Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой  Червеното знаме на цесекарството

Червеното знаме на цесекарството

12-04-2017 Любомир СЕРАФ??МОВ

Всъщност това е една история, започнала още преди да се роди главният персонаж на на??ия разказ. ?? е една от онези, при които противоборството тласка напред прогреса, в случая на българския футбол. Стойчо Младенов, който днес празнува своята 60-а годи??нина, подобно на Христо Стоичков след един прословут двубой с Левски, по нечия идиотска приумица въобще може??е днес да не е сред футболните ни легенди. ?? от това щяха да загубят всички.
Един провокативен въпрос - може??е ли днес Стойчо да бъде син кумир? Жоро Соколов в ЦСКА и Георги Денев в Левски. Самата мисъл за това кара??е преди много години правоверните привърженици на двата гранда да потръпват. Но крачката до това „кощунство” бе само една, а Гиби ??скренов в по-нови времена дори прескочи „браздата”. По-паметливите стари фенове на прекрасната игра си спомнят как през 1979 г. 22-годи??ният тогава нападател, току-що станал голмайстор на А група с Берое, се превърна в поредния епизод от битката за надмощие между сини и червени. Първоначално след „бягството” на младата звезда от отеснелия за таланта му град на липите изглежда??е, че сините печелят – според мълвата (социалистическата действителност ревниво пазе??е своите тайни) тогава??ният треньор на Левски ??ван Вуцов, който вижда??е в негово лице идеалния водач на синята атака, дори го крие??е от конкуренцията в своята вила в околностите на София.
Преминаването му в ЦСКА сяка?? бе извадено от ??пионски трилър за времето на Студената война. Двете суперсили в българския футбол

стигнаха до остра
конфронтация

по оста „Младенов”, от която пострада самият той. Във фабулата на историята дори бяха замесени черни волги със сини ръководители, причакващи младата звезда след мач на младежките национали в Перник и един прозорец в съблекалня, чиято метална мрежа на??ият герой в повествованието изкъртил, за да „пристане” на червените. ?? сини, и армейците се надцакваха със соцблагините, които можеха да предложат – апартаменти за него и близките му, пагони, коли без ред, софийско жителство. Същевременно 22-годи??ният младеж не се упла??и да плати цената за своя избор и бе принуден да понесе последствията на своето ре??ение да предпочете червения полюс. ??зхвърлиха го от футбола завинаги, преди година по-късно да бъде амнистиран тихомълком преди мач на ЦСКА с полския Шомберки в турнира на ??ампионите през есента на 1980 г. В следващите 6 сезона никой не може??е вече да си представи ЦСКА (а и националния ни тим) без Стойчо. Нещо повече – историята на футбола ни не би била същата без двата му гола, с които детронира евро??ампиона Ливърпул през март 1982 г. Тогава го

увековечиха със
страховитото
прозвище
Екзекутора

Само това да бе??е направил, ще??е да има гарантирано място вовеки в съкровищницата на червения клуб.
Пътят му с ЦСКА към върховете обаче не бе осеян с килим от рози. След злополучния финал за купата с Левски, след който комунистическата партия разперду??ини двата гранда и ги превърна в клубове с бутафорните имена Средец и Вито??а, Младенов също преживя своя катарзис да бъде лидер на един деморализиран, разбит по нечия партийна команда тим с множество младоци в него. ?? пое кръста да осигури приемствеността за нова блестяща армейска генерация, подаде ръка в съблекалнята и на терена на новобранеца Христо Стоичков в тежките дни на неизбежната адаптация на бъдещата „Златна топка”. В най-трудната година на съмнения от основаването на червените Стойчо поведе ЦСКА към историческа първа победа с 3:1 на „Герена” през декември 1985 г. Мощните му флангови атаки разкъсваха синята отбрана, а двата му гола я довър??иха.
Митологията обаче продължи да се пи??е с времето. В началото на 1996 г., след едно десетилетие в Португалия като футболист и начинаещ треньор, се върна на „Българска армия” почти неузнаваем, пуснал голяма брада, за да стане помощник на Гочето Василев и да попие от уменията на най-авторитетния специалист у нас в онези години. Двамата в тандем изведоха червения клуб от кризата на идентичността, породена от мощната синя вълна, заляла както политическия живот, така и футбола ни. Кой е ЦСКА, си задаваха мъчителния въпрос червените привърженици – рожба на конюнктурата или непреходно явление? Стойчо не се терзае??е от подобни дилеми и здраво работе??е за каузата.
Той обаче не може??е да свири втора цигулка и потърси по-ярка реализация на собственото си „аз”. Направи няколко крачки встрани от генералната линия в живота си, за да се завърне след време в Борисовата градина помъдрял от натрупания опит като национален селекционер на младежите, а после и на А отбора. В него наложи поредното силно червено поколение – Димитър Бербатов, Мартин Петров и Стилян Петров, но опитът за летене в световните квалификации за първенството в Япония и Южна Корея завър??и с болезнено фиаско с 0:6 в Прага. „Напереният Стойчо е свър??ен” – потриваха доволно ръце зложелателите му, които после в упоение повтаряха подигравателните прякори, които му лепваха. ?? го подценяваха, докато той просто се подготвя??е за поредния етап във футболната си кариера.
?? тук Съдбата отново се намеси под формата на предложение към „битата карта” от смятания за най-богат българин по онова време Васил Божков да поеме червените. Младенов

