Теодор БОРИСОВ

Един от най-христоматийните примери за неупешна треньорска кариера на велик играч е голмайстора на Мондиал’78 Марио Кемпес. Упадъкът на нападателя започва във втората половина на 80-те години, когато състезателната му кариера го отвежда в нискоразредни отбори в Австрия и Чили, преди да се озове в индонезийския Пелита Джая. Именно там е и първият му ангажимент като треньор, преди в края на 1996 г. агентът му да сложи на масата офертата на непретенциозния албански Лушня. В онзи момент в страната, по подобие на целия бивш Източен блок, е пълно с фирми, които впоследствие ще се окажат финансови пирамиди. Една от най-мощните е Demokracia Popullore, действаща на територията на Лушня (малък град, който обаче за кратко е албанска столица през 1920 г.), Фиери и Берат.

Нейн шеф е Рапуш Джафери, който хвърля множество пари в културата (успява да уреди концерт на La Bouche в Тирана) и спорта. Условията му към Кемпес са повече от добри – заплата от 350 000 долара и двегодишен договор. Някогашният голаджия на Валенсия не се двоуми и дори взима брат си Уго в своя щаб като масажист със заплата от 50 000 долара. Клубът вече е привлякъл първия си чужденец – бразилеца Карлуш Едуардо Алвеш де Соуса Еду от Анортозис, като след него са взети сънародникът му Владемир Соуса, нигериецът Инес Носа и италианецът Джузепе Акарди. Самият Кемпес решава да си пробва късмета и заявява на Джафери, че иска в състава си не кой да е, а Габриел Батистута.

„Нямаш проблем, ще го имаш“, обещава президента и така голмайсторът на Мондиал’78 пристига в Албания. В началото на 1997 г. обаче системата на финансовите пирамиди буквално е взривена и Рапуш Джафери се озовава в ареста, след като се оказва, че е финансирал империята със „скромните“ 200% лихва, които е събирал от длъжниците. В цялата страна настават вълнения от излъгани граждани, които едва не прерастват в гражданска война и така Марио Кемпес и всички чужденци са принудени да напуснат страната, за да се погрижат за собствената си безопасност.