Али, Вечният

Мохамед Али е единственият боксьор в историята, който печели три пъти абсолютната световна титла в тежка категория. Отвъд ринга обаче той беше любимец на публиката и гласът на чернокожите в борбата им за равни права в САЩ. Днес легендата, която почина през 2016-а, щеше да навърши 80 години.
През октомври 1974-а Мохамед Али, отписван от мнозина, че все още може да постигне нещо на ринга на 32 години, се изправя срещу много по-младия действащ световен шампион Джордж Форман. Промоутърът Дон Конг организира битката с финансовата подкрепа на местния диктатор Мобуту Сесе Секо в Заир, Централна Африка. Мачът, наречен по онова време „Грохот в джунглата“, преобърна спортната история. С близо милиард зрители пред телевизионните екрани е най-гледаното спортно събитие в онази епоха. Именно този двубой извиси Мохамед Али до статута на легенда, превръщайки го в нещо много повече от поредния голям спортист. Той го извиси до иконата на XX век.
Друг от бляскавите епизоди в изключително пъстрата и пребогата кариера на Али е свързан с двубой, който предхожда близо 10 години случилото се на Черния континент. На 25 май 1965-а в Левистън, Мейн, Мохамед нокаутира Сони Листън още в първия рунд. Това е първата успешна защита на световната титла в тежка категория на Али. Скорострелният удар, с който той приключва сблъсъка, влиза в аналите на спортната история като „Удара фантом“.
Касиус Клей, който по онова време вече демонизира името си по рождение, определяйки го като „робовладелско“, сменя религията си и става мюсюлманин, за да се преименува на Мохамед Али. На ринга той доказва с изявите си още в ранна възраст, че е невероятен талант. В онзи период от историята той става най-младият световен шампион в тежка категория, печелейки титлата на 22 години. Огромното му самочувствие, но и самоувереност му изграждат образ на човек, който не се страхува от никого, като с удоволствие предизвиква много по-мощни и видимо по-силни съперници, обижда ги и ги прави за смях пред медиите. Дори си позволява да обявява предварително кога и как точно ще ги нокаутира – нещо, за което пресата го обожава.
Благодарение на трупащата се слава и безспорните му успехи, включващи победи над други легенди като Сони Листън, Флойд Патерсън, Кен Нортън, Джо Фрейзър, Форман… той започва да трупа влияние и извън ринга. Буквално се превръща в икона не само за феновете на спорта, но и за мнозина други. Това го прави привлекателен и за медиите, които не спират да го канят в предавания и по събития. Няма как да е по друг начин – той е красив, чаровен, висок и невероятен талант. Това му позволява да започне и открита борба за равенство в онзи период от промените в САЩ, когато малцина са дръзвали да го правят.
Отказва да отиде на военна служба, което води до отнемане на титлите му, както и на боксовия му лиценз. Причината, която посочва в своя защита, е, че не желае да убива никой, който не му е враг, по време на Виетнамската война. Действията му са приети като част от борбата му за равенство, защото чернокожите тогава се считат за онеправдани, както американците са смятали за безсмислено да воюват в Азия. Али заема такава позиция, която го поставя на пиедестал за онези, които организират митинги срещу войната. И макар привързаността му към личности като Малкълм Екс, както и групировката „Ислямска нация“ да е и до днес осъждана от мнозина, това не може да сложи прът в статута му на легенда.
През годините влиянието на Али върху спорта започва да отслабва. Болестта му паркинсон вече дава своето отражение и той не е толкова деен, колкото е бил в апогея на силите си. В зенита си Мохамед все по-рядко се появява по събития, но макар речта му да се забавя, мозъкът му продължава да работи и дори в последните интервюта той все така си спомня за великите събития, в които е участвал.
Скоростта, точността и умението му да възстановява превърнаха Али в легенда, както на ринга, така и извън него. Харизмата и провокативният му характер обаче са тези, които увеличиха влиянието му до такава степен, че и до днес той да се счита за най-голямата спортна фигура на XX век.