През далечната 1983-а година Борислав Михайлов печели купата на вестник „Кооперативно село“ за най