голиат

България е на европейско първенство по баскетбол. Звучи толкова приятно, сякаш не е реално. След 10 години пауза, националният ни отбор се завърна там, където би трябвало да му е мястото. Сред 24-те най-добри на Стария континент. Когато през 2010-а стана ясно, че отборите се увеличават с още осем, спрямо традиционните 16, мнозина побързаха да гарантират присъствието на лъвовете на всеки следващ форум. Уви, оказа се, че очаквахме някой да ни даде нещо наготово, без сами да сме подготвени да направим поне една стъпка в посока, да си го вземем.
И започнахме да страдаме. На всяка една квалификация бяхме близо. В повечето ни делеше по един мач, за да се класираме. Но винаги оставахме в подножието и под чертата. Аха да направим атака на върха и се окаже, че кислородните бутилки са празни и нямаме готовност, та си оставаме на Базов лагер. При Любо Минчев последно бяхме най-близо през 2017-а, но уви, пак не се получи.
Минаха 10 години, европейските ги направиха през 4. Което означаваше само едно – всяка следваща пропусната възможност удължава агонията. И от задължително, класирането ни на финали се превърна в пожелателно, та накрая опря и през чудотворно.
Ето обаче, че то бе постигнато по възможно най-неочаквания, но съответно и приятен начин. С две драматични победи над Латвия, която неизменно е част от европейските първенства в последните 20 години! Да, балтийците не са най-силния тим на Стария континент, не са хегемон, нито пък са двигател на европейския баскетбол. Но са постоянно присъствие, което означава – традиции, самочувствие, изграден начин на работа и най-важното – произвеждат добри баскетболисти, които са конвертируеми за клубовете, както в Европа, така и в НБА.
Побеждавайки тази Латвия, веднъж в Ботевград след две продължения и още един път, насред Рига, по толкова драматичен и болезнен начин, означава, че българският баскетбол все пак е жив. Има своите позитивни и добри моменти, които трябва да се използват по правилния начин. И когато липсата на достатъчно класа се компенсира с битка, характер и много, много желание, то нещата могат да се получат.
Без Александър Везенков, който за пореден път не получи разрешение от Олимпиакос да играе за България, бе ясно, че нашият тим влиза в ролята на Давид срещу големия Голиат в Рига. Всичко бе срещу състава на Росен Барчовски – контузени баскетболисти, начело със Станимир Маринов, заедно с намиращи се в не най-добра форма като Павел Маринов и донякъде Божидар Аврамов и Крис Минков. Това за малка България е огромен удар. Срещу теб застават Янис Тима и Дайрис Бертанс, които вече 10 години трупат самочувствие и опит. Заедно с още няколко баскетболисти от ниво Шампионска лига и ВТБ Лига…
Затова и Барчовски нямаше друга алтернатива, освен да убеди лъвовете, че ще уцелят Голиат с прашката, само ако са един юмрук. Няма излишно перчене и мерене на мускули, няма излишно показване на индивидуална класа. Защото то просто няма да сработи в този момент. Ще има играчи, които ще се жертват за нарушения, такива, които ще лимитират нападенията си, за да са по-конкурентни в защита и трети, които ще оберат лаврите като реализатори. Всеки да си знае мястото и задачата, защото иначе ще гледаме европейското по телевизията.
И този път късметът бе на наша страна. Край на чакането – юмрукът удари по масата и България най-накрая излезе от миманса. Сензация, шок, изненада?! През годините националният ни тим е изглеждал по-добре, по отношение индивидуални умения. Но от Любо Минчев насам, та до развитието на Росен Барчовски през последната година, този отбор не е бил толкова сплотен и раздаващ се един за друг. Потенциалът за растеж е налице. Тепърва ще видим някои нови имена, които показват индивидуални умения. Но пътят е начертан. Въпросът е – от НБЛ и БФБ да дадат шанс на повече момчета да играят в нашето първенство. Само така този успех няма да бъде просто сензация, а ще се превърне в традиция.