Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой  Шивача реди пъзела на успеха –  до Чико и Тумби слага Гунди

Шивача реди пъзела на успеха – до Чико и Тумби слага Гунди

12-11-2015 Една поредица на Любомир СЕРАФ??МОВ

НЕРАЗКАЗАНАТА ??СТОР??Я НА КУПАТА

Шивача реди пъзела на успеха –
до Чико и Тумби слага Гунди

На 23 май 1962 г. Левски преживява най-големия си крах за купата – 0:5 срещу пловдивския Спартак

Нерядко щастливо треньорско хрумване или просто житейска прозорливост променят из основи установения ред във футбола. През 1962 г. „бракът“ на Гунди с пловдивския Ботев ражда невероятен отбор, който безапелационно се разправя със съперниците по пътя към купата. Канарчетата са водени за десета поредна година от самоукия Георги Генов-Джогата, наричан и Шивача заради бив??ата си професия. Не с игла и конец обаче той у??ива модни одежди за своя Ботев, а нюхът му към талантите е неповторим. Първо прави от резервното вратарче Динко Дерменджиев-Чико превъзходен нападател, после упорито налага още от 17-годи??на възраст бързака Георги Попов-Тумби на левия фланг на атаката, а накрая успява да завър??и своето творение, като се преборва за елегантния и същевременно мощен таран Георги Аспарухов. По онова време Гунди е в казармата и хаби своя футболен гений на плаца в далечно южно поделение. Джогата променя съдбата му (а и тази на своя клуб) с думите си към началник в пловдивския гарнизон: „При вас има едно войниче, добро футболистче – я ми го преведете в Пловдив“.
По онова време Ботев не е само Чико, Тумби и Гунди. „Бяхме отбор на нападателите, със свой стил – спомня си Георги Харалампиев-Ампето, който идва като войник от родния си Славия – В клуба има??е спокойствие за работа, събрахме се футболисти с различни качества, които взаимно се допълваха“. Армейският тим по правило привлича отбиващи военната си служба левскари, които по обясними причини няма как да облекат екипа на ЦСКА, в него се утвърждават и столичните локомотивци Виден Апостолов и Стоичко Пе??ев, които са преквалифицирани от опитния специалист Генов и пасват на новите си постове.
В години на столична доминация във футбола ни за един провинциален тим е необходима и немалка доза късмет, за да разбие статуквото. Ботев получава неочакван ??анс за главна роля заради първото ни участие на финали на световно първенство в Чили. За пореден път турнирът за купата пада жертва на националните интереси – А отборът провежда дълга подготовка за ??ампионата на планетата и това в най-голяма степен удря по ЦСКА. В него са включени ??естима червени играчи – вратарят Георги Сп. Найденов, Кирил Ракаров, Никола Ковачев, Панталей Димитров, Димитър Якимов и ??ван Колев.Така в един етап от турнира армейците отново са принудени да играят с едва ли не втория си тим. Пътят им обаче започва с гръмка победа – елитните отбори започват от ??естнайсетинафиналите, а според променения за пореден път регламент всички двойки играят по два мача с разменено домакинство. С националите си ЦСКА разгромява с 13:0 подвизаващия се в пловдивската окръжна група тим на Петър Бонев (Перущица). Шест от попаденията са дело на ??ван Колев и парадоксално само

за 90 минути Ването става
голмайстор на целия турнир

На реван??а в Перущица червените пак са в титулярния си състав, но проявяват милост към четвъртодивизионния си съперник – 0:0.
Футболна България става свидетел и на революционна новост –

