Димитър Бербатов бе гост на предаването „Стълбището“ в ефира на Дарик радио. Някогашният голмайстор на Манчестър Юнайтед и Висшата лига говори по много теми, включително пътя на успеха, възпитанието на децата и смисъла в нещата, които прави самият той с фондацията си. Той заяви, че две думи никога не са присъствали в живота му – злоба и завист.

„Преди 3 дни, когато беше събитието на фондацията ни. Галавечер, с която по традиция всяка година награждаваме талантливите деца в наука, изкуство и спорт. Тази година реших да е малко по-грациозно. Поканихме дарители, партньори… за какво всъщност даряват. Имаше импровизиран търг, с вещи, които бях подбрал специално. Аз съм новобранец там, заек“ – в стартъп системата. Бях щастлив, когато видях отзивите и  усмивките на децата“, започна Бербатов за последния си повод за гордост.

Много добър и хубав въпрос, част от причините, поради които исках да дойда да си поговорим. Аз съм активно свързан в това как растат момчетата и момичетата след нас. Още повече съм баща. Вече 16 години имама фондация, подпомагаща деца. Направи правилния контраст – едната и другата среда (б.р. – с вилнеещите тийнейджъри в моловете). Не знам дали има правилен отговор, много е комплексно. В тази среда, биещата се, също има талантливи деца. Сигурен съм. Но да речем не са го открили своя талант. Или средата им пречи. Може би, когато са сами, се чувстват слаби, затова са на глутница. Моята първа реакция е много крайна и радикална. 10 човека като глутница се нахвърлят на един, защото се е осмелил да направи забележка. Отвратителна история. Но съм сигурен, че има деца, които са талантливи. При нас също има талантливи деца. Имах среща с тях – час и половина с родителите им. Обяснявах, един вид като лекция, как съм стигнал до моя успех. Казах как виждам нещата, защото светът се е променил. Търся и отговори. Аз може би имам повече въпроси, на които нямам отговор. Като родител, гражданин, а и човек, който сега крачи в друга сфера. На талантливи деца, на изгубени деца .Те прибягват към насилие… Всеки родител може би си казва „Абе, келеши“. Не дай си боже семейството ти да има проблеми, битовизми – насилието ражда насилие. И в талантливата среда има недостатъци – бунтуват се, изразяват го понякога“.

„Пак имаше глупости, помня от моето си детство. Искайки да покажеш колко си силен, искаш да се докажеш – „по-силен си, мога да те набия“, участвал съм в такива неща, но сега проявленията на такъв вид насилие от момчета в тийнейджърска възраст, опитващи се да изразят себе си, но формата е неприемлива…“

„Аз като срещам момчета и момичета покрай моите деца, постоянно ги провокирам. Като ги видя с цигарата пред училището – с цигарата или вейп – хем да ги провокирам, опитвам да ги карам да мислят. Че Димитър Бербатов им го казва, значи има смисъл… Питам ги „Всичко наред ли е, какво става? Може би ще измислиш някой стартъп, ще станеш по-красив и интелигентен?“. Аз не съм минал по този път, пътят към успеха е различен. Е, може и да излезеш от тези неща и да успееш, има го и това. В нашата малка държава шансът да успееш е по-различен. Ако загубиш периода между 12 и 16 години в неща, които не ти дават развитие, после по-трудно ще намериш себе си. Спортът играе роля. Може би, когато имаш определен вид страх, че ако направиш нещо, ще се отрази на бъдещето ти. Аз мога да изхождам само от собствения си опит. Някои базисни неща са едни и същи“.