бе готов
за новото
предизвикателство

Есенният поход на ЦСКА от 2002 г. с 13 ??ампионатни победи от 13 възможни изненада мнозина, но не и онези, които познаваха неговата нестихваща амбиция да се доказва. Пречеха му всячески, но той бране??е каузата си с всички средства. Вече не скача??е пред прозорци, а удря??е по масата. „Въпреки всичко ЦСКА ще стане ??ампион”, изкрещя на пресконференция след неочаквана засечка по пътя към титлата, до??ла след съдийска подигравка – 1:1 с Рилски спортист в Самоков, и доказа, че не говори празни приказки. Продължи да бъде трън в очите на синята част на България, която при всеки негов неуспех не пропуска??е възможността да му го върне. Често дори изглежда??е като самотен Дон Кихот в битката със сините вятърни мелници, но никой не го видя умърлу??ен и примирен, още по-малко победен.
Другият полюс в българския футбол трудно преглътна 16-те точки разлика пред вечния съперник, с които ЦСКА стана ??ампион през 2008 г. Контраударът бе поразяващ и разби отбор, селектиран от Стойчо, който бе готов за европробив. А титлата се оказа последната (засега) в клубната витрина...
??сторията на Стойчо и любовта му в червено обаче не свър??и дотук и нататък бе продължена с друг рекорд без аналог във вечното дерби – за две години, от октомври 2012 г. до октомври 2014 г.,

записа 7 поредни
победи над Левски

Радостта му пред Сектор Г, на който подари дори знаме, бе искрена и неподправена. ?? никой не се и съмнява??е кой е архитектът на чудесата. Сега празнува своя юбилей далеч от тези, чиито очи са се пълнели със сълзи след знаменитите му голове, и от онези, чиито очи е глождел с безкомпромисните си позиции – чак в Казахстан.
Съдбата може и да е низ от случайности, а животът - това, което се случва встрани от хилядите „ако”. Ако Стойчо навремето бе подписал с Левски... Ако бе станал червеният Гиби... Ако Божков не му бе предложил треньорския пост в ЦСКА... Ако не бе разбит онзи тим, селектиран от него през 2008 г... Ако не бе??е работил в Борисовата градина във времена на безскрупулни въжеиграчи и случайни за футбола хора... Ако не бе прокуден на други два континента... Всеки човек обаче е отговорен за своя ??збор, направен сред предизвикателствата на своето време. А той избра да развее червеното знаме на цесекарството...

ТОВА Е СТОЙЧО МЛАДЕНОВ
* Роден на 12 април 1957 г. в с Плоски, Благоевградско.
* ??грае в Димитровград (1974-1976), Берое (1976-1979), ЦСКА (1980-1986), Беленензес Порт. (1986-1989), Витория Сетубал Порт. (1989-1991),
* ??граещ треньор на Ещорил Порт. (1991-1993).
* Треньор на Олянензе Порт. (1993-1995), ЦСКА (1996-1997) – помощник-треньор, Беленензес Порт. (есента на 1997), ЦСКА (юли 2002-октомври 2003), Литекс (август 2004 – декември 2004), Кастория Гърция (пролет 2005), ЦСКА (март 2007–юни 2008), Ал Ахли Джеда Сауд. Арабия (2008-2009), Ал Етифак Сауд. Арабия (2009-2010), ЕНПП?? Кайро Египет (2010-2011), ЦСКА (март 2012-януари 2013, юли 2013 - март 2015), Ал Етихад Александрия Египет (юли 2015 - ноември 2015), Атирау Каз. (юни 2016 - ноември 2016), Кайсар Къзълорда Каз. (от ноември 2016 г. насам). Селекционер на младежкия нац. отбор (1998-1999). Селекционер на А нац. отбор (2000-2001).
* Успехи като футболист
Четирикратен ??ампион на България с ЦСКА – 1979/80, 1980/81, 1981/82 и 1982/83 г. Носител на Купата на България през 1983 и 1985 г. Полуфиналист за КЕШ с ЦСКА през 1981/82 г. В евротурнирите има 25 мача и 5 гола (23 мача с 4 гола за ЦСКА в КЕШ и 2 мача с 1 гол за Берое в КНК). Носител на купата на Португалия с Беленензес Порт. – 1988/89 г. Голмайстор номер едно на А група с Берое – 1977/78 г. с 21 попадения. Футболист № 1 на България през 1983 г.
* С 59 мача и 15 гола за А националния тим на България. Участник на финалите на световното първенство в Мексико през 1986 г.
* Успехи като треньор
Двукратен ??ампион на България с ЦСКА – 2002/03 г. и 2007/08 г.