(ЧАСТ ОТ ПОРЕДИЦАТА „МИТИЧНИТЕ СТАДИОНИ“)

Теодор БОРИСОВ

Без значение дали говорим за „Некарщадион“, „Готлиб Даймлер щадион“ или „Мерцедес Бенц арена“, асоциацията е една и съща – това е стадионът на Щутгарт. Намиращ се в местния квартал Бад Канщад, той е наистина солидно съоръжение, което неслучайно ще домакинства и мачове от европейското първенство догодина.

Смята се, че първият футболен мач в Щутгарт се провежда през 1865 г., когато все още спортът е сроден с ръгбито. Той е между английски студенти, но към началото на 80-те години към тях се присъединяват и местни ентусиасти, които играят мачовете си на мястото, където понастоящем е разположен музеят Трамваен свят. Ледената пързалка „Щоках“ и „Канщатер Васен“ са следващите локации, където се подвизават многобройните местни клубове. В началото на новия век се правят опити да се играе на терен на Щьокахплатц, но неговата неравност кара играчите да делят игрища с отбори по ръгби. Картината се променя чак когато се стига до първото по-сериозно обединение –  през 1912 г. Канщатер Кронен Клуб и Фусбалферайн Щутгарт 1893 правят днешния Ферайн фюр Бевегунгшпиле (Асоциация за двигателни игри) Щутгарт. След края на Първата световна война те започват да играят мачовете си на „Плац бай ден драй Папелн“ (Площадът до трите тополи), който се превръща в техен дом до началото на 30-те години. Още през 1929 г. започва изграждането на чисто нов стадион на тима. Всъщност поводът за създаването му е съвсем различен – 15-ият немски гимнастически фестивал. Съоръжението е изградено по проект на архитектите Пол Бонац и Фридрих Ойген Шолер. За целта са похарчени 2,35 млн. райхсмарки, като първоначално то трябва да носи името „Щутгартер Кампфбан“. Идването на власт на Адолф Хитлер на 30 януари 1933 г.

променя изцяло плановете

и при откриването си новият стадион е наречен в чест на Фюрера. Първоначално той е с капацитет за 40 000 души, но монументалната му постройка всъщност вдъхновява изграждането на „Олимпиащадион“ в Берлин. Това е и първото съоръжение в Германия с конзолен покрив без колони, изработен от стоманобетон. Само 2 години след това то е разширено до 70 000 места, за да се впише в монументалните пропорции на Третия райх. Размерите му веднага влизат в употреба и през 1939 г. 60 000 души наблюдават боксовия мач между Макс Шмелинг и Адолф Хойзер.

След края на Втората световна война стадионът първоначално се използва от американските военни и на него се играе само бейзбол. Името последователно е променено на „Сенчъри“ и „Цепелин кампфбан“, преди през 1949 г. да бъде наречен „Некарщадион“. Може би е излишно да се уточнява, че името е взето от река Некар, която освен през Щутгарт минава и през други значими графове като Хайделберг и Манхайм. През същата година там се провежда и финалът на първенството, където Манхайм изненадващо се налага над Борусия Дортмунд. 1949-а е и годината, в която започва строежът на нова трибуна, която формира капацитет от 97 500 места. Предвид тези обстоятелства не е изненада, че през 1950 г. Германия изиграва първия си мач след войната, в който печели с 1:0 срещу Швейцария. Общо 32 пъти Бундестимът е домакинствал в Щутгарт (включително в европейската квалификация срещу България на 19 ноември 1975 г., която е спечелена с 1:0), като броят на загубите е пренебрежимо малък – 5. Именно там се играе първият мач след обединението на ФРГ и ГДР през 1990 г., като не е трудно да се досетим, че съперник на действащия световен шампион отново е Швейцария.

Новата ера за „Некарщадион“ започва, след като той е одобрен за домакинство на Мондиал’74, което налага

събарянето на

централната трибуна

и нейното заменяне с нова триетажна. Срещуположната е изцяло покрита, а съоръжението се сдобива и с чисто ново табло. Редуциран е броят на местата, включително и на тези за журналисти, и в новия си вид стадионът е с капацитет 72 000, от които 40 000 седящи. По време на първенството се превръща в домакински терен на Полша, която изиграва общо 3 мача на „Некарщадион“, включително и решителната победа с 2:1 срещу Италия в първата групова фаза. Съоръжението в Щутгарт е пионер, тъй като през 1976 г. там се провежда първият рок концерт на футболен стадион, при това с повече от специални гости – „Ролинг Стоунс“. Организаторите на събитието Юрген Вебер, Райнер Пьортнер и Фриц Рау имат много трудности, преди да убедят ръководството на Щутгарт, че тревата няма да пострада. За целта е изготвен специален доклад от учени от Аграрния факултет на Техническия университет в Хоенхайм, в който се казва, че покриването на терена с алуминиево фолио ще е напълно достатъчно.

Фактът, че през 1986 г. Щутгарт става домакин на Европейското първенство по лека атлетика, стимулира още една иновация. За пръв път в Германия стандартното светлинно табло е заменено с видеостена, чиито размери обаче означават повторно редуциране на капацитета. При това положение не е шокиращо, че съоръжението домакинства мачове на Евро’88, като и двата му отредени двубоя са запомнящи се. В първия Ейре изненадва Англия с победен гол на Рей Хаутън, докато в полуфинала СССР надвива Италия с 2:0 след попадения на Генадий Литовченко и Олег Протасов. Преди настоящата реновация стадионът ще претърпи други 3, като сумата периодично ще се повишава – от еквивалента на 27,3 млн. евро през 1993 г., през 51,25 млн. в периода 2001-05-а до близо 63 млн. от 2009 до 2011 г. При първата от тях, направена специално за световното първенство по лека атлетика, е направен и настоящият покрив. През 1992 г. Даймлер Бенц слага името си върху стадиона за сумата от 10 млн. марки, а от 2008 г. той носи името на емблематичните автомобили „Мерцедес“. На Мондиал 2006 там се играят 6 мача, като най-култово е равенството 2:2 между Хърватска и Австралия, по време на което съдията Греъм Пол показва три жълти картона на бранителя Йосип Шимунич. На „Некарщадион“ са се играли мачове по американски футбол, което го превръща в поредното мултифункционално съоръжение, явяващо се гордост за немския футбол.