Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

15-05-2025 Щеше ли ЦСКА да спечели КЕШ с Гунди и Шами

Щеше ли ЦСКА да спечели КЕШ с Гунди и Шами

15-05-2025 Любомир СЕРАФИМОВ

Футболът не търпи условности и въпроси “ако” в него са неуместни. И все пак питали ли сте се каква би била историята на най-популярната игра у нас, ако сините икони Гунди и Сашо Костов някога бяха останали в ЦСКА, партийните велможи бяха пуснали Соколето на „Армията”, Зума се бе задържал по-дълго в някогашния Парк на свободата, а Бала не се бе върнал във Велико Търново? И щеше ли да стигнат червените до КЕШ през 1967 г., ако в състава на десния бек бе не Иван Василев-Цапето, а безспорният номер едно на поста в България Александър Шаламанов, докато в предни позиции редом до Никола Цанев действаше звездата на българския футбол в онези години Георги Аспарухов. Кадрите решават всичко, не само в живота, но и във футбола, а най-големите във великата игра у нас по правило са имали или дълга любовна история, или поне кратък флирт с червения клуб. Случайно или не, от Топ 10 в анкетата за най-добър футболист на 20-и век само двама никога не са имали нещо общо с ЦСКА – Никола Котков и Наско Сираков.
Битува не без основание мнението, че

непобедимият
ЦДНА от 50-те

години на миналия век всъщност е сборен тим на страната, в който предводителят му Крум Милев, сам национален селекционер, събира каймака, създаван от футболна България по онова време. Широко известен факт е – когато играем полуфинал на олимпийските игри през 1956 г. срещу СССР, 10 от 11-те в състава са от ЦСКА, единственият от друг тим е левият бек на Славия Милчо Горанов. Като армейски клуб той има преимуществото да приема в редиците си подлежащи на задължителната тогава военна служба наборници, каквито в един момент са и най-големите таланти, както и да ги задържи след казармата. И ако това важи в пълна степен за онзи сталинистки период, то от 60-те години насам нещата се променят и ЦСКА вече не може да бъде отъждествен на националния ни тим.
Голямата икона на Левски Георги Аспарухов можеше да е спечелил първата си шампионска титла още на 19-годишна възраст с ЦСКА през сезон 1961/62 г., ако... Тук историята на българския футбол грижливо пази тайните си, защото е сигурно, че след 7 мача и 4 гола със синята фланелка през есента на 1961 г. идва моментът, в който момчето от столичния квартал „Редута” трябва да прекрачи прага на родната казарма. Следва престой на Гунди при армейците, продължил около 2 месеца, и епизодична поява в контрола – на 1 ноември 1961 г.

той играе
за ЦСКА

в приятелския двубой срещу СКА (Ростов на Дон), с който се отбелязва краят на състезателната кариера на Манол Манолов - Симолията. Архивната снимка от онзи бенефис на стартовата единайсеторка на ЦСКА е истинска, а не подправена, както днес им се иска на някои. Следва обаче не бляскава кариера на стадиона в някогашния Парк на свободата, а... командироване през декември 1961 г. в далечно южно поделение, откъдето впоследствие Гунди е взет от друг армейски клуб – Ботев Пд.
Това са фактите, а съществуват две взаимно противоречащи си теории защо златното момче на българския футбол не остава в ЦСКА. Общоприето е мнението, че старши-треньорът Крум Милев проявява колосално футболно късогледство и недалновидност, като решава да отпрати Гунди. В духа на тази теория са и думи на Манол Манолов, че интегрирането на снажния нападател в тима би породило твърде големи трудности и дори смяна на отдавна изчистения стил на отбора. „Той тепърва изгряваше – твърди Симолията пред футболния историк Силвестър Милчев. – Предпочиташе високите топки. Може би с него се налагаше промяна в комбинативната игра на ЦСКА. Опасно и трудно бе да нарушаваме своя утвърден стил. Това щеше да е грешка, която обезличава отбора. Гацо Панайотов връзваше играта, сваляше топката ниско с оглед качествата на Иван Колев, а преди това и на Крум Янев и Димитър Миланов”. През онези години ЦСКА наистина наподобява днешната Барса по ръста на своите атакуващи състезатели. Ването Колев е 168 см, а с десетте си сантиметра отгоре Гацо минава за гигант в отбора, в който дори и тримата вратари не са по-високи от 180 см. Мълвата добавя, че Аспарухов, който е 186 см, е щял да „изяде” мястото в титулярната единайсеторка на вече утвърдилия се Никола Цанев.
За авторите на биографията „Незабравимият Гунди” Спас Тодоров и Милко Стефанов, близки приятели на Аспарухов, истината е съвсем друга. „Какво? Не съм прозрял таланта на Гунди, не съм го искал? – говори пред тях самият Милев. - Та аз тогава бях наказан, че го задържам при нас и не го отпращам там, където бе определен по предназначение като войник.” В сферата на догадките остава

