Желю СТАНКОВ

Българският футбол има необходимост от още такива мачове като баража между Ботев Враца и Марек и то не само заради 120-те минути игра. Само през този плейоф можем да пречупим доста нюанси от тази игра, като се започне от предиосторията, при която отписаният тим от Враца някак се докопа до този мач. А от друга страна исторически бойкият на Марек трябваше да даде пример на всички традиционни клубове в страната, че нищо не се дава даром, а трябва много труд и вяра. Големият Бургас няма отбор в професионалния футбол, а Дупница бе на 1-2 дузпи разстояние да попадне в Първа лига.

Смяташе се, че отборите от Втора лига се целят към трето място в крайното класиране, за да извлекат ползи при последващия бараж срещу предпредпоследния отбор от елитната група. Дали с пряк кеш, с екипировка, топки или каквото и да било, нископоставеният отбор бе предварително натоварен с аутсайдерски статут. И че този мач щеше да е постановка от врачанска вечеринка. Но не би. Марек дори можеше да не позволи да се стига до продължения и до дузпи и да си отнесе майсторската виза в Дупница. Баражът бе наистина хубав пролетен десерт за любителите на футбола от двата града, които си набавиха незабравими емоции и си припомниха какво е да гледаш мач на живо с много важен, едва ли не съдбоносен статут. Идеяjа тук е феновете от Враца и Дупница да го правят всеки път, а не само когато е крайно интересно и след мача ще има сълзи, независимо дали от радост или от мъка.

Не по-малко интересно бе след мача, когато сълзите още бликаха по лицата на главните действащи лица, които говориха като след връчване на наградите Оскар или при ордени за храброст. Всеки от тях като че ли чакаше точно този мач и точно такъв развой, за да отприщи дълго държаните в себе си тайни и лични драми. Вратарят на Ботев Враца назова поименно цялата си рода и благодари за доверието и подкрепата. Краси Костов се вълнуваше все едно е изсачил своя личен Еверест, а не по-различно бе и при треньора му Христо Янев, който дори спомена детайли от ежедневието си на съпруг и баща, на съсед и изобщо но човек. Юрген Клоп, когато обяви оттеглянето си от Ливърпул, говори точно за това, че треньорите често се изключват от обществото и той иска да се върне там. Хубаво е, че се случи този мач във Враца, за да осъзнаем и другата, не спортно-техническата част на футбола. Треньорът на Марек също бе доста сърцераздирателен. Такива като Калпаков заслужават по-голямо внимание от страна на футболната общественост.

И накрая кметът на Враца г-н Каменов ни припомни за голям проблем, вкара ни зад завесата и се оплака от трохите от телевизионните права. Въпросът с обема и разпределението на средствата е един от забулените в тайна. Преди конгреса на БФС от опозицията опитаха да поставят дебата на масата, но явно не е трябвало изобщо да се дълбае. Онзи ден вдигнаха с поредното левче таксата за платените спортни канали. Това е грубо още 5 милиона в сметките на телевизията, но колко от тях ще отидат за клубовете?! Не е окей да се говори за това, ясно, щом и Левски и ЦСКА бързо свиха знамената на бунта, значи нека неглижираме проблема и да гледаме напред. Важно е фугболът да върви. Не е ясно точно с какви темпове и в каква посока, но е важно, че от време на има има и такива празнични мачове, като този във Враца в четвъртък вечерта. Това бе баражът на баражите, въпреки че очаквахме 90 минути да си минат мирно и тихо, с ясен победител и изобщо всичко да си е, както сме свикнали.