Филип ДРУМЧЕВ/Sportal.bg

Нашият преход се провали, когато навлязохме в икономическата му част. Това са думи на президента Желю Желев. Естествено, промените, започнали в края на 1989 година, обхващат и българския футбол. Първото десетилетие след идването на демокрацията слага тежък отпечатък върху целия спорт, като случващото се по стадионите е огледално отражение на обществения живот у нас. През 90-те години, неповторимо диви и опасно криминални, върви не една битка за власт в родния футбол. Първата такава се ражда през 1990-а, когато започва брожение срещу председателя на Българския футболен съюз Славчо Тепавичаров, за когото се твърди, че знаел колко е пулсът на всеки един наш спортист.

В бурните първи месеци след Десети ноември футболът логично остава на заден план. „Как спортът се вписва в моята програма? Върху това не съм мислил, но принципно нещата са ясни. В САЩ отборите са частна собственост и държавата няма нищо общо с тях. Стадионите и залите би трябвало също да бъдат частни“, казва пред в. „Старт“ икономистът Ричард Ран, изготвил националната стратегия за преход към пазарна икономика. Повелята на американеца спортът ни да мине в частния сектор обаче се оказва сложно нещо.

В края на 1990 година голяма част от българските клубове са пред банкрут. Червена лампа свети във всяка клубна канцелария, независимо дали става въпрос за Левски, или за Хебър (Пазарджик). На „Герена“ вече са затегнали здраво колана – бюджетът на дружеството за 1990-а е 5,5 милиона лева, след като за предната година е бил 9,7 милиона. В края на 80-те „синият“ клуб харчи по два милиона лева годишно за строителство, а сега парите по това перо са стопени на 200 хиляди. В Левски са съкратени над 200 души, а мистериозно от касата липсват 300 хиляди долара от продажбата на Наско Сираков и Георги Йорданов – Ламята.

Тежко е и в ЦСКА, определен от Иван Славков като най-силната спортна организация по онова време. Странно или не, кризата идва само две години след Олимпийските игри в Сеул, за които върви лафът, че спортистите от армейския клуб са спечелили повече медали от Великобритания и Франция. Парите в сметката на ЦСКА намаляват с 40% в сравнение с края на 80-те години. Междувременно е отчетено, че цените са се покачили три пъти спрямо 1988 година. При футболния отбор на „червените“ нещата не са така стряскащи заради трансферите на Христо Стоичков, Любослав Пенев и Емил Костадинов, продадени на Барселона, Валенсия и Порто за общо шест милиона долара. На всичко отгоре от лятото на 1990-а тимът има нов спонсор – италианската компания „Синтофарм“. ЦСКА обаче не успява да се възползва от тези свои показатели и не се превръща в хегемон на вътрешната футболна сцена.

Полека-лека в клубовете се пръкват спонсори и нови шефове. Така например в Славия пристига бизнесменът Робърт Максуел, който паралелно налива средства и в английския Дарби Каунти. Медийният магнат вади пачки за селекция на „Овча купел“ и облича тима с „Умбро“. Става куриоз обаче, когато на отборната снимка за 1990 година „белите“ позират с гащета на „овните“ от Албиона. Мъчнотията в Левски пък се задълбочава, когато в края на годината „сините“ имат три различни ръководства, претендиращи за легитимност – на Васил Спасов, на Кръстю Чакъров и на Златин Тепсиев. Едва няколко месеца по-късно Томас Лафчис взима еднолично властта след култово събрание на ул. „Денкоглу“, охранявано от въоръжени барети и десетки полицаи.

Докато народът скача по улиците, а витрините на магазините стават все по-празни, въпросите висят като Дамоклев меч над българския футбол. Цените растат, качеството пада. През ноември 1990-а излиза информация, че 90% от клубовете са пред фалит. Под булото на държавната криза се закриват спортове, раздава се материална база, която до вчера е била държавна. В новите условия е належащо да се направят спешни промени в трансферния правилник, в правилника за състезателните права, в клубните устави, трябва да се уточни статутът на клубовете с професионални отбори, цялостната институционална структура в спорта и др. Сякаш нещата са в безизходица.