въвежда се изпълнението
на дузпи след равенство

в продълженията. Единият отбор, определен по жребий, изпълнява последователно 5 дузпи, след това и неговият съперник. При ново равенство се бият по още 3 дузпи, а ако и тогава няма победител – по една, докато се изредят всички 22-ма на игрището. Първият мач в историята на турнира, ре??ен от лотарията на дузпите, е реван??ът в Казанлък между местния Розова долина и столичния Спартак. 1:1 в първия двубой е последвано от 0:0 и 30-минутни безплодни продължения – тогава все още не е въведено правилото за гола на чужд терен. С 4:3 при дузпите по-точни са играчите на втородивизионния софийски тим.
На следващото стъпало жертва на руската рулетка с дузпите става и Славия. Двата мача на белите с друг елитен отбор – Марек, завър??ват с еднакъв резултат - 3:1 за домакинския тим. На реван??а в Дупница Петър Панагонов и Димитър Ларгов имат нещастието да си отбележат автоголове, а после петимата изпълнители на дупничани ??утират без гре??ка от бялата точка, докато петият от Славия - Георги Алексов, праща топката в аут. Бомбата обаче избухва в двойката Черно море – ЦСКА. Армейците крачат към девета поредна титла в първенството, но са принудени да играят срещу варненци без националите си. Моряците нанасят първи тежкия си удар – 3:0 на свой терен, а 3 дни по-късно червените заличават само два гола от пасива си и са елиминирани. Близо до отпадане е и Левски, в чийто тим отсъстват трима футболисти, подготвящи се за световното в Чили – Христо ??лиев-Патрата, Георги Соколов и Са??о Костов. В първия двубой срещу играещия в Б група видински Бенковски (сега Бдин) сините трудно стигат до победата с минималното 1:0 чак в 86-ата минута чрез Любен Гайдаров-Гаринча, а в реван??а на националния стадион „Васил Левски“ карат едва три хилядите зрители да тръпнат до последно – 0:0.
Четвъртфиналите се оказват непреодолимо препятствие за всички столични отбори. Двата сблъсъка между София и Пловдив се превръщат в истинско фиаско за Левски и за бъдещата добавка към името му – Спартак. Без националите Левски взима наглед надежден аванс в първия мач – 2:0 срещу пловдивския Спартак, ли??ен също от повиканите в А отбора Тодор Диев и Димитър Димов. 23 май 1962 г. обаче остава като черна дата в столетната история на Левски. На реван??а под тепетата Спартак нанася най-тежката загуба на сините в турнира до на??и дни. До немислимото 0:5 се стига, след като столичани цяло второ полувреме играят с 9 ду??и – за неспортсменско поведение са изгонени капитанът Йончо Арсов и нападателят Стефан Абаджиев-Теко. Междувременно Ботев Пд на два пъти се справя с по 3:2 със софийския Спартак и така за първи път в историята в голямата четворка място

намират само
провинциални тимове

Жребият в Топ 4 противопоставя фаворитите за отличието от Пловдив. Първият сблъсък между Ботев и Спартак е съпроводен на почивката от разразила се буря с граду??ка и завър??ва без победител – 1:1. На реван??а, благодарение на блестящата игра на 18-годи??ното ляво крило Георги Попов-Тумби (отбелязва два гола), канарчетата категорично налагат волята си – 4:1. В успеха им няма нищо случайно. По същото време в първенството ботевистите нанасят нов ??амар по самочувствието на Левски – 6:1 насред София на 8 юли 1962 г., при това без Аспарухов сред единайсетте. Така в рамките само на месец и половина сините стигат до абсолютното дъно с два антирекорда. На финала задачата на жълто-черните е по-лесна. Русенският Дунав не е от същата класа, въпреки наличието в състава му на невероятния голмайстор Никола Йорданов. Заради световното ре??ителният сблъсък е на необичайна дата – 12 август 1962 г., а за него в София се изсипват около 5000 привърженици на Ботев, пристигнали с влакове, автобуси, автомобили, камиони и дори мотоциклети с ко??. Двубоят преминава под диктовката на пловдивчани. В 33-ата минута Дерменджиев получава пас от Аспарухов и завър??ва блестяща контраатака. В началото на втората част след самостоятелна акция Харалампиев добавя още едно попадение. Класическото 3:0 е оформено в 76-ата минута с ??ут от пряк свободен удар на капитана Георги Чакъров, а Ботев успява да вдигне отличието при третия си опит за летене след загубените финали през 1947 и 1956 г.