Бербатов говори и за предателствата в живота на младите: „Няма да ти обяснявам направо. Дъщеря ми – най-добра приятелка, най-най добра приятелка… Виждам в лицето на детето ми колко е важно. Като си по-млад, може би една идея по-тежко го приемаш Като си по-осъзнат и имаш белези, имаш опита да се справиш. Като си малък, растеш и се изучаваш, случи ти се нещо такова, ако не можеш да потърсиш съвет от родителите си… Някои деца дори не знаят къде и кой е в Парламента. Има и такива, които знаят де. Но предателството на някои им се случва за първи път. Следващият ти поред приятел по важност е до теб, но може да ти даде грешен съвет. Чудиш се, почваш да плачеш, изпитваш ярост. Когато съм тренирал и съм се развивал, под някаква форма съм усещал уличното уважение. Те и затова се бият тези момчета… Но на мен ми беше важно футболното улично уважение. Оттам започнах да си градя картина в главата, че не искам да изгубя това. Продължавам по същия път. Не се разсейвам. Крача си и си вървя. Но това не изчезва. Дори в осъзнатата част не изчезва – страхът да не загубиш работата, да не се случи нещо на децата ти, да не загубиш пари. За мен има този страх, който е полезен, който ти помага да вървиш напред. Колкото и да е странно, дори ти помага. Лоши хора винаги ще има. Колко хора вече не ме харесват, защото правя забележки…“

„Тежки неща са ми се случвали на мен, но докато съм растял, дали съм знаел, че ще ме направи по-силен – не. Трябва да си гений. Но като съединиш точките, когато пораснеш – тогава да. Когато тръгвах – звучи като степенно меню. Започваш да искаш топка, после уличното, футболното. Значи имам талант, трябва да отида на по-добро ниво. Оттам – давай следващо ниво – първият отбор, Пирин. Там не се получи, даваш крачка назад. Съжалявах себе си. Всички тези емоции започнаха да се преплитат – имах амбицията и мечтата. Исках това да правя от ранна възраст. Не си казах, че се отказвам. Колкото по-рано се намери този път, толкова по-бързо ще спрат да се лутат децата. Обичах това нещо. Когато не ме взеха в Пирин, не си казах „Е, пробвах, ще правя някоя глупост“. Останаха концентриран върху това. Просто си казах „Не са ме оценили“. Споделих с баща ми, който е бил футболист, но от по-старата школа. Тогава дойде следващият етап в моето развитие – в ЦСКА, в големия град. Почвам да играя с по-големите – оп, справям се. Взеха ме на подготвителен лагер. Но стоях на пътя, градих характер и стъпки. Сега някой път, ако си много талантлив, в нашия спорт може да пропуснеш 2-3 стъпки. Но трябва да следваш програмата и протокола, ако не се откажеш, разбира се. Хора с по-голям талант са си казвали „Е, заслужава ли си?“ И затова и не са мърдали повече“.

„Тъпото е, че твоята аудитория не се хората, които трябва да видят това“, обърна се Бербатов към водещия Константин Вълков.

„Аз трябваше ли да завиждам на Кристиано Роналдо? Двете думи, които никога не са присъствали при мен, са злоба и завист. Честно – нямам отговор защо. Най-елементарният пример, с който да могат да ме разберат млади хора, важи и до ден днешен. Едно време, когато си правех стъпките в ЦСКА, Емо Кременлиев тренираше с ЦСКА. Той имаше най-хубавата кола. Аз си викам „Евала, искам да имам такава“. Но някой ще ми я подари ли? Как се стига до този успех. Единственият начин, който стигнах като извод, е, че трябва да тренирам. Никога не съм се питал защо той, а не аз. Всеки среща по пътя си хора, които успяват повече от него. Но трябва да се чувстваш доволен от себе си, ако си дал всичко. Важи за всяка сфера от живота според мен. Човешката природа не можем да я изменим.. И аз се разочаровам от моите деца, но какво правя грешно?“

„Опитвам се да водя с пример. Взех децата ми на събитието, което организираме с фондацията. Става ми болно и тъжно, когато децата ми са в друга среда. Излизат с приятели, те имат приятели… Детето трябва да прояви своя характер. Да се опита или да каже „Не“. Ако всички са вляво, но е грешното, трябва да кажеш „Не, благодаря“ и да минеш от другата страна. Затова са и на глутници“.

