Българите вероятно не са си представяли, че техният футбол ще роди някой, който би могъл да се доближи до най-ярката им звезда Христо Стоичков, а после, през 1998 година, в ЦСКА бавно започна да пробива младият Димитър Бербатов, който през следващите две десетилетия се превърна в принц на българския и звезда на световния футбол, пишат колегите от Sportal.rs.
Голмайсторът на България си спомни за времената в Манчестър Юнайтед, когато играеше с Неманя Видич и разказа интересни неща от периода си на „Олд Трафорд“ пред сръбския Sportal.

Кошмар за всички противници на Манчестър Юнайтед между 2008 и 2012 година бяха Бербатов в атака и Видич в защита, разбира се, редом с легенди като Рио Фърдинанд, Райън Гигс, Уейн Рууни… Това беше отбор, който, с някои промени, оставаше заедно сезони наред, съставен от големи футболисти, истински тим, от който съперниците се страхуваха. Затова на момчетата, които след тях обличаха червения екип и излизаха на терена на Олд Трафорд, не им беше лесно и всички бяха в тяхната сянка.

Тазгодишният тим на Манчестър Юнайтед, например, не може да се сравнява с отборите от времето на Димитров. „Червените дяволи“ бяха обект на критики през целия сезон, а какво мисли за тях, разкри за именитият българин на „Sunset sport festival“ в Задар.

“Мисля, че не беше добър сезон – каза Бербо. – Всички се надяваха Юнайтед да спечели Лига Европа, когато се изправи срещу Тотнъм на финала. За съжаление, отново не беше бляскав мач за гледане, но в такъв двубой, на финал, важно е само да победиш. А в този случай „шпорите“ спечелиха трофея. Аз бях щастлив заради Тотнъм, защото някога играх за тях, но бях тъжен заради Манчестър Юнайтед. Сега всички се надяват на новия сезон. Мениджърът ще има възможност да направи предсезонна подготовка. Ще видим кой ще остане, кой ще дойде. И отново, запазваме вярата, че това ще бъде сезонът, в който Юнайтед най-накрая ще натисне по-силно и ще се бори за титлата в Премиър лийг. Надяваме се.”

Освен безспорните футболни качества, които манчестърският гранд притежаваше, докато той носеше екипа му, Димитър разказа какво е смятал за силата на колектива, който е формирал със съотборниците си, който освен с уменията си на терена се отличаваше и с особен характер, и добави какво от тези техни качества липсва на сегашния отбор.

“Не знам как да го кажа… Може би тази дързост, тя беше нещото, което ни отличаваше. Играчи, които са добри момчета, но на терена… Когато излезеш на терена, ставаш нещо друго, бориш се, викаш, псуваш, риташ ако трябва. Само защото понякога са необходими такива играчи, които могат да вземат топката и да я подадат на други играчи отпред и да кажат: „Добре, ето ни, давай, вкарай гол, направи нещо добро. Аз съм тук, ще тормозя противника, ще взема топката и ще ти я дам!“ Може би този тип играч липсва, някой по-близо до Каземиро, някой като него”, отчита българинът.

Освен че функционираха добре като съотборници, Бербатов и Видич имат отлични отношения и извън терена, които са запазили и до днес.

“Играх с него четири години, все още поддържаме контакт – разказа бившият нападател. – Много е сериозен, много е фокусиран, но е и много забавен. Има страхотно чувство за хумор, но първо трябва да го опознаете, за да разберете хумора в шегите му. Ако не го познавате, може да си помислите: „За какво говори?!“ И затова казвам, че за мен беше страхотно да бъда там в Юнайтед, защото сме братя. Мисля, че всички сме еднакви, така че винаги ми е било голямо удоволствие да открия братя в отборите, когато отивам да играя. С Видич все още поддържам връзка и все още работим заедно. Последният път бяхме заедно в Малайзия и работехме за Юнайтед, така че все още се виждаме по различни места. Пратете му поздрави.”

Преди да започне интервюто, Димитър каза, че можем да говорим на сръбски, че разбира всичко. За официалната част се чувстваше по-комфортно да говори на английски, въпреки че сръбският му е доста добър. Това се дължи на играчите от нашите географски ширини, с които е играл.

“Не говоря отлично, но разбирам. Когато отида в Сърбия, Хърватия и Северна Македония, ние сме еднакви, братя. Езикът ни е един. Когато играех със сърби и хървати, винаги беше по-лесно да говоря, но когато говоря английски, се чувствам по-сигурен, имам повече самочувствие”, обясни той.

Бербатов си спомни случка, когато той и Неманя са подвели защитата на Челси, защото са говорили на сръбски, а противниковите играчи не са ги разбрали:

“Тогава вкарах гол срещу Челси, струва ми се. Преди да отбележа, разговарях с Неманя и той ми каза: „Ще блокирам техния играч, ти ела под мен и ще видим какво ще стане“. Когато вкарах гола, той викаше: „Това е моят гол, това е моят гол, това е моят гол!“. Това ви показва как сме играли като братя за отбора, за Юнайтед. Беше страхотно.”

Веднъж разкри, че Видич е напуснал групата в WhatsApp, чрез която общуват бившите съотборници от Юнайтед, но не пожела да ни каже причината, нито дали се е върнал: “Не мога да кажа нищо, защото всички там сме братя. Каквото се случва там, си остава там. Трябва да попитате Неманя, трябва да попитате Неманя защо е излязъл, ако иска да каже, и дали се е върнал.”