В края на 1990-а се заформя митинг пред сградата на БФС на ул. „Кърниградска“ в София. Начело на тълпата е легендата Иван Колев. Ването сформира Инициативен комитет за радикални реформи в българския футбол и иска оставката на Славчо Тепавичаров. Стига се до вечеря в дома на славния играч на ЦСКА, на която освен домакина присъстват още Тепавичаров, Димитър Ларгов, Атанас „Начко“ Михайлов и Тодор Капралов. Срещата става известна като „тайната вечеря на петаците“. Скоро след нея става ясно, че председателят на БФС е обявил в личен разговор с Ването Колев, че е готов да депозира своята оставка. За да няма мърдене е пуснат слух, че бившият национал е запечатил думите на Тепавичаров на аудиокасета. Известният франт бил скрил в сакото си миниатюрен диктофон и записал тайно футболния шеф. На 19 януари 1991 година Славчо Тепавичаров подава оставка. На извънреден конгрес през юни трябва да бъде избран новият президент на футболната централа.

До юни обаче ситуацията не става по-розова, отборите изнемогват. През пролетта Димитър Ларгов, който временно командва БФС, събира делегация. Бившият капитан на България посещава кабинета на финансовия министър Иван Костов с искане за държавна помощ за най-популярния спорт: да се премахне данъкът (40%) върху премиите на футболистите; да се назначат данъчни облекчения на клубовете; да се предостави безплатна спортна база, която към онзи момент е 80% държавна или общинска. „И Господ да слезе тия дни, едва ли би могъл да помогне на нашия футбол“, констатира българският печат. За капак във времето на „За Бога, братя, не купувайте“ Швейцария ни помита със саблен удар в квалификация за Евро’92. Повеждаме с 2:0, но губим с 2:3. „Ръмеше, а сякаш потоп ни отнесе“, пише в. „Старт“. Наставникът Иван Вуцов веднага подава оставка. „Още през зимата смятах да се оттегля, но прецених, че съм поел отбора и трябва да довърша поне пролетните срещи. Даже и да бяхме победили, пак щях да постъпя така. Сега има време, ще дойде конгресът, ще се избере новото ръководство и то вече да назначава, когото сметне за добре. За мен ние не сме готови още за футболната демокрация“, казва Вуцата.

Конгресът наближава, а малко преди него бившият национален селекционер Атанас Пържелов, президентът на ЦСКА Валентин Михов и Симеон Шанов излизат с проектоустав за въвеждане на професионалния футбол в България. Триото предлага БФС да промени своята организация и да се преструктурира в Българска футболна асоциация. Иван Колев пък продължава да негодува срещу статуквото. Легендарното крило на „армейците“ записва паметно участие в предаването „Спортен екран“ по Българска телевизия, където развива тезис за състоянието на футбола пред Никола Ексеров.

На 26 юни 1991 година в НДК се разиграва 12-часов маратон, в края на който триумфира Димитър Ларгов. Срещу легендата на Славия застават Атанас Пържелов, Илия Чалев и доц. Симеон Стоянов. На финала Ларгов отнася Пържелов с 261:140 гласа. „Бог да ни е на помощ“, коментира Тодор Капралов. Първият извънреден конгрес на БФС завършва късно вечерта и някои делегати отчитат, че това е по-подходящо време за криминалната поредица Студио „Х“, отколкото за взимането на съдбоносни решения за футбола. Някои се смеят, когато представител на русенския регион пита искрено от трибуната: „Знаете ли как се събират пари?“. Има хора, които явно още живеят в социализма и са тръгнали да събират, а не да печелят пари, чудят се журналистите.

„Ако човек се бои от мечки, не трябва да ходи в гората. Кои са футболните мечки? Виждам ги само във финансовата сфера. От тях се плаша. От онези мечки, които непрекъснато искат да си ближат лапите с мед. Не е вярно, че БФС е пред фалит. В момента в касата има 628 хиляди долара и 1 800 000 лева (бел. авт. – към 100 хиляди долара по валутния курс към юни 1991), а това са добри пари. На бюрото ми обаче има над 30 молби от различни клубове за финансова помощ. Времената са трудни, въпреки че моето убеждение се покрива с поговорката – който има брада, да си търси сам бръснач. Никоя национална федерация по света не подпомага клубовете. Но ще се постараем да им подадем ръка“, заявява новоизбраният футболен бос Димитър Ларгов. В началото на юли Димитър Пенев е назначен за старши треньор на България. „Ако бях Берлускони или Тапи, кой от най-известните треньори бих ангажирал за националния отбор на България? При едно добро класиране в бъдеще бих предпочел себе си“, отсича Пената в първото си интервю като селекционер. Голямата цел е класиране за Мондиал’94 в САЩ.