
Чък Дейли промени олимпийската история
Никой не може да изглежда зле в син костюм, бе запазената фраза на човека, преобразил Детройт
Чък Дейли - човекът, който промени историята на Детройт и американския баскетбол, трябваше да навърши днес 90-годишна възраст. Наричаха го Богатото татенце заради отличния вкус на обличане и въздържаното му поведение. Превърнал се в легенда, извеждайки буталата до две поредни титли през 89-а и 90-а година в НБА. Но изковал името си завинаги със златни букви в историята на САЩ, след като предвожда Дрийм тийм до олимпийското злато през 1992 в Барселона. Дейли пренебрегна собственото си аз в името на онзи славен състав, в който личаха имена като Майкъл Джордан, Меджик Джонсън, Лари Бърд, Патрик Юинг... За да покаже, че отборът е над всичко, той отказа да повика любимеца си в Детройт - Айзея Томас, макар приживе да е упрекван, че се е съобразил с нежеланието на Въздушния нисичкия гард да бъде около него.
Когато Дейли поема Детройт през 1983-а, клубът никога не е печелил титлата в НБА, откакто става част от първенството през 1948 година, представяйки Форт Уейн. В рамките на 9 сезона начело на буталата той извежда тима до плейофите през всяка от въпросните кампании. Неговият тим печели първия си трофей през 1989-а, след като се налага над ЛА Лейкърс, а година по-късно прави същото и срещу Портланд.
През 1994-а Дейли е въведен в баскетболната Зала на славата в Спрингфилд, а две години по-късно, когато от НБА празнуват своята 50-а годишнина, той е назован за един от 10-те най-велики треньори в историята на Лигата. В Детройт оттеглят №2 от употреба в чест на двете спечелени титли от Чък.
Буталата стават символ на бързо нападение и безкомпромисна защита благодарение на играчи като Айзея Томас, Джо Дюмарс и Вини Джонсън, разчитайки и на здравеняци като Бил Лембиър, Рик Махорн, Денис Родман, Джон Съли, Марк Агире и Джеймс Едуардс. Бързо добиват слава на Лоши момчета заради свирепата си игра в отбрана, винаги готови да раздават лакти и юмруци. Дейли провокираше скорост само с начина си на говорене, който изобразяваше страст и енергия, но за да удържа такива личности на пейката, демонстрира едновременно спокойствие и здрава ръка.
"Ако ще станеш треньор, това е 24-часова работа - ден и нощ. Оперираха ми дясното коляно, защото твърде често коленичих, за да обяснявам стратегията си", признава приживе Чък.
Брендън Сур, помощник на Дейли, разказва: "Чък бе комуникативен човек. В професионалния спорт 95 процента от работата на треньора е да познава хората. С Чък тази летва бе вдигната до 99%". Томас пък добавя: "Чък Дейли вярваше неимоверно в нас. На терена ние си бяхме треньори, предавайки онова, което той ни обясняваше преди това".
Когато Дейли поема първия професионален отбор на САЩ на олимпиадата в Барселона, той се сблъсква с огромен талант, но и его срещу себе си. Той успява да обедини суперзвездите в Дрийм тийм, който достигна без никакви затруднения до златния медал. Но макар този състав да блестеше с много изобретателност в нападение, имаше наченки и от онази аура на Лошите момчета. Не случайно в откриващия мач звярът Чарлз Баркли бе изгонен заради удар с лакът срещу нищо неподозиращо момче от Ангола, което преди срещата мечтаеше да се снима със своя идол.
След като САЩ печели златото, побеждавайки с над 30 точки Хърватска на финала, Джордан отбелязва: "Хората казват, че никой не играе защита в НБА, но най-голямата разлика между нас и останалите бе именно играта ни в защита".
Чарлс Джером Дейли, родом от Кейн, Пенсилвания, разчита бъдещето си още докато е в училище. "Помня, че казах на майка си: "Мамо, ще стана баскетболен треньор и се обзалагам, че ще мога да печеля минимум по 10 хиляди долара на година". Бях прочел всички спортни книги на Джон Тунис по онова време", споделя години по-късно Дейли.
Той играе баскетбол на колежанско ниво, след което 8 години е начело на скромния отбор на Пънксътауни. Кариерата му преминава през Бостън Колидж и Пен, извеждайки патоците до 4 поредни титли в региона. В края на 70-те става помощник на Били Кънингам във Филаделфия, като това е и началото му на бъдещата кариера в НБА. След блясъка и успеха с Детройт той напуска през 92-а, за да поеме Ню Джърси, като извежда тима до две последователни участия в плейофите. За последно води Орландо, оттегляйки се от треньорската професия с показатели 638-437 за 14 сезона в НБА.
Чък Дейли ще бъде помнен завинаги като елегантен и много мъдър треньор, който не случайно си печели прякора Богатото татенце заради изчистения стил и начина на обличане. "Четохте ли статията, в която пише, че имам 199 сини костюма? Е, вече имам 200. Влязох в един магазин и бях убеден, че ще изляза оттам със син костюм. Никой никога не изглежда зле в син костюм", разказва с усмивка Дейли, преди да води Изтока срещу Запада през 1990-а в Мача на звездите.
След като почива от рак през 2009-а, от НБА излизат с решение да кръстят награда на името на Чък Дейли. Тя се връща за постижение през цялата кариера на треньори всяка година от 2010-а насам.