Жаклин МИХАЙЛОВ

Сред всички епитети, които сензационната журналистика използва, единствено ми харесва думата светкавица. И наистина като удар от светкавица шеметно се спусна по трасето Алберт Попов в Мадона ди Кампильо, за да изкачи свой връх за историята. Победа в световната купа в дисциплина слалом от алпийските ски е нещо черезвичайно и изключително. Споменавам три имена – Ингемар Стенмарк, Алберто Томба и Марсел Хиршер. Сега вече един българин е в тяхната компания, доколкото е постигнал същото, каквото и те, пък и макар само един път! Но пътите тепърва могат да станат повече и да бъде надминат дори легендарният Петър Попангелов.

Какво нещо е съдбата и как тя си прави саркастични шеги! Само преди дни ветеранът се изхвърли, че сегашните не карали за България, а за себе си. И само броени часове по-късно България бе поставена на водеща позиция в новините благодарение на неговия наследник. И пак по ирония на съдбата на същата дата 8 януари, но в друг световноизвестен курорт.

Успехът на Алберт Попов е изключителен по своето съдържание. Той на минимум се равнява на всичките медали, спечелени от олимпийската ни делегация в Париж. Причината избожда очите – победата бе извоювана в кралската дисциплина на зимните спортове. Алпийските ски са еквивалент на тениса в зимен вариант. Конкуренцията в тях освен че е убийствена, е и изцяло подчинена на традиционните ценности. Практически е невъзможно да спечелиш срещу австрийци, швейцарци, германци, норвежци, италианци, защото те се раждат със ски на краката. Не случайно се правят онези стряскащи паралели колко писти, лифтове, курорти имат в развитите държави и по-важният – каква е тяхната инфраструктура. И да вземеш победа, след като си тръгнал от под морското равнище е нещо, граничещо с научна фантастика. Но пък има едно качество, наречено талант, което се появява навсякъде без значение на обстоятелства. Притежава го Алберт Попов и то го заведе до мечтания връх.

ПРОЧЕТЕТЕ ЦЕЛИЯ АНАЛИЗ НА ЖАКЛИН МИХАЙЛОВ В ДНЕШНИЯ БРОЙ НА „ТЕМА СПОРТ“