Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой 5000 дози удоволствие

5000 дози удоволствие

01-12-2019 Жаклин МИХАЙЛОВ

Много или малко са 5000 броя във вестникарския живот зависи от гледната точка. Много са, защото 5000 дни десетки хиляди читатели първо са купували, а след това са отгръщали поредния брой на "Тема Спорт", без който не могат да си представят ежедневието. Представете си само колко се променя всеки човек за около 15 години. Обаче са и малко, защото дните ще станат 10 000 и после още и още.
Едно от нещата, които не може да спре да ми се нрави във вестниците, е, че

има следващ брой

Че това, което аз съм научил като член първи в производството на ежедневен продукт и съм предал по веригата, е вечно. Всяка вечер около 22:00-23:00 часа завършва един жизнен цикъл и започва нов. Вестникът се ражда и умира като светулките - на всеки 24 часа. И така вече цели 5000 пъти. Да живееш в този вечен кръговрат е привилегия.
Още едно непопулярно правило. Истинските вестникари не честват годишнини, много по-меродавно е да достигнеш до Котата. 5000 хиляди е много сериозна кота. Ще го илюстрирам по следния начин - когато си създал и издал само един брой, въобще, ама въобще не си и помисляш, че ще държиш в ръцете си петхилядният. Толкова далече е миражът. Но когато си извървял първите 5000 хиляди километра, не трябва и да си помисляш, че следващите 5 са само въпрос на рутина.
"Тема Спорт" е странен феномен. Той се роди в най-тежките времена за вестникарския бизнес. В така наречените нулеви години на века ни заля пандемията от сайтове. След това пък се прие концепцията, че журналист е всеки, който си направи акаунт в социална мрежа и напише със съмнителна грамотност две изречения. И вестниците с тяхната по-консервативна специфика бяха отписани. Кой щял да чете вестници при положение че в мрежата всичко идва много по-бързо и най-важното - безплатно? Оказа се всъщност, че вестниците не само се четат, но и яко се преписват.
Вестникът остана
да се извисява
като аристократ

над масовите медии. Въобще четенето на хартия се превърна в едно особено достойнство, от което мнозина не се отказаха. И приказките за преждевременната кончина се оказаха напразни. Читателят не се отказа, както вещаеха мрачните прогнози. И тези 5000 броя, които "Тема Спорт" днес отбелязва, бяха направени за него. Вестникът излиза всеки ден на всякакви терени, за да играе единствено и само за своя читател. Със съзнанието, че той е единствен и неповторим. Който пък със своята лоялност, но и повишена критичност определя стандартите на нашата работа.
Читателят е центърът на нашия свят. Той не се печели лесно и не бива да бъде подценяван. Обратното - дори трябва да бъде надценяван. Защото той прави информиран и свободен избор. Тези 5000 броя показват, че "Тема Спорт" успешно комуникира със своя реципиент и се вслушва внимателно във всяко едно негово мнение. И това е формулата за успеха. Успех, който никога не се поднася на тепсия. Успех, за който се бориш всеки ден. Успех, зад който стоят живи хора, водени от своята амбиция да осъществят една мечта. А мечтата винаги е поставена в началото.

Всеки юбилей
отваря и поле
за размишления

в ежедневния процес, но в един по-особен ден просто е невъзможно да се мине без прогнози. И този път те не са мрачни за написаното слово върху хартия. Явно то ще оцелее и в едни умерени темпове ще остане необходимост за достатъчно много хора. Увереност ми дава това, което се случва глобално на книжния пазар не само у нас. И през 21-ви век хората искат да пишат и да четат. Не се плашат от растящите цени, защото осъзнават, че словото е единственият начин да се запази основната характеристика на цивилизацията. Хартията продължава да привлича неудържимо ярките таланти от цялата планета. Пак ще дам пример - само в рамките на 2 седмици прочетох прекрасни книги от Северна Корея, Саудитска Арабия и Латинска Америка. Упадък на писането и четенето няма, дори е обратното.
Интересувам се какво се случва на запад от нас с вестникарската промишленост и виждам как страхът постепенно си отива. Да, все още се чуват дитирамби за пълната победа на технологиите, но те пропускат нещо много важно - човешкия фактор. Изборът на всеки отделен индивид е неотменим. А хората разбраха, че това, което масово се предложи преди 10 или 15 години, не е универсален заличител на петвековната традиция. Компютрите са само алтернатива, но не и окончателно решение. Написаното там няма тази завършеност, каквато дават книгата и хартията. И това все повече хора ще го разбират.
Накрая ще разкажа една история. Случи се преди повече от 30 години в един култов ресторант на стадион "Васил Левски". Бях на пресконференция на федерацията по борба и един прославен двукратен олимпийски шампион изрече думите - за мен особени важни сте вие, пишещите журналисти, защото това, което вие напишете, остава завинаги. И с годините осъзнах колко е бил прав. Веднъж появило са на бял свят, написаното във вестника остава завинаги. Не можеш нито да се отречеш, нито да го изтриеш. Не е като в модерните медии, където всяко нещо бързо може да бъде заличено.
Всъщност петхилядният брой не е с нищо по-различен от пет хиляди и първия. Само отговорността към постигнатото до момента се увеличава. Но тази отговорност е и едно огромно удоволствие. Тя е призвание за цял живот. Продължаваме напред!