кой не дава Гунди
да остане в ЦСКА

и дори наказва Крум Милев-Палаврата. Днес, уви, главните участници в историята не са между живите и това ще си остане поредната загадка в историята на футбола ни.
Много интересна е историята и с Георги Соколов, когото сини ветерани и до днес смятат за по-талантлив дори от Гунди - като войник той е част от спортната рота на ЦСКА, но вкарва голове срещу армейците със синята фланелка. До парадокса се стига след прословуто посещение на болни фенове на Левски, сред които и големият актьор Георги Калоянчев, при първия партиен и държавен ръководител в онези времена Тодор Живков. В началото на 60-те години делегацията отива при Тато, за да измоли от него Соколето, макар и в казармата, да не облича екипа на ЦСКА. Въпреки че демонстрира неохота да го занимават със спортни въпроси, Живков вдига телефона и разпорежда на армейски шеф: „Той е от Левски, в Левски ще играе. Това е.“ Обръщайки се към синята делегация, Бай Тошо самодоволно заключава: „Това им е хубавото на военните, че знаят да казват „слушам“. Следва угоднически смях в кабинета му...
През 1969 г. Соколето отново е близо до съблекалнята на ЦСКА. По това време точно се е случило обединението между Левски и Спартак. Според мълвата Соколов мигом е зачеркнат от бъдещите сметки. Тъй като Спартак е отбор на МВР, то всички футболисти на Левски-Спартак получават офицерско звание. "Няма как внукът на Златан Соколов да бъде офицер от Държавна сигурност! Не и човек от "царско" семейство", решили някъде по високите етажи. Дядото на Йогата наистина е бил телеграфист при Борис III и така по политически причини започват проблемите за бижуто на Левски.
Усетили накъде духа вятърът, от ЦСКА веднага пращат свои хора в дома на крилото. "Исках да играя в ЦСКА. Хората много ме уважиха. Дойдоха вкъщи, поканиха ме най-любезно. Аз не трябваше да им отказвам, защото те също са голям отбор. Защо не играх в ЦСКА?

Защото не ми
разрешиха от

Българската футболна федерация. Казаха, че освен в Левски, а то Левски вече нямаше, беше станал Левски-Спартак, няма да играя другаде. И така се свърши с мен. Загубих цялото си самочувствие. Побеля ми косата на 27-28 години", споделя той години по-късно в култовата тв програма "Всяка неделя". Големият майстор слиза от сцената, без дори да му е направен бенефис.
Една от големите исторически фигури на Славия – футболист номер едно на България през 1963 и 1966 г. Александър Шаламанов, също има своя кратък флирт с червените. За две години той е в спортната рота на армейците, но... като скиор. И през ума му не минава идеята, че може да играе за футболния отбор на ЦСКА. Като млад войник дори участва в поставянето и

