Световноизвестният италиански волейболен специалист Анджолино Фригони пристигна в България, за да бъде лектор в четвъртото издание на Треньорската конвенция на Европейската волейболна конфедерация (CEV). През уикенда (23-24 септември) експертът, който има над 35-годишен опит в областта, сподели свои знания и идеи с 160 треньори и учители по физическо възпитание от Европа. Последното му голямо постижение е световната титла с националния отбор на Италия под 21 години, а през 90-те години заедно с легендарния Хулио Веласко той стои зад впечатляващи успехите на мъжкия национален отбор на Италия – сребро от Олимпийските игри през 1996-а, световните титли през 1990-а и 1994 година, Световна купа от 1994-а и два златни, един сребърен и един бронзов медал от Европейско първенство.

След края на конвенцията Фригони разкри своите впечатления от визитата в София в интервю пред официалния сайт на Българската федерация по волейбол.

– Здравейте, господин Фригони! Какви са впечатленията ви от Треньорската конвенция, която се проведе в София?
– Беше повече от добре. Разгледахме много интересни ситуации. Организацията беше на световно ниво. Имам предвид хотелът, невероятната зала. Според мен на треньорите им беше много интересно от това, което казахме аз и Ерик (б.р. – Ерик Ходжсън бе вторият лектор). Радвам се, че събитието се случи.

– Кой беше най-интересният въпрос, който ви зададоха? 
– От опит знам, че най-интересните въпроси не идват, когато съм горе на трибуната, а когато си говорим отвън. Коментирахме най-различни неща – организацията на играта, Световното първенство за младежи под 21 години, защитата. Отговорих и разисквах наистина различни теми.

 – Колко важно е Европейската конфедерация (CEV) да продължи с подобни конвенции? 
– Много! Защото треньорите са ключът във волейбола. Имаш ли добри специалисти, със сигурност един ден ще имаше и добри състезатели. Развитието на треньора е дълъг път – всяка година, всеки месец, всяка седмица. Всеки трябва да се опитва да подобрява способностите си. Затова симпозиуми и конвенции са важни. Срещата ни в София беше позитивна, защото говорихме много за теми, свързани с подрастващите.

– Вие също сте бил треньор на високо ниво. Каква е разликата да учиш състезатели и други треньори?
– Човек винаги преподава. Не мисля, че има голяма разлика. От моите състезатели винаги съм искал да разбират, да четат волейбола. Треньорите трябва да знаят методиката. Те трябва да знаят как да тренират, каква система да изберат. Всички е нужно да познаваме волейбола. Но треньорът е този, който трябва да знае как да го предаде на своя отбор.

– Как се развива волейболът в последните години? 
– Много по-силни стават отборите под 17, под 19 и под 21 години. Играят на ниво, което е близо до големите. Правят все по-малко грешки. Затова смятам, че най-голямото развитие е при малките. В последните години наблюдаваме страхотни състезания на най-високо ниво. Младите трябва да гледат и да се учат от тях.

– Какво е най-важното, което треньор трябва да каже на подрастващите? 
– Много са важните неща. Не е само едно. Първото обаче е едно – да обичат волейбола. След това да знае и се бори с проблемите на малките. За да станеш добър състезател, трябва всеки ден да се подобряваш във всичко – качества, сила, манталитет. И това е всяка година. Ако един треньор успее да накара състезателя да го прави, ще има резултат.

– Идвате от Италия – може би най-добрата треньорска школа в света. В България работят вашите сънародници Лоренцо Мичели и Андреа Буратини. Познавате ли ги лично и какво мислите за тях? 
– Познавам ги. Много добри треньори са. Постигат резултати. Особено впечатляващ е успехът на младежкия ви мъжки отбор.

– Какви са впечатленията ви от българските треньори? 
– Не познавам всички, но традиционно българските треньори са уважавани по света. България има много висока волейболна култура още от 60-те години на миналия век. През определен период може би сте имали спадове, но развитието на българските треньори е видимо.