Безнадеждно в „Надежда“

Локомотив играеше най-слабия футбол в по-голяма част от есенния дял
Янаки ДИМИТРОВ
Около седмица преди старта на сезон 2024/25 в Локомотив София се извърши рокада, при това на върха на пирамидата. И Иван Василев – човекът, възродил клуба и изкачил го от областните групи до елита, го предаде в ръцете на бизнесмена Веселин Стоянов. Време за размествания надолу по веригата обаче нямаше. А каква ще бъде есента на червено-черните, предсказа още дебютният мач на водения от Иван Колев отбор. На старта железничарите набързо поведоха на Левски с 1:0 у дома, но след това дерайлираха – 1:6. След това нещата изглежда взеха да се пооправят – равенства с Берое и ЦСКА 1948, както и победи над Черно море и новака Септември. Това обаче се оказа прах в очите на феновете. И постепенно започна да лъсва всичко несвършено през лятото. Локомотив бе отбор без физиономия, действията на играчите не бяха стиковани, физически отборът издишаше. А за капак бе и недоокомплектован. И когато съперниците взеха да понапасват съставите си, за червено-черните стана невъзможно не само да печелят, но и да крадат точки. Сгромолясването бе огромно и шумно. Слаба атака, разградена защита и дупка в центъра на терена – така можеше образно да се обрисува състоянието на Локомотив. Затова и в един момент се стигна дотам, че железничарите играеха най-невзрачния футбол в първенството. И положението в „Надежда“ стана безнадеждно.
В опит да се разтърсят играчите и да се извадят от състояние на безтегловност бе извършена и треньорска смяна. На кормилото застана легендата на клуба Антон Велков. Но и той бързо разбра, че едно е да правиш отлични анализи по телевизията, съвсем друго да стабилизираш състав, надвиснал зловещо над бездната. Дълго време под негово ръководство Локо не успяваше да достигне до победа. И в крайна сметка я докара до 12 поредни мача, в които не взе три точки – 4 равенства и цели 8 поражения. Затова и целта стана само една – спасение.
Откъм финанси нещата в клуба не са притеснителни. Напротив – в Локомотив е спокойно, както не е било от доста време. Но в състава бяха събрани играчи с прекалено лимитиран потенциал. А когато болшинството е такова, нищо добро не те очаква. На този фон изпъкваше единствено Анте Аралица. Но приличната игра на един централен нападател съвсем не е достатъчна, още повече когато топката рядко достига до него. Затова и чистката в „Надежда“ след края на есенния дял и 13-ата позиция в класирането, пращаща на бараж за спасението, бе наложителна. Такава бе проведена. А поне като имена Локо ще е много по-добре през пролетта с привличането на опитни играчи във всички линии като Божидар Кацаров, Октавио и Спас Делев. Именно те трябва да освободят аварийната спирачка, да излязат от глухия коловоз и да композират влак, който да е спокоен за мястото си в елита.