Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой  ЦСКА лети към трофея  на персийско килимче

ЦСКА лети към трофея на персийско килимче

21-01-2016 Една поредица на Любомир СЕРАФ??МОВ

НЕРАЗКАЗАНАТА ??СТОР??Я НА КУПАТА

ЦСКА лети към трофея
на персийско килимче

Мотора не свири 2 дузпи на Славия – Левски, после всички 22-ма футболисти бият от бялата точка

В продължение на 75 седмици „Тема Спорт“ ще предложи на своите читатели поредната уникална екстра – неразказаните истории в турнирите за националната купа. В борбата за трофея здраво са преплетени триумфи и скандали, герои и антигерои и най-вече политика и власт.

Музеят на ЦСКА е тесен, за да побере всички трофеи, спечелени от клуба. Сред тях има и истински гиганти като тежащата 100 кг купа „Мохамед V“, извоювана на престижен международен турнир в Мароко през лятото на 1967 г. В края на февруари 1972 г. червените получават и уникат преди мач за националната купа в Панагюрище. В осминафиналната си група ЦСКА излиза срещу габровския Янтра (тогава Чардафон) пред 10 000 зрители, а директорът на местния завод за килими „Тодор Кабле??ков“ изненадва армейците с необичаен подарък. Той лично връчва на капитана Димитър Пенев голям персийски килим, специална изработка. От едната му страна е извезана клубната емблема, а от другата има надпис „на републиканския ??ампион по футбол”. Така Панагюрище удря в земята Мароко, страната на въл??ебните лампи и летящите килимчета, където раздават гигантски трофеи. А като в приказка на Шехерезада ЦСКА лети към поредната си купа, без да допусне дори гол във вратата си – 4:0 над Янтра и първо място в групата си, 2:0 над Берое в четвъртфиналите, 1:0 над Локо Сф на полуфиналите и 3:0 на финала срещу Славия. Пътят към отличието обаче стартира на ??естнайсетинафиналите с допуснато попадение на столичния стадион „Септември“ срещу... работническия тим на Слаботоковия завод „Климент Воро??илов“, произвеждащ по онова време първите български телевизори „Опера“. Срещата очаквано завър??ва 7:1 за армейците.
Сезон 1971/72 г. в историята на националната купа ще бъде запомнен и с куриоз на терена. Полуфиналът Славия и Левски приключва с изпълнението на цели 22 дузпи – и досега