подреждането
на плочки

за новите трибуни на стадион "Народна армия". През есента на 1962 г. обаче е контузен Никола Ковачев-Тулата и за един мач в Добрич Шами е поставен да играе спешно ляв бек. Неговият кумир по десния фланг Кирил Ракаров, вече към края на кариерата си, играе извънредно като централен защитник, а Боре Гаганелов - отдясно. Мачът завършва с победа за ЦСКА с 1:0 с гол на друг известен футболист, носил и бялата фланелка - Антон Кръстев. Другият мач, който Шами изиграва, вече на десния бек, е срещу Марек в София (5:0). Главна заслуга за връщането му на „Овча купел” има негов приятел, треньор по ски в белия клуб с прозвището Вринго.
Футболист №1 на страната за 1968 г. Симеон Симеонов, чийто бляскав път преминава в Славия, рано е обявен от белите ръководители за „стар” и е пратен в „пенсия”. В началото на 1974 г. обаче прекратилият вече състезателната си кариера страж е привлечен на пожар от червените, на които предстои четвъртфинал за КЕШ с Байерн, но остават без вратари – Стоян Йорданов е със счупена ръка от мача с Аякс в Амстердам, а през зимата контузия получава и Йордан Филипов, героят от 7 ноември 1973 г., когато еврошампионът е детрониран в София. Мони изиграва на ниво и двата двубоя с баварците, както и

9 шампионатни
срещи за ЦСКА.

През лятото на 1964 г. пък се разиграва истински трансферен трилър между актуалния шампион Локомотив София и ЦСКА. Тогавашният треньор на червените Манол Манолов с присъщата му настойчивост и безпардонност осъществява контакт с изгряващата тогава 19-годишна звезда на червено-черните Димитър Пенев. След безшумна тайна операция, в която са замесени зам.-министър на отбраната и министърът на транспорта Пенчо Кубадински, Симолията отмъква Пената от модно столично заведение и двамата отпрашват с джипка за лагера на ЦСКА на Боровец. Акцията е пазена в пълна секретност и когато към полунощ двамата пристигат в лагера, тартори на червения тим, играещи белот, за малко не падат от изненада от столовете. По онова време обаче железничарите печелят друга стратегическа битка с ЦСКА – за ненавършилия 16 години вундеркинд от столичен техникум Атанас Михайлов, който в края на сезона прави дебют с червено-черната фланелка. По-късно Начко е заставен от обстоятелствата да се подвизава в изкуствено обединения отбор ЖСК-Славия, наричан от запалянковците „белите сажди”. Прави го без желание, без мотивация, но чака мига на възкресението на своя Локомотив. В един момент чашата на търпението му прелива и през пролетта на 1971 г.

подава молба
за преминаване
в ЦСКА

Отговорните фактори във футбола ни, сред които в онзи момент преобладава синият цвят, в крайна сметка не разрешават на Начко да премине на „Народна армия”. Минават по-малко от три месеца и Локомотив е възстановен.
Голямата задача за ръководителите на пловдивския Локомотив през 60-те и 70-те години на миналия век е как да опазят в състава звездата на тима Христо Бонев, към когото има множество апетити. Те успяват да го задържат въпреки попълзновенията на местния мастодонт Тракия, обединил шампионите на България Ботев и Спартак, но го губят за кратко през есента на 1967 г., когато Зума вместо от тракийци е почти криминално отмъкнат от ЦСКА. „След тренировка се прибрах вкъщи – си спомня той . - Изведнъж дойдоха военни с джипка и ме натикаха вътре както бях по джапанки, къси гащета и тениска. Казаха ми, че има заповед от началника на Генщаба Семерджиев за моето прехвърляне в спортната школа Чавдар. Беше някаква тайна акция. Беше ги страх да не научи Пловдив за моето прехвърляне и да не се провали операцията. Караха по селски пътища и чак след Пазарджик излязохме на главния път за София. Казах им, че в ЦСКА няма да играя, и тогава ме пратиха да копая канали. Един ден при мен дойде Стефан Божков, който беше треньор на националния отбор. „Бона, ти си нужен на страната, трябва да играеш и да тренираш, а като се уволниш, ще ходиш където си поискаш”. Така в крайна сметка се съгласих да играя в ЦСКА”. В 6 мача за новия си клуб

