Анализът на Жаклин Михайлов за Испания и синдромът „Льов“, който застигна Дешан

Честният подход на Ла Фурия надделя над тарикатските забежки на петлите
Жаклин МИХАЙЛОВ
Испания вече е на финал на Евро 2024, след като извади от играта и Франция. Ла Фурия обективно е най-добре представящият се отбор на Европейското първенство и влиза като абсолютен фаворит в последния си мач на 14 юли. И цялото това признание червените получават заради изключително честния си футболен подход. За разлика от французи, англичани и португалци те
пристигнаха в Германия
да играят футбол
с ясно изразена агресивна и нападателна концепция. Като малък детайл се прибавя фактът, че Луис де ла Фуенте е нанесъл някои лични корекции върху традиционната игра на Испания с дълго притежание на топката в посока на повече емоции в наказателното поле на съперника.
Червените обездвижиха и парализираха Франция, като държаха юздите на съперника през всичките 98 минути на мача. Още в началото символичните домакини създадоха чисто голово положение, което този път Фабиан Руис пропусна при удара с глава. Петлите вкараха първия си нормален гол на първенството в следващата атака, но този момент на магия между Мбапе и Коло Муани бе единственият им светъл лъч за целия мач. След това само в рамките на 4 минути с две брилянтни попадения далеч по-смисленият отбор на терена осъществи пълен обрат и в оставащото време не допусна нищо съществено пред своята врата.
След силните игри в групата, разгрома над Грузия и победата над домакина Германия Ла Фурия без продължения и дузпи извади от играта и считания за най-силен тим в света – Франция. Още е рано за анализи, защото предстои мачът на истината в неделя, но по всички качествени показатели Испания бе над всички на този шампионат. Уви, това се получи на фона на безличната и на моменти
безобразна игра на
другите фаворити
в турнира. Само Бундестимът създаде някакво половинчато впечатление, че бе готов за първенството, но това бе крайно недостатъчно за преодоляване на дълбоките разломи в неговото модерно състояние.
Иберийците нямат титла и дори финал на европейско или световно от 2012 година и успехът им сега до голяма степен слага край на съмненията, че трите последователни завоевателски мисии на Армадата няма да се повторят. Представянето по германските терени категорично доказа, че независимо от неудачите, а те бяха свързани и с огромна липса на късмет, испанците винаги са основен фаворит за титлата на всяко първенство.
Ако приемем, че двубоят с Франция бе големият мач на Ла Роха на първенството, то може да се отчете, че треньорът и играчите излязоха подобаващо от лекия шок и ступор срещу Германия. Тогава испанците позволиха да загубят инициативата в сблъсъка и да не контролират събитията на терена. Но както в бокса има загубен рунд, който не решава крайния резултат, така и във футбола можеш много бързо да се върнеш в правилния ритъм. И Испания го стори безапелационно срещу Франция. Но този път
големите комплименти
трябва да бъдат за защитата, без да се подценяват индивидуалните подвизи на Ямал и Олмо. Ариергардът създаде огромното предимство в полуфиналния сблъсък и трябва да се отдаде дължимото на Навас, Начо, Лапорт и Кукурея. Естествено, техните действия са в пряка зависимост от сигурността на Родри и Фабиан Руис.
Французите остават без ярък спомен от това европейско първенство и все повече се налага мнението, че това не е техният турнир. По тази логика трябва да очакваме изригване след две години в Америка на световното. Франция разполага с пет равностойни национални отбора, но за тяхно съжаление и с Дидие Дешан. Рано или късно, липсата на квалификация за упражняване на професията лъсва и не може да се прикрие с номера от селски вечеринки. В момента петлите преживяват тежкия и нелечим „Синдром на Йоги Льов“. Индулгенцията от 2018 г. брани работата на Дешан, но за сметка на безлично представяне на терена. Французите през цялото време на турнира се уповаваха единствено на индивидуалната си класа. Тя обаче се оказа недостатъчна, за да спрат креативността на Испания.