„За децата съм и баща им, който не знае нищо, не е готин. Опитвам да водя с примера, който съм дал и градя толкова години. Един ден трябва да избереш тъмната и светлата страна. Ако искаш да се биеш – октагони, боксови рингове – правиш го с хора, които имат твоите умения също…“

„Тези момчета и момичета прибягват до ненужна агресия. Тази дисциплина – ММА, бокс – една от идеологиите е самоконтролът, който трябва да развиеш. Той да ти помага в защита, да защитаваш някой по-слаб, ако е нападнат ненужно, но никога да провокираш, да правиш мелета и да пребиваш някого, докато се развиваш. Емоциите ми са много смесени – от ярост до разбиране на ситуацията“.

„Идвам от време, в което имаше лексикони. Сега времената са много различни. Децата се участ от технологиите. Ще разберем как ще се отрази в Австралия тази забрана“.

„Ако ползваш за хубави неща, знаеш, че трябва да извървиш крачките. Ако само скролваш и виждаш неистински неща, се формира среда, в която единомислието не е в правилната посока. Затова повечето деца са в групи. Има страх да покажат, че са слаби и имат недостатъци, или имат нужда от помощ“.
„Предполагам, че тепърва ще бъда изненадват от много неща, иначе ще бъде скучно. Сега да ме впечатли нещо или някой, много трудно вече. Едно от нещата, които ми помогна в развитието, е фактът, че в моментите, в които бях сам, аз нямах проблем с това. Не търсех грешната компания или грешните развлечения. В онова време те бяха и в по-ранни етапи. Сега времената са по-различни и изкушенията са много по-различни- Вече не си сам, а с устройството си – пишеше си с някого – не си сам. За мен не беше проблем да съм сам. Влизат в по-лоши навици”.

Критиката винаги е добре дошла. Един човек ми каза, че говоря много просто. Да използвам други думи. Обаче това е такъв спор, в който си давам моята теза. Изказвайки се по-просто, хората ще те разберат по-лесно. Информацията ще я приемат по-лесно. Ще обменят информацията по-лесно. Замислих се за тази критика. Може би в зависимост от средата, в която съм. Ако съм в среда на много успешни хора и постигнали повече, най-вероятно няма и да говоря. Ще седя и ще слушам, или ще комуникирам по начин, по който те комуникират“.

„Много ми е интересно следното – аз съм на 43 години. Моята професия е така, че ако си я свършиш правилно, успехът ще те споходи по-рано и ще бъде добре подплатено финансово. Сега когато имам шанс да съм в различни среди. На мен ми е интересно да видя развитието на успешните хора как им се отразява. Как финансите им отварят мисленето, в какво посока. Много ми е интересно. Защото част от тия неща съм ги извървял. За да спра някой, да си позволя непоискан съвет, трябва да е в голяма форма на дебат. Или да е добър приятел и да сме седнали, да споделяме и философстваме. Ще звучи покровителствено. Не искам да звуча така. Името ми ме прекарва през разни неща, за да ме заведе при други. Но съм новобранец, търся своя път, седя и слушам. Аз не го приемам за слабост, че се чудиш накъде да тръгнеш. Опитвам се с примери“.

„Не ми харесва, че все още и въпреки старанието, което полагам аз, фондацията и тези, които водят с пример, този пример не е толкова голям. Все още го има този момент, че цигарите, алкохолът и наркотиците придърпват по-силно. Не ги прави готини. Това, което говоря, го има във всички държави. Имам възможност да обикалям много – проблемите са едни и същи. Харесва ми, че има упорство и се опитва. Всеки има своите кусури, но ако имаш повече плюсове от минуси, може да изчистиш минусите. Гледам един философ, който е много популярен сега, той е по социалните медии – има интересни тези. Харесва ми начина, по който говори, това също е важно. Грабва те. Замислял съм се за някои от нещата, всеки има чудовище“.