Алексей ДУРНОВ

„Спорт Експрес“

Някъде в самолета между Берлин и Лондон Гарет Саутгейт вади таблет, гледа най-важните моменти от мачовете на Аржентина на Копа Америка и пролива скъпернически сълзи. Албиселесте успя в това, в което неговата Англия не успя – да спечели голям турнир, играейки не с половин усилие.

Икономичен Скалони

Като цяло на Копа Америка се играе ярко. Но това се случва само в конфронтации между фаворити и аутсайдери. Понякога силните отбори показват шоу в мачове помежду си в груповата фаза. Но сблъсъците на топсъставите в плейофите са скъпернически на красиви моменти, ала богати на грубости, фаулове и разправии, понякога преминаващи в сбивания. Латиноамериканският футбол е голяма емоция. За красива игра също, но само ако очевидно си по-добър от опонента си.

Преди всичко се очакваше красива игра от националния отбор на Аржентина. Първо, това са световните шампиони и победителите в предишния турнир. Второ, Меси и Ди Мария са там. Трето, на последното световно първенство Аржентина се представи ярко и зрелищно. И по-конкретно в елиминациите. Те разкъсаха противниците си с контраатаки, смело се втурваха в битка, комбинираха и ни подариха (заедно с французите) един от най-ярките финали в историята.

Но междувременно Аржентина научи още един трик: да бъде малко по-силен отбор от всеки съперник. Това е, към което се стремеше и се стреми Франция на Дешан и което Саутгейт искаше от Англия. Не се получи при тях, но Скалони го направи.

Неговата Аржентина най-накрая узря и вече знае как не само да играе брилянтно с топката, но и да печели мачове, в които футболът се свежда до безкомпромисна битка в средата на терена. Тоест в класически мачове за Южна Америка. Преди това проблемът беше в тях самите. И именно в този жанр Аржентина загуби както от Уругвай на четвъртфиналите на Копа Америка през 2011 г., така и от Чили в двата финала през 2015-а и 2016-а.

Разполагайки със суператакуващ отбор с дузина звезди, Аржентина години наред страдаше от това да позволи да бъде завлечена във футболния терен и да хаби силите си в блато от блъскане, провокации, конфликти, сбивания и грубости. Сега гаучосите вече владеят това оръжие.

Нови властови центрове

И ето че Аржентина спечели турнира с минимални усилия. Два пъти лесно се справи със сивичката Канада (2:0, 2:0). Така беше и с перуанците, които изобщо нямат млади играчи. Албиселесте можеше да им вкара десет гола, но се ограничиха до два (2:0).

Чили – Аржентина е по-висока класа и основно континентално съперничество. Но е много по-важно за Ла Роха. Имайки оскъдни сили, те яростно се сбориха, докато аржентинците хладнокръвно се защитаваха и също толкова хладнокръвно вкараха решаващия гол (1:0).

Еквадор създаде проблеми на тима на Скалони и се превърна в единствения отбор, който успя да преодолее Емилиано Мартинес. И тогава този гол… Е, като цяло беше случаен – неадресирано центриране, което леко докосна нечия глава по пътя. Но при дузпите Аржентина не трепна дори след пропуска на Меси. И на финала – след неговата смяна.

Това вече не е отборът на Меси. По-точно той все още е много важен за селекцията, но играта не се върти само около лидера. Скалони формира други властови центрове и сега само много ненаблюдателен човек ще каже, че в националния отбор всъщност треньор е Лео, а съименникът му само изпълнява заповедите на истинския лидер.

На Копа Америка Аржентина спечели благодарение най-вече на тримата Мартинес: Лисандро, който стана лидер на защитата (за всеобща изненада той, а не Ромеро), Емилиано, който спаси две дузпи на Еквадор и бе перфектен на полуфинала и финала и Лаутаро, който отбеляза пет гола.

Албиселесте напомни на Италия през 90-те. Същата прагматична игра. Когато е необходимо, включва на скорост, но не за дълго. През останалото време контролира. Защото разполага с всичко, за да го прави. Някои може да си помислят, че Аржентина е отслабнала, но не е. Напротив – гаучосите станаха по-силни, просто загубиха красотата си и я пожертваха в името на резултата.