Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой  Рефер търси Милко Балев  преди да зачете гол за Левски

Рефер търси Милко Балев преди да зачете гол за Левски

10-03-2016 Една поредица на Любомир СЕРАФ??МОВ

Томас Лафчис взима първа купа, после става агент на Държавна сигурност и поема към Гърция

В продължение на 75 седмици „Тема Спорт” ще предложи на своите читатели поредната уникална екстра – неразказаните истории в турнирите за националната купа. В борбата за трофея здраво са преплетени триумфи и скандали, герои и антигерои и най-вече политика и власт.

4 април 1979 г. Полуфинал за купата между вечните съперници ЦСКА и Левски. Близо до аутлинията, от почти невъзможен ъгъл синият нападател Руси Гочев изстрелва истински снаряд, топката се отбива в напречната греда зад вратаря Георги Велинов и тупва някъде около голлинията. За съдии зад вратите и нови технологии още никой дори не си и помисля, но има стари политически муцуни в ложите. Един рефер е сигурен в правотата на ре??ението си, но тревожно обръща глава към трибуните, сяка?? търси височай??е потвърждение.
„??деално видях, че топката падна зад голлинията – споделя десетилетия по-късно арбитърът Йордан Жежов в книгата „Вечното дерби Левски – ЦСКА“. – За секунда обаче погледнах към официалната трибуна, където се белее??е косата на вис??ия партиен функционер Милко Балев. Всички знаеха за неговата фанатична преданост към ЦСКА и как само ако поиска??е, може??е да зачеркне с един замах кариерата ми. Въпреки това категорично посочих центъра“. Жежов е юно??а на Левски, с едва един единствен мач за сините през 1957 г., когато всъщност Левски не е Левски, а Динамо по прищявката на същите комунистически повелители, които могат да съсипват кариери и дори цели клубове от запалянковски подбуди. „Дни по-късно разбрах, че в армейския клуб са гледали записа от мача и десетки пъти са връщали именно този момент, съмнявайки се че нещо не е наред. Не ми се иска дори да си помисля какво ще??е да стане, ако топката не бе преминала голлинията“, продължава бив??ият вратар, който до края на дните си е убеден, че ду??еприказчикът на Тодор Живков е разсипал здравето му: „Ръководил съм 7 срещи между Левски и ЦСКА и 11 пъти съм бил помощник-съдия на сблъсъка им. Получих сърдечносъдови проблеми в резултат на стреса. Балев ми е вредил много пъти, засягал ме е по всякакъв начин. Аз съм един от най-потърпев??ите от намесите му“.
Самият пръв партиен и държавен ръководител Тодор Живков не демонстрира футболни пристрастия и предпочита да открива и закрива спартакиади. Хитро оставя синьо-червените ежби на своите съратници и си запазва правото да дава генералните насоки за развитието на играта с програмни статии в официоза „Работническо дело“ като „Докога ще търпим недъзите на българския футбол?“ от 1970 г.
Популярното тв предаване „Всяка неделя“ на страстния левскар Кеворк Кеворкян веднага определя гола на Руси Гочев за върховен в рубриката си „Най-красивият гол“ и го повтаря в упоение. Един миг на футболна гениалност (и на съдийска смелост), който дава насока на цял турнир. До него ЦСКА води с 1:0 в груб и нервен мач, след него Левски стига до пълен обрат с нов гол на нисичкия бургаски щурмовак. Тогава на „Герена“ разбират - битката за подписа на Руси Гочев си е заслужавала. В нея сините също впрягат властови ресурси – по добре изпитан сценарий от онези години до морето като емисар е изпратен главният комендант на София полковник Филип Никифоров, известен като запален левскар. По същия начин Левски печели трансферната борба с армейския ЦСКА и за други таланти от провинцията като Веселин Балевски, но удря на камък в наддаването за младата звезда на Берое Стойчо Младенов.
Със Стойчо Берое стига чак до финала в турнира за купата, след като на полуфинала детронира сензационния носител на трофея Марек. Двубоят помежду им на неутралния терен в Пловдив прилича на зрелищна гонитба от гангстерски филм с участието на две кинозвезди. Заралии рано повеждат чрез головата си ма??ина Петко Д. Петков, скоро дупничани изравняват чрез тежката си артилерия ??ван Петров, в 101-вата минута Петков отново дава преднина за беройци, която същият Петров заличава три минути преди края на продълженията. Но това не е всичко – Петков слага точката на спора в 119-ата минута, когато близнакът няма време за ответна реакция.
За първи път, когато Левски и Берое са заедно във финалната четворка на надпреварата, жребият разминава двата тима. Далеч преди това съдбата е намигнала на сините. Още в началния кръг пред тях се открива ??анс за реван?? за голямото унижение сезон по-рано, като получават на тепсия своя „палач“, велинградския Чепинец и този път го побеждават с 2:1. Още на осминафиналите Левски се изправя срещу актуалния ??ампион Локо Сф, който обаче е съществено отслабен от липсата на своя лидер Атанас Михайлов. Синият наставник ??ван Вуцов печели тактическото надхитряне с колегата си Васил Методиев-Шпайдела, който през 80-те години ще изгради един от най-силните тимове на Левски в историята му. Победното 1:0 идва с попадението на нисичкия халф Тодор Барзов, докато в същия ден водачът на беройското нападение Петко Д. Петков отбелязва всичките 4 гола за успеха с 4:2 над врачанския Ботев.
Голямата фигура на финала обаче не е централният нападател на старозагорци, а капитанът на сините Павел Панов. Берое излиза в най-важния си мач без основна фигура - по-малкия брат на Георги Димитров-Джеки. По същото време централният бранител Динко Димитров е изпратен с юно??еския национален тим на турнира на УЕФА в Австрия. Двубоят започва по най-интригуващия начин. Отново, както на финала през 1973 г. срещу ЦСКА, Берое открива резултата – халфът Георги Стоянов-Бръснаря наказва гре??ка на синята защита. ?? пак зелените не успяват да задържат дълго преднината си – само минута по-късно след неразбирателство между бранителя Христо Белчев и вратаря Тодор Кръстев Павел Панов изравнява. Левски установява трайно превъзходство и до 60-ата минута взима надеждна преднина с точни изстрели на Гочев и Панов – 3:1. Стар??и-треньорът на Берое ??ван Танев сменя титулярния си вратар, но и това не помага особено – скоро Панов оформя своя хеттрик, трети на финали в историята на турнира след постиженията на Божин Ласков-Попето (Левски) през 1946 г. и на Димитър Миланов-Пижо (ЦСКА) през 1955 г. Така Павката и друг ветеран в отбора – Стефан Аладжов, се нареждат сред рекордьорите с 5 национални купи.
Трофеят е първи за младия вратар Томас Лафчис, бъдещия успе??ен президент на сините през 90-те години. Скоро след това синът на гръцки емигранти е вербуван от всесилната Държавна сигурност, получава псевдонима Високия и „неочаквано“ поема към южната ни съседка, където играе за критския ОФ?? и Панатинайкос. В тогава??ия състав на сините е и Юлиян Колев, син на легендата на вечния враг ЦСКА ??ван Колев, който обаче изпълнява епизодични роли.