Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

05-04-2021 37-годишната мечта стана РЕАЛност

37-годишната мечта стана РЕАЛност

05-04-2021 Сид ЛОУ, Guardian

Царуването на Реал Сосиедад като носител на Купата на краля ще бъде най-краткото в историята, но в сърцата на героите, клуба и феновете ще продължи завинаги. Микел Оярсабал, 23-годишният капитан на клуба, който се присъедини към него на 14, вкара единствения гол във финала за 2020-а, отложен с една година и игран само две седмици преди този през 2021-ва. Същият трофей ще бъде връчен на друг отбор на същия стадион само след броени дни (17 април), но никой не може да отнеме тази нощ от победителите. Славният миг ще бъде техен за вечни времена.
Финалът е паметен не заради играта, която бе направо скучна, а заради всичко, което означаваше за двата баски отбора. Да, Атлетик Билбао ще има още един шанс да триумфира срещу Барса, но тази утешителна опция не прави загубата от регионалния враг по-лесна за преглъщане. Мачът бе специален и уникален, защото от 22-ма титуляри 18 бяха родени в историческите баски провинции, а 15 са собствени юноши на двата отбора. Нещо удивително в условията на модерния футбол! Дори времето в Севиля беше баско. Имаше

буря и силен дъжд

на моменти проблясна светкавица. Сякаш покривът на стадиона щеше да се срути, скривайки за миг тишината на 60 000 празни места.
Този турнир за купата ще бъде запомнен като най-дългия в историята - Реал Сосиедад се класира за финала на 3 април 2020-а, побеждавайки Мирандес, но трябваше да чака точно година, за да го изиграе. С надеждата на трибуните да бъдат пуснати фенове. Въпреки усилията последното не се случи, но поне за единия отбор чакането си струваше. Реал Сосиедад не бе печелил никакъв трофей от 34 години, а успехът над Билбао осигури едва петото значимо отличие в цялата вековна история на клуба (в това число влизат три купи на страната и две титли в Ла Лига). Сега успехът струва двойно и е още по-сладък, защото за мача в неделя отборите чакаха 112 години: баски финал срещу вечния съперник. Историята не помнеше друг такъв директен сблъсък на терена и това си пролича от гледна точка на стрес и напрежение.
Раул Гарсия отправи първия удар в 11-ата минута, но човекът, който най-много притесняваше защитниците тази вечер, бе Александър Исак от другия отбор. Бързоногият шведски нападател се слави не само със скорост, но и с интелект. И определено се стремеше да ги покаже. Често му асистираха Порту и Горосабел от дясното крило, а в същото време Атлетик рядко успяваше да напомни за присъствието си на терена. Сякаш тежестта на мача натискаше играчите, а в началото на второто полувреме вече се усещаше, че най-вероятно само един гол ще реши всичко. Той падна от дузпа. Порту търсеше контакта и го намери в пеналта - съдията посочи бялата точка. Той първо показа червен картон на защитника Иниго Мартинес, който бе отменен след преглед на ВАР, но дузпата остана.

Нагърби се Оярсабал

който вкара скъпоценния гол. После Атлетик се нуждаеше да изравни, но за целта имаше нужда от топката. А това се оказа прекалено трудна задача. Лъвовете от Билбао рядко правеха дори по два-три паса. Почти нищо не се случваше. Играта бе доста накъсана с нарушения и Сосиедад сякаш се чувстваше комфортно от този факт, докато Атлетик просто не можеше да намери пътя.
Когато в края съдията вдигна табелата с продължението, това можеше да се окаже последната спасителна сламка, но не беше. Просто защото Реал Сосиедад бе чакал достатъчно дълго. Може би цял живот всъщност. А още осем минути просто нямаше да имат значение.