Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой 16-годи??ният син на Поцо става син кумир

16-годи??ният син на Поцо става син кумир

22-10-2015 Една поредица на Любомир СЕРАФ??МОВ

НЕРАЗКАЗАНАТА ??СТОР??Я НА КУПАТА

16-годи??ният син на
Поцо става син кумир

Йогата превръща пловдивските спартаковци в пе??еходци, Джогата изхвърля ЦСКА още на старта

На футбола, както и на любовта, покорни са всички възрасти. А герои могат да бъдат както 16-годи??ни хлапаци, така и 37-годи??ни „чичковци“. През 1959 година цяла България научава името на Георги Соколов, син на синята легенда Апостол Соколов-Поцо, който стига до първата си национална купа. Година по-късно, в същия турнир, своето достойно сбогуване с големия футбол си взема две десетилетия по-възрастният от него Петър Аргиров- Пецо – с четвърти трофей с трети различен клуб, столичния Септември. Синът на Поцо до ветерана Пецо – различните лица на най-великата игра.
За печалната съдба на един от двамата най-обичани футболисти в столетната история на Левски – Соколето, сяка?? е изписано всичко. Той изпреварва както връстниците си – дебютира в А група едва на 15 години и 5 месеца, така и своето време – борави с топката

на скорост,
непосилна
за останалите

които сам нарича насме??ливо „пе??еходци“. Миг на гениалност от Соколов на терена е достатъчна, за да направи разликата в един двубой. Така се случва и във финала на турнира през 1959 година, който влиза в историята. Въпреки че регламентът на провеждане си остава същият, по онова време футболът ни окончателно скъсва с натрапения по съветски образец формат и преминава към доказалата се в европейски условия практика - „есен-пролет“ . Така носителят на купата вече се излъчва през май (или юни), а не в края на календарните години.
През 1959-а конкурентите на безспорния хегемон ЦСКА доволно потриват ръце – за първи път в дотогава??ната си кратка история червените са аут от надпреварата още след най-ранната фаза – ??естнайсетинафиналите. При това чудото се случва насред „Народна армия“. Тегленето на жребия за двубоите е в София и когато стар??и-треньорът на пловдивския Ботев Георги Генов-Джогата собственоръчно изтегля листчето с името ЦДНА, веднага проклина ло??ия си късмет. ??збраниците му обаче категорично опровергават песимизма му и разбиват предварителните прогнози. ??ма и такива мачове – армейците неспирно нападат, а жълто-черните на контри създават положение след положение. ?? превръщат в голове две от тях в края на двете полувремена чрез Добрин Белчев (бащата на бив??ия елитен рефер ??ван Добринов) и ??ван Сотиров-Албанеца. 0:2 в столицата отеква като голяма сензация във времена, когато загубите на ЦСКА са редки като срещите ни с Халеевата комета.
Другата бомба в първия кръг на финалната фаза хвърля играещият в окръжните групи Лудогорец. Водени от бив??ия футболист на Локо Сф Георги Янков-Гьоцмана, домакините от Разград изхвърлят от борбата елитния Берое – 2:1. Лудогорци не съумяват да повторят подвига си на следващото стъпало, когато губят трудно у дома с 2:3 от друг представител на А група – варненския Спартак. Още в началото капризът на недирижирания жребий сблъсква финалистите от преди??ното издание Спартак Пд и Миньор. Този път дуелът им е в Перник и носителите на трофея се измъкват доста трудно след 0:0 в първия двубой 1:0 в преиграването. Миньорци пък са третият елитен тим след ЦСКА и Берое, който отпада на старта, а с надеждите си още на този етап се прощава и четвърти - варненският Черно море (тогава още под названието Ботев). Моряците са разбити с 4:1 от Славия, която впоследствие играе и най-оспорваният двубой на осминафиналната фаза, където само половината тимове са елитни. 6 от останалите отбори са от двете Б групи, а два – от окръжните дивизии: Лудогорец и Литекс (тогава Кърпачев).
Белите влизат в сблъсъка със столичните железничари в понижено настроение - два дни по-рано, на 7 март 1959 г., те губят с 2:4 в първенството от историческия си съперник, но и с два пъти по-голяма амбиция за реван??. На терена хвърчат искри, от които под всеопрощаващия поглед на съдията, бив??ия играч на Левски Атанас Динев, пламва истински пожар. Ръкопа??ните схватки на игрището са последвани от негови неадекватни мерки и двата тима остават в пълните си състави. С гол на халфа Любомир Миланов в 27-ата минута локомотивци надхитрят славистите. За следващия им съперник – Левски, им е необходима не само хитрост, но и по-силни футболни аргументи. ?? този двубой има своята скоро??на предистория в ??ампионата – 5 дни по-рано, на 3 април, сините взимат трудно двете точки, начисляващи се тогава за победа, с единственото попадение на Димитър Йорданов-Куку??а. Отново централният нападател става ре??аващата фигура за сините с победен гол за 3:2 в последната минута на редовното време, след като червено-черните на два пъти водят в резултата. Впоследствие Куку??а става и голмайстор на турнира.
Пред Левски има само още една преграда до финала – варненският Спартак, който скъпо продава кожата си в София. Победното 2:1 за сините идва с дузпа в 80-ата минута, реализирана от Христо ??лиев-Патрата. Към финала драматично върви и актуалният носител на отличието Спартак Пд. В голямото каре на турнира конкурент на гладиаторите е плевенският Спартак, който преди това е убил с 1:0 илюзиите на канарчетата, че щом са взели скалпа на големия фаворит ЦСКА, пътят им към трофея ще бъде приятна разходка. Пловдивчани имат предимството да играят на свой терен, но им трябват 2 срещи, за да наложат волята си. В първата чрез Живко Карадалиев те на два пъти повеждат, а плевенчани на два пъти ги догонват в редовното време, а продълженията запазват непокътнато равенството 2:2. Вратарят на гостите Никола Пърчанов твори чудеса, а сред най-добрите в техните редици е офанзивният халф Георги Лазаров, бащата на бив??ия национал от ЦСКА и настоящ футболен мениджър Лъчезар Танев. На следващия ден, под съпровода на силен дъжд, носителите на купата си осигуряват нейната защита с гол още в 7-ата минута на Найден Найденов.
На финала обаче спартаковци, отново както и срещу плевенските си съименици, трябва да търсят победата без своята най-голяма звезда - контузения Тодор Диев. Футболът е колективен спорт, но великите мигове в него се творят от големите личности. А точно тогава сините привърженици виждат раждането на своя кумир Жоро Соколов. Йогата, както го наричат с любов, започва феноменалния си път на невръстна възраст в редиците точно на пловдивския Спартак, където за кратко треньор е неговият баща Апостол Соколов. На двубоя в столицата

