Бербатов: В Леверкузен отидох като момче, а си тръгнах като мъж
Димитър Бербатов говори пред bTV за непобедимия Байер на Чаби Алонсо и спомените от загубения финал в Шампионската лига през 2002 г.
Голмайстор №1 в историята на националния отбор се върна към престоя си при „аспирините“, с чийто екип отбеляза 91 попадения в 202 мача между 2001 и 2006 г. Сподели, че отишъл в Леверкузен като момче, а си тръгнал като мъж.
Според Бербатов настоящият Байер показва дългия път, извървян от клуба в последните повече от две десетилетия. Той се надява, че утре – срещу Аталанта във финала на Лига Европа (21:00 ч. по bTV Action), съдбата ще върне отнетото на бившия му отбор.
„Аспирините“, водени от Чаби Алонсо, са сензацията на сезона. Станаха шампиони на Германия, спирайки 10-годишната доминация на Байерн Мюнхен, устремени са към триумф в Лига Европа, а 3 дни след това се изправят срещу втородивизионния Кайзерслаутерн във финала за Купата на страната. Намират се и в рекордна за Стария континент серия от 51 двубоя без загуба.
„И на всички, свързани с Леверкузен, дори не им е минавало през мисълта, че могат да направят нещото, което в момента им се случва и толкова мачове да са непобедени и то в днешния футбол – в модерния футбол. Това още повече показва пътя, който е извървял Леверкузен – преди, по мое време и сега. Винаги с надграждане, винаги с млади играчи или винаги с играчи, които не са толкова познати на широката общественост.“, коментира Бербатов.
„Точно в тази ситуация, явно изненадите не спират. Дано не спрат и на финалите и дано съдбата да върне онова, което отне преди години, когато и аз бях в отбора. И да направят требъл.
„Когато отидох в Леверкузен отидох като момче, тръгнах си като мъж, защото аз, когато отидох в Германия, идвайки от Балканите и мислейки си, че знам всичко, оказа се, че не знам нищо. Това беше най-правилното място, на което можех да отида в този етап от кариерата си. И се радвам, когато видя млади момчета, които отиват в Леверкузен – знам как се грижат за тях, какво полагат за тях, а в градчето Леверкузен, винаги е имало хора, които ги е било грижа за клуба.“
„Виждам Леверкузен много променен от времената, в които бяха далеч по-стеснителни на терена. Сега играят със самочувствие, вярват, че могат и това вече е работа на треньора, който прави чудеса. Всеки иска да е иноватор, да направи нещо различно, да изненада. Затова ми е много приятно като виждам бивши футболисти, на които им се дава да работят, въпреки, че нямат такъв опит.“
„Има треньори, в които има нещо различно, за да се задържат толкова дълго на сцената. Оставам настрана под ръководството на кои треньори е играл Алонсо, явно и това му е помогнало, но самият той има собствена философия, взимайки тук-там и прилагайки го. Но най-важното – попаднал е в точното време, на точното място и му се е гласувало доверие.“
„Стискам палци приказката да завърши както трябва. Досега всичко върви чудесно. Направих си труда онзи ден – 17 пъти Леверкузен вкарва след 90 минута. Това не е случайност, това показва увереност. Това означава, че се работи ментално и когато наближава краят на мача и изоставаш, ти си изнервен, а те играят по такъв начин, че знаят, че ще вкарат гол – ей това е готиното.“
Байер стигна до европейски финал и през 2002 г. Тогава, с Бербатов в състава, германският гранд отстъпи с 1:2 на Реал Мадрид. Българинът влезе като резерва в 39′, но миг на гениалност от великия Зинедин Зидан прати трофея при кралския клуб.
„Въпреки, че завършихме не както искахме, мисля, че играхме като равен с равен с Реал Мадрид. И както се шегувахме това е вечерта, в която направихме Икер Касияс – вратар. Толкова много ситуации избива с крака и други ситуации имахме с моите съотборници и си мисля, че дори заслужавахме да спечелим, нооооо имаха един Зидан, който направи разликата с феноменалния гол.“
„Иначе аз бях напрегнат, треньорът ми казва – „Отивай и загрявай!“, това означава, че на 99% ще влизам още първото полувреме. Но още стъпвайки на терена, се опитваш да дадеш най-доброто от себе си и да забравиш, че това е Реал Мадрид. Тогава всичките тези футболисти ми се струваха като планини, но героят, който излезе тогава – ето го, Икер Касияс, който правеше чудеса. Това беше разликата в този мач, но бяхме много горди наистина.“
„Трудно беше в дните след това, защото хем си горд, заслужил и завоювал уважението на всички. Отстранихме толкова много отбори по пътя преди да загубим от Реал Мадрид. И накрая – хем си дал толкова много от себе си, хем си разочарован, защото тогава с Леверкузен рядко се стигаше до финал в ШЛ. Опитваш се да го преживееш и да се успокоиш с това, че си дал всичко от себе си на терена, но просто другият е бил по-добър.“
„Помня награждаването. Тук всеки играч, който минаваше покрай купата, изпитваше тъга и разочарование, разбира се, примесена с гордост от факта, че дадохме всичко от себе си, но въпреки това не спечелихме трофея, който искахме и никой не ни слагаше в сметките в началото на тази кампания. Всеки, подминавайки трофея, си е казвал най-вероятно „Ще се срещнем отново“. Поне аз си го казвах – някой ден. Аз бях на 20-21 години. Но пак се връщам в онази вечер – бяхме добри, но явно Реал Мадрид бяха по-добри.“
