Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Юсейн Болт: Искам да съм не най-добрият, а най-великият

Юсейн Болт: Искам да съм не най-добрият, а най-великият

05-08-2016 Тема спорт

На масата са сервирани агнешки кюфтенца с къри и пържено пиле с ямс – вълшебните ямайски картофи. Край нея естествено е Юсейн Болт. Сега не бърза за никъде, защото светът го чака.

Юсейн, уверен ли сте, че имате сили за нов златен хеттрик?
- Добре съм, а сезонът ми се получава. В последнит две седмици тренирах малко по-леко от обичайното, но съм щастлив, че се оправих. В Рио ще съм в перфектно състояние. По-трудно ще ми е на 100 метра. Ако успея там, няма какво да ме спре.

Контузията ви няма ли да даде шанс на съперниците ви?
- Не. Проблеми имах миналия сезон. Сега съм в отлична форма и не се притеснявам. Бях на лечение при д-р Ханс-Вилхелм Мюлер-Волфарт, но вече тренирам на пълни обороти и нямам никакви проблеми.

Разочарован ли сте от съперниците си?
- Обикновено в олимпийска година има много повече силни резултати. При жените нещата са доста по-добре.

Джъстин Гатлин ли ще е най-силният ви съперник?
- Всички, които са стигнали до игрите, са силни. Йохан Блейк се въран, Трейвон Бромел също е много силен. Но да, Гатлин също ще е там. Интригата е важна за спектакъла.

Някой от сегашните атлети можге ли в следващите години да счупи рекордите ви?
- Не. Мисля, че това ще стане след доста време.

А вие няма ли да подобрите някой от тях още веднъж?
- Работих много върху детайлите от бягането ми на 200 метра. Това е нещо, което отдавна планира. Мисля, че съм напълно готов и се надявам

в Рио да направя най-доброто състезание в кариерата си.

Кое е по-важно – медалът или рекордът?
- Златният медал е по-важен от рекорда. Наистина хората ме наричат „най-бързият човек на света“, а не „олимпийският шампион“. Но медалът остава по-важен. Но и да съм най-бързият също е хубаво. Това е единствената титла, която никой не може да оспори. Във футбола непрекъснато има дебати кой е най-добрият, но никой не спори кой е най-бързият.

Някога мислил ли сте, че може и да загубите?
- Ако треньорът ми каже, че ще отида на олимпийските игри и ще спечеля, аз му вярвам.

Игрите може и да са последните за вас…
- Това ще реши шефът ми (сочи към изпълнителния директор на „Пума“ Бьорн Гулден). Имам си договор. За мен игрите са най-голямото събитиеи не могат да се сравняват с нищо друго. Винаги ще бъда щастлив да участвам на олимпиада. Забавно да се състезаваш и да се опитваш да победиш. Пък и си мисля, че спортът има нужда от моята победа.

Всички говорят за титлите ви, но малко знаят, че първото ви олимпийско участие всъщност е в Атина през 2004 г…
- Бях на 17. В сериите на 200 метра останах 5-и, а само първите четирима продължаваха напред.

Беше на 24 август. Победиха ви полякът Марчин Йедрусински, германецът Тобиас Унгер, камерунецът Жозеф Батангдон и унгарецът Геза Пауер, който беше пред вас с 3 стотни. Как ви се струва това сега?
- Тогава бях контузен, болеше ме глезенът. И да бях минал сериите, едва ли щях да бягам после. Беше важен опит, който ми помогна на следващите игри.

Които бяха в Пекин…
- Вкусът оттогава на се забравя. Това бяха най-красивите игри за мен.

Не искахте ли да носите знамето на откриването в Рио?
- Изпитвам огромно уважение към Шели-Ан. Когато тя спечели титлите на 100 и 200 метра на световното първенство в Москва през 2013 г., дойде и ме попита: „Как издържаш на всичкия този стрес?“

Наистина, как?
- Още на 15 години трябваше да оправдавам очакванията на публиката в Кингстън. След такъв опит всичко е лесно.

Някои спортисти се отказаха от участие на игрите заради вируса зика. Вие не се ли притеснявате?
- Никак.

Аз съм най-добрият в своя спорт и трябва да съм там.

Мисля само за това, което трябва да направя. Детайлите оставям на хората от екипа ми и им имам пълно доверие. Зика е и в Рио, и в Ямайка…

Кое бихте гледали на олимпийските игри – голф или ръгби? Рори Макилрой каза, че ще гледа състезанията в Рио, но не тези по голф…
- Бях шокиран, когато разбрах, че голфът е станал олимпийски спорт. Предполагам, че на голфърите не им пука толкова много за игрите. Но ние тренираме цяла година точно за това състезание.

А кой ви е любимият спорт извън атлетиката?
- Баскетбол, плуване и футбол.

Какви състезания ще гледате в Рио в свободното си време?
- Аз нямам свободно време. Не, сериозно, бих отишъл на плуване и разбира се, футбол. В Рио искам да се видя с Неймар. Харесвам много стила му на игра. Разменяли сме си съобщения в социалните мрежи, но никога не сме се срещали.

Но няма как да влезете на стадиона като обикновен зрител…
- Измислил съм няколко начина. Ако съм на публично място и някой ме разпознае, трябва да ме повика поне три пъти, за да се обърна. Казвам, че не съм аз. „Имаш грешка, човече, виж по-добре, само приличам на него“.

Вие сте известен по целия свят. Това не ви ли създава проблеми?
- Не. Където и да съм бил, хората са се отнасяли с голямо уважение към мен. Искат автографи и снимки. Истината е, че е много яко да бъдеш звезда.

Вие сте голям фен на видео игрите. Свалихте ли си Покемон Гоу?
- Съжалявам, но нямам време за това.

Кое от Ямайка ви липсва, когато сте далеч?
- Спокойствието, играта на домино, която много обичам и ястията. Да играя футбол с приятели и енергията на хората, която е много различна от тази в другите страни.

Кое е любимото ви ямайско ястие?
- Свинско със зеленчуци.

Не се ли притеснявате от терористични атаки в Рио?
- Не.

Не мога да се притеснявам от неща, които не зависят от мен.

Трябва да гледам своята работа. Хората очакват от мен да се състезавам и аз не мога да ги разочаровам.

Ница, Мюнхен, какво мислите за това, което се случва в последните месеци?
- На 14 юли, когато се случи това в Ница, бях в Мюнхен, където лекувах ахилеса си. Мисля, че жертва може да стане всеки от нас, аз също. Аз съм фаталист, смятам, че когато времето ти дойде, няма как да избягаш. Но човек не може да живее с такава фикс идея.

Какво ще ви липсва, когато се оттеглите от атлетиката?
- Състезанията, публиката, стадионите. Не и тренировките (смее се). Но мисля, че животът ми ще остане свързан с атлетиката. Нямам представа къде ще съм след 20 години. Надявам се да създам семейство и да помагам на спорта.

А какво ви кара да продължавате досега, въпреки че вече сте спечелил всичко?
- Всеки сезон отново и отново се заемам с тази тежка работа не защото искам да бъда най-добрият, а най-великият.

Ще продължите ли да се състезавате, ако в Рио останете без златен медал?
- Няма да изпусна нито едно злато в Рио. Иначе всяка година преценявам как се чувствам и дали искам да продължавам. Ако все още имам мотивация и спортът има нужда от мен, защо да не продължавам?