неподобрен рекорд в турнира

Всъщност драмата започва с две неотсъдени дузпи от рефера Гочо Русев-Мотора. „Преди мача ми се случиха неприятности – признава години по-късно съдията. – Бях изнервен, отнесох се и малко повърхностно. Нару??их и друго правило – никога да не се отнасям с предубеждение към футболистите“. Синият нападател Васил Митков-Шопа, имащ славата на „търсач на дузпи“, е повален в наказателното поле, но свирката на Русев мълчи. Съмнението за неправилно ре??ение обаче гложди съзнанието му. По-късно бранителят на Левски Добромир Жечев-Бобата събаря Андрей Желязков-Жужо в другата пеналтерия, но реферът върви по хлъзгавия път на компенсациите. „Пак не свирих. Сбърках отново! Загубих почва под краката си. ??зпаднах в безтегловност“, дава гласност на мъчителните си спомени Мотора.
Редовното време и продълженията завър??ват 1:1 – Шопа вкарва през първото полувреме, Жужо изравнява в началото на втората част, а ритуалът на дузпите после сяка?? няма край. Да бият от бялата точка се изреждат всички 20 полеви играчи, остават единствено вратарите. Белият страж Георги ??в. Гугалов е спокоен и уверен – спасил е вече ударите на Георги Цветков-Цупето и Кирил ??вков, и печели дуела на нерви с колегата си от отсрещния лагер Георги Каменски-Салама, който изпраща топката в аут, а с това и мечтите на Левски за защита на трофея. „Безтегловният“ Гочо Русев пък е наказан с изваждане от листата на международните съдии до края на сезона.
Разделянето на ЖСК-Славия на съставните му части парадоксално ражда два по-силни отбора от обединения изкуствено клуб по партийна приумица. В първата година на новото си летоброене столичният Локомотив достига до полуфиналите, където следва тактическо надлъгване на треньорите. Наставникът на ЦСКА Манол Манолов печели срещу колегата си Георги Берков, след като 10 минути преди края при контраатака на армейците Димитър Мара??лиев изненадва младия вратар Румянчо Горанов – 1:0.
На финала срещу армейците Славия трябва да се справя с тежък психологически товар – 17 дни по-рано белите са пометени с 6:0 от съперника си в мач за първенство и това задълго остава най-тежкото поражение в тяхната история. Тимът от „Овча купел“ сяка?? капитулира предварително, добавят се и гре??ни треньорски ре??ения като поставянето на Емануил К. Манолов в зоната на левия бек. Емо е трагичен и е сменен още на почивката, а дотогава червените вече водят с 2:0. Още в 18-ата минута Петър Жеков с глава разпечатва вратата на Славия. Десет минути по-късно след пас на Аспарух Никодимов-Паро бързоногият Димитър Мара??лиев-Марата бележи второ попадение. След още 10 минути за втори жълт картон е изгонен бранителят на белите Николай Кръстев-Шулц и на практика двубоят приключва. Класическата победа с 3:0 е фиксирана от дузпа през втората част с нов гол на Мара??лиев.
Така Марата разделя с нападателя на Берое Петко Д. Петков приза за най-добър стрелец в турнира, който по онова време връчва потъналият вече в забрава вестник „Софийска правда“. Бероецът бележи и 7-те си попадения в трите мача от осминафиналната група, като на 5 пъти е точен за 5:1 над ямболския Тунджа (тогава Лъсков). Петков обаче допуска ре??ителен пропуск от бялата точка в четвъртфинала с ЦСКА, игран пред 45 000 зрители на градския стадион в Пловдив, от които поне 10 000 са старозагорци. Нападателят праща топката в аут 15 минути след като бив??ата деветка на заралии Петър Жеков е открил резултата след самостоятелен пробив. Точка на спора в началото на втората част слага Никодимов – 2:0 за червените.
В игра на финала дори не се появява обявеният за ветеран Димитър Якимов, а той все още не е навър??ил 31 години. Това е пета купа за Митата, а на следващата година пропуска възможността да стане първият с ??ест трофея в турнира. „Бях в разцвета на силите си. Можех да играя поне още 5 сезона. Нищо не ми прече??е. Вече имах опит, всичко. Бях станал голмайстор. Но тогава властта в клуба взеха Стефан Божков (б.а. - тогава зам.-началник на клуба) и Манол Манолов. А те не търпяха да има по-добри от тях в отбора. ?? ме пенсионираха – казва Якимов в едно от редките си интервюта. - ??ма??е един майор, който работе??е за Сливен. Той дойде да ме покани там. Веднага се съгласих. Много ми се играе??е. Но отиде при Божков и той му отказа. Разбирам го. Ако бях оти??ъл там и започнех да играя на ниво? Трябва??е да отговарят пред фенове, пред всички. Не ме пуснаха и така приключих кариерата си. ??змислиха някакво подмладяване и ме ликвидираха като играч.“ Дайте път на младите, е поредният стахановски почин в социалистическия ни футбол и изведнъж Митата, на върха на своите умения, се оказва ненужен. Няма го и на снимката за спомен, която победителите си правят минута след като са прегърнали трофея. На нея обаче се кипри... военният, военновъзду??ен и военноморски ата??е при посолството на СССР у нас, мустакатият полковник Гиви Орджоникидзе, който в онези времена редовно връчва купата, кръстена на неговата армия.