Жаклин МИХАЙЛОВ

В първата половина на шампионата Левски изигра само два леки и безпроблемни мача – и двата на „Георги Аспарухов“ срещу съперници с името Локомотив. „Сините“ набараха столичните железничари в най-ниската им точка и ги съсипаха с 6:0. Локомотив Пловдив се размина само с половинката на същия резултат, но усещането пак беше, че гостите са в насипно състояние. А след края на двубоя лъсна и истината, че в клуба нещата са много зле. Което говори добре за собствениците на Локомотив Пловдив, че толкова дълго са успели да прикрият реалното състояние на нещата. А от това, което се чу, нещата ще отиват на още много по-зле. Изненадан съм, защото пловдивското Локо не присъстваше в черния ми списък със затруднени отбори, но както се вижда – в нашето първенство лошите новини валят от всички посоки.

Но Левски беше във видима криза на резултатите и убедителната победа с 3:0 им дойде като мехлем на рана. Не вярвах на нито дума от новините за ултиматуми към Костов, но пък беше любопитно дали сините няма да изиграят поредния си мач, без да могат да прикрият видимите си слабости. Прикриха ги не те, а техните противници. Грешката на страхотния вратар Динко Хоркаш и отново благосклонната свирка на Валентин Железов направиха нещата съвсем безпроблемни, но и без тези особености на мача пак щеше да се стигне до закономерна и заслужена победа на домакините. Българският народ има една поговорка, че гладна мечка хоро не играе, а във футбола недоволните пък съвсем не искат да играят, когато в клуба нещата не са наред. Това се видя на терена, но причините така и не станаха съвсем ясни, по-скоро Александър Томаш и Павел Колев говориха с много недомлъвки. Което е характерно за футболните хора в България, тях хем ги сърби, хем ги боли, хем искат да кажат всичко, хем си оставят вратички за драматичен обрат на събитията.

Всъщност беше напълно ясно, че след като в един наситен период изиграха двубоите си срещу Лудогорец, ЦСКА, Черно море, ЦСКА 1948, Арда и Ботев Пловдив, на сините ще им стане да дишат по-леко. За огромно тяхно съжаление пропиляха две точки в „Надежда“ с които сега разликата нямаше да бъде 10, а само 8 точки от първото място. Интересно е какво успя да спечели Левски в образно казано меродавните мачове. Една стойностна победа срещу временния водач Черно море, три равенства и две загуби. Шест точки са типичния сбор на златен средняк. И да видим къде ще се кове стоманата напролет в десетте оставащи кръга от редовния сезон – във вечното дерби с ЦСКА, при гостуването на Лудогорец, в домакинството на Славия и гостуването във Варна. Като сериозен тест бих прибавил и пътуването до Благоевград, но при Пирин всичко зависи от финансово положение. С 90 процента сигурност Николай Костов ще води Левски през пролетта и ще трябва да спечели не един, а няколко меродавни мача. От отминаващата есен в актива му е само победата над Черно море. За да оправдае с нещо реално големите си приказки, ще трябва да демонстрира много повече от разтягане на локуми.

И ще завърша с нещо, което си го признавам за грях. В моите анализи винаги съм имал огромни претенции към Александър Томаш, дори и в този съботен коментар бях решил да го разсипя от критики за безумните му ирационални идеи. Но ще бъде крайно несправедливо. Истината е, че точно в Локомотив Пловдив Сашо постигна някаква реализация на много модерните си футболни виждания и на безкрайните прекарани часове в мрежата с тренировки на световните футболни марки. Сезонът стартира с 9 поредни победи за неговия отбор и 29 точки в първите 11 кръга. Това постижение е вечен рекорд за Локомотив Пловдив. И не Томаш, а както се вижда пагубната политика на клуба причини последвалия брутален срив. Няма как да не му влезеш в положението на Томаш, който дълго време ловеше маймуни с трици и правеше чудеса. Но все пак нищо не го оправдава, че във всеки мач играе с 10 човека, защото капитанът му Димитър Илиев е пълен фигурант. Само след месец ще се види колко точки ще получи в класацията „Футболист на годината“ двукратният победител. Точно за такива като него Дядо Вазов е написал прочувственото „Бедни ми Македонски, защо не умря при Гредетин?“.