Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Чуждите треньори не виреят в Милан

Чуждите треньори не виреят в Милан

30-01-2014 Юлиян ДИМИТРОВ

Шведът Лидхолм е последният, спечелил титлата преди 35 г.

Общо 65 треньори са се изредили на треньорския пост в Милан от 1900 г. насам. От тях 18 чужденци. Още първата титла е спечелена от легионер - Хърбърт Килпин. Англичанинът е клубна легенда – основател, футболист, капитан и първи треньор на росонерите. Той е и най-успешният наставник от чужденците с 2 титли. Освен него, със скудетото ликуват още трима неиталианци – унгарецът Лайош Цейзлер, натурализираният уругваец Ектор Пуричели и шведът Нилс Лидхолм. Скандинавецът е и последният чужденец добавил отличие в клубната витрина – титлата преди 35 г.


Милан е спечелил през славната си 115-годишна история общо 50 трофея (18 титли на Италия, 5 национални купи, 6 Суперкупи на Италия (поделен рекорд с Ювентус), 7 КЕШ/ШЛ, 2 КНК, 5 Суперкупи на Европа (рекорд), 2 Латински купи, 3 Междуконтинентални купи, Купа Митропа и световно клубно първенство). Или с други думи – росонерите слагат купа във витрината си средно на всеки 2-3 години. Едва 6 купи обаче са спечелени от чужди наставници.
През 1922 г. австриецът Ферди Опенхайм става първият професионален треньор на росонерите, взимайки за труда си заплата. Вторият англичанин след Килпин начело на тима е Хърбърт Бърджис. Бившият ляв бек на Сити и Юнайтед завършва състезателната си кариера в МТК, където стартира треньорската му такава. Следват 4 сезона в Падова, откъдето идва в Милано. С росонерите не печели нищо, а през 1954 г.

умира от алкохолизъм

През 1928 г. го наследява австриецът Енгелберт Кьониг. Бившият халф на Германия Швехат и Виенер също остава с празни откъм трофеи ръце. Унгарецът Йожеф Банаш първо е халф на Милан (1924-26), а по-късно на 2 пъти е треньор на тима. Нерео Роко и Роберто Бонацони са негови ученици в професията.
Странна птица е Йожеф Виолак, известен още и като Йозеф Виола или Джузепе Виола. Опорният халф по произход е словак, но родината му тогава е в пределите на Австро-Унгария и в аналите той се води унгарец. Виолак влиза в историята, след като е бил начело на трите гранда – Милан, Интер и Ювентус, освен това е след малцината на Апенините, които са работили в 2 клуба в рамките на един сезон – треньор на росонерите и технически директор на Специя (1938-39 г.).
Уилям Гарбът е последният засега английски наставник на гранда. Бившият нападател поема Милан, след като е станал с Атлетик Билбао шампион на Испания. Представянето му в Ломбардия (1936-37 г.) е незабележимо за разлика от 3-е титли с Дженоа и Купа КОНИ с Рома. Австриецът Херман Фелснер идва като легенда от Болоня (4 титли), но с Милан (1937-38 г.) финишира трети и стига ½-финал за купата на страната.
След Втората световна война унгарецът Лайош Цейзлер 3 сезона е начело на Милан. При първия финишира втори, но на следващия печели скудетото (1951). Унгарецът е направил име в Норкьопинг и от Швеция довежда триото, което ще се превърна в легендарно за клуба – Гунар Грен, Гунар Нордал и Нилс Лидхолм. След ново второ място е уволнен и по ирония на съдбата е наследен от Грен. Шведът обаче води росонерите като играещ треньор

само в два мача

и губи от Реймс (0:3) финала за Латинската купа.
Легендарният унгарски евреин Бела Гутман изкара 2 непълни сезона. През февруари 1955 г. той е уволнен заради няколко слаби резултата, независимо че отборът е лидер. Така титлата наготово печели натурализираният уругваец и бивш нападател Ектор Пуричели, който ликува и с Латинската купа.
Близо 10 г. по-късно – през 1963 г., росонерите залагат отново на чужденец – аржентинеца Луис Карнилия. За разлика от успехите си в Реал М (КЕШ за 1958 и 1959) и Рома (Панаирна купа през 1961 г.) с Милан стига само до загубен с 2:4 реванш за Междуконтиненталната купа срещу Сантос с Пеле през 1963 г. (4:2, 2:4, 0:1).
Нилс Лидхолм 3 пъти е начело на Милан и е чужденецът с най-дълъг престой начело на тима – 280 мача. Куриозно той води отбора през 3 десетилетия – през 60-те, 70-те и 80-те. Лидхолм е и последният легионер, извел росонерите до титлата през 1979 г. В Рома обаче постига повече - скудето и 3 купи на страната.
Оскар Таберес дойде през 1996 г. с голяма кошница, но след 2:3 от Пиаченца в 11-ия кръг уругваецът бе уволнен, а мястото му зае Ариго Саки. Следващите опити да се залага на чуждо също

не доведоха до резултати

През 2001 г. Фатих Терим пое Милан. Опитите на Императора да въведе тоталния футбол на Ринус Микелс се провалиха и през ноември бе освободен, а поста зае Карло Анчелоти. Шанс да се пробва получи през 2009 г. спортният директор Леонардо. Бившият халф изкара сезона, залагайки на атрактивната схема 4-2-4 (прекръстена от него на 4-2-фантазия), и след като класира тима за Шампионската лига (трети), напусна. Сега на ход е Кларенс Зеедорф.

Коментари

напиши коментар
  • Well maaidcmaa nuts, how about that.
    Well maaidcmaa nuts, how about that. @ 01-12-2015 07:57

Напиши коментар