Преживях много тежко смъртта на Марадона, признава Кун

Шампион на Америка, голмайстор №1 в историята на Ман Сити и ново попълнение на Барселона. Серхио Агуеро (33-годишен), който все още не е дебютирал официално за каталунците заради контузия, е близо до завръщането си в игра. Нападателят даде интервю пред „Ел Паис“, в което говори по различни теми…

Хуан ИРИГОЙЕН
EL PAIS

Кун, имате над 3,5 милиона последователи в платформата „Туич“. Каква е разликата да взаимодействате с тях и с феновете на стадиона?

– Напълно различно. Във виртуалния свят се опитвам да си представя какво мислят хората от другата страна. Да намеря интересни истории и да разкажа неща, които са ми се случили и може да са им интересни. Освен това взаимодействието е директно: пишат ми в чата. Когато ме видят да играя видеоигри, се смеят. Изглежда им харесва, че съм слаб.

На футболното игрище със сигурност не сте слаб…

– Не, там се защитавам до смърт. На стадиона хората идват да видят какво съм правил през целия ми живот. Там не говоря, а играя!

Със сигурност не е било лесно, когато партньорът ви бе дъщерята на Марадона?

– Ако исках да избегна прекаленото показване, се случваше точно обратното, но… Свикнах.

Лошо ли го преживявахте?

– Не. Все пак тя е дъщеря на Диего и това имаше своя ефект. Всичко, което Марадона генерира, беше огромно.

А вие лично как преживяхте смъртта на Марадона?

– Тежко, много тежко. Как бих могъл да го изживея? В същия ден имах мач от Шампионската лига. Когато разбрах, си помислих, че това е лъжа, както много други пъти. Но тъй като видях, че все повече хора го казват, попитах директно майката на Бенхамин (12-годишния му син, който има с Джанина Марадона). Дори си спомням какво попитах. „Вярно ли е, или не?“ Отговорът бе „да“.

Какво направихте?

– Мислех за сина ми. Трябваше да му се обадя. Бях много загрижен как ще разбере новината. Когато можехме да говорим, вече го бе научил от съученик. Диего и Бенха се разбираха много добре.

Марадона беше феноменален със сина ми

и той затова много го обичаше. Помолих сестра ми да го вземе от училище и да се опитам да го разсея. На следващия ден Бенха ми написа: „Татко, искам да отида да го видя“.

Какво му казахте?

– Не ми хареса идеята. Страхувах се, че ще остане с лош спомен. Но тъй като много искаше, го пуснах да отиде там заедно с майка си.

Коментирахте ли нещо на следващия ден?

– О,  да, разбира се. Каза ми, че е го е целунал, започна да плаче. Опитах се да се сдържа, за да не ме види синът ми зле. Бяха много тежки дни. Поне Бенха успя да се сбогува с дядо си.

Марадона по своето време беше най-добрият в света. Чувствахте ли се вие самият сред най-добрите?

– Аз играех за това. В Сити направих нещата много добре, за да могат феновете и журналистите да ме оценят като един от най-добрите в света. Ясно е и знам, че има по-добри и нямам проблем да го призная. Но при мен се получи… Бях на високо ниво и спечелих много титли.

Но какво още ви липсваше?

– Много пъти си мислех какво ми липсва. И един ден попитах Меси. Той ми каза, че за да имам шанс да спечеля „Златната топка“, трябва да спечеля Шампионска лига. И е прав. Важна е и темата с националния отбор. Вземете случая на Канаваро от 2006-а… Аз

изиграх страхотни сезони, вкарах много голове

и спечелих титли, но не играх нито веднъж на финал на Шампионската лига. И точно миналата година, когато със Сити стигнахме до него, аз имах проблем с коляното, COVID-19 и различни наранявания.

И проблеми с треньора…

– Не, никога не съм имал проблеми с Гуардиола. Не съм спорил с него. Трябваше да изясним някои неща. Когато той пристигна, тъй като не се познавахме, имахме пробен период, но последните 3 години бяха фантастични. Пеп е треньор, който винаги иска максимума. Ако има конкретен план за мача, не му мигва окото да го изпълни. Дори да е с цената на това да извади от състава някого, който е вкарал три гола! Изобщо не се съобразява с имената на футболистите. Освен ако не е Меси… Затова аз винаги приемах кога трябва да играя и кога не.

Но какво си мислехте, когато бяхте на пейката?

– Продължих да работя и той не ме забрави. Когато Габриел Жезус се контузи, нямаше други нападатели и трябваше аз да играя. За три месеца навъртях 20 гола и така дадох на Пеп нужното му доверие.

Съжалявате ли, че през лятото подписахте с Барселона, за да се съберете с Меси, а той си тръгна?

– Не, не съжалявам. Нека бъдем честни. Кой играч не иска да бъде в Барса? Бих ви потвърдил, че повечето биха искали да носят тази фланелка, без значение колко добър или лош е отборът в момента. Пристигнах

с очакването да играя с Лео

и да сглобим добър отбор, което клубът се опитваше да направи. Когато ми се обадиха, си помислих: „Не ме интересуват парите. Чувствам се добре и ще помогна с каквото мога“.

Труден ли бе този момент на раздялата с Меси?

– Това бе момент на шок. Лео беше много зле. Когато разбрах, не можех да повярвам. В събота отидох да го видя в дома му. Виждах го, че не се чувства добре. Затова се опитах да го накарам да забрави случилото се.

Помните ли вашата първа топка?

– Поисках я за празника на „Рейес Магос“. Тогава трябваше да се чака една година за всеки подарък. Затова винаги съм играл с топката на приятелите ми. Проблемът, който имахме, беше, че зад една от вратите имаше палмово дърво, което бодеше топките и ги пукаше. Беше катастрофално. Затова за моята топка много се грижех. Трябваше да играя с добрите момчета, защото лошите я пукаха в палмата.

Спомняте ли си кога за последно отидохте там?

– Бях на 16. Когато попитах за момчетата, с които се мотаех, едното бе мъртво, другото затворник, а третото издирвано от полицията. 15-годишни момчета. Все още поддържам връзка с някои от приятелите. Продължаваме да говорим повече от 20 години по-късно.

Вие как се измъкнахте от квартала?

– Трябва талант и… късмет. Имате нужда от някого, който да ви помогне. Моят баща познаваше човек, който работеше в Индепендиенте. Всяка година ме тестваха… Иначе нямаше как да стане.

Благодарихте ли на вашия баща?

– Разбира се. И двамата, майка ми също. Но попитах татко ми защо ме дразнеше толкова. Винаги казваше, че играя зле. Дори до ден днешен го прави.

Същото се случи и с Меси…

– Да, обсъждали сме го. Старецът (така се обръща към баща си) просто бе строг и не искаше да се отпускам.