Зума вкарва 5 гола


и оформя убийствен дует с Димитър Якимов-Митата. ”Задържаха набора три месеца само и само да ме навият да подпиша с червените. Дори ме заплашваха, че ще ме пратят моряк на корабите. Накрая май им омръзна да се занимават с мен и ме пуснаха в посока Смолян, където изиграх един мач за местния Родопа”, разказва Бонев. Шефовете на Локото пък се разтичват и успяват да издействат Зума да изкара остатъка от службата си в Трудови войски и така да се завърне в родния град и клуб. Нелепата смърт на Гунди през 1971 г. в автомобилната катастрофа на Витиня пък осуетява плановете на Бонев да заиграе заедно с Аспарухов в Левски.
През 1990 г. България вече не е същата – започва период на бурни политически страсти и преход към пазарна икономика, а А група бързо се заразява от бацила на стачките и гнева. Арендатори и благодетели с пачки завладяват клубовете, играчи свалят треньори и ръководства, а върхът е бунтът на един град в защита на спорна кауза. ЦСКА в ерата след гръмовната продажба на Христо Стоичков в Барселона се нуждае от ново вдъхновение и го търси в лицето на Красимир Балъков. Брилянтният халф, който в родния си Етър е използван като ляво крило, заминава на

предсезонно турне
с червените


във Франция, където наставникът Димитър Пенев го пробва като... централен нападател. А Краси изведнъж се оказва с два професионални контракта. Според правилниците на БФС трябва да падне от двата стола на земята и в следващите 2 години да рита в аматьорските групи. Велико Търново обаче не забравя свидното си чедо и в духа на времето старопрестолният град се вдига на бунт. Започват масови стачки в предприятията, луди глави обявяват модерното за онази епоха гражданско неподчинение и заплашват с живи вериги на шосето за столицата, а в играта се включва и политиката – в общия креслив хор на недоволството се намесват и местните структури на СДС, активират се дори депутати във Великото народно събрание. В този момент ЦСКА проявява здрав разум и оттегля от БФС договора, подписан с техничаря, който пропуска само първите 4 кръга от сезона. С амнистирането му Етър поема солидна порция увереност в битката в първенството, а няколко месеца по-късно португалският Спортинг получава безценен шлифован диамант, при това „на промоция” - за 890 000 долара. Така Балъков пропуска да изиграе официални мачове за армейците, а години по-късно признава, че на сърцето са му два отбора Етър и ЦСКА.
През лятото на 1999 г. , когато над „Герена” се излива златен дъжд под формата на милионите на руския аферист от еврейски произход Михаил Чорни, който по-късно ще бъде изгонен от България като заплаха за националната сигурност, големият съперник на сините ЦСКА изпада във финансов колапс. Стойчо Младенов води лятната подготовка на тима в базата Трапенкамп само за да научи при завръщането на летището в София, че вече не е треньор на отбора. Специалистът е жертван от „Мултигруп” - Илия Павлов се разбира с Любослав Пенев, който прекратява без време състезателната си кариера в Испания и става президент на клуба. Любо пък връща начело на тима чичо си Димитър. Зад ЦСКА обаче вече не стои солидният гръб на „Мултигруп” и заради дълг към боса на Нефтохимик Христо Порточанов клубът губи правото да картотекира нови играчи. Стига се до абсурда в Европа ЦСКА да играе с коренно различен състав от този, с който се подвизава в първенството. С отбора дълго тренира и бъдещият собственик на Левски (макар и за кратко) Христо Йовов, който заради безпаричието в Борисовата градина така и не получава шанс, по подобие на Божидар Искренов-Гиби, да свърже кариерата си и с ЦСКА.