се изсипват 5000
запалянковци от Пловдив

до??ли със специален влак, въпреки че разходите за пътуването в онези бедни години възлизат на около 40 дне??ни лева.
Двата съперника се познават отлично, а нервната и твърда игра преминава с малко положения за гол. Никой предварително не очаква сред плеядата чудесни футболисти да блести точно най-младият сред 22-мата. В 73-ата минута Соколето слаломира в неповторимия си стил покрай „колчетата“ на противниковата отбрана и последвалият ??ут среща напречната греда. За резервата на сините Пейо Пеев-Моркова остава далеч по-лесното – да я прати в мрежата. 1:0 се запазва до края, след като поредният чехослова??ки рефер, свирил финала, отменя изравнително попадение на дясното крило на пловдивчани Цоньо Стойнов. Така треньорът на Левски с „чугунения“ прякор Георги Пачеджиев триумфира с трета купа в рамките на 4 поредни издания на турнира. „Народен човек, засмян и приятен, той ни ваде??е ду??ата с памук – си спомня с умиление за него Теко Абаджиев. – Докато се усети??, си започнал и най-трудната тренировка. Носе??е и на майтап. Колко пъти Куку??а, Димо Печеников, пък и други присмехулници в тима, измисляха ??егички за ниския му ръст, за „гъстата“ коса на олисялото му теме“. Финалът със Спартак Пд е лебедовата песен на Пачеджиев в синия клуб, няколко месеца по-късно той ще поеме националния ни тим и ще го изведе до историческо първо участие на световно първенство в Чили през 1962 г.

Коментари

напиши коментар

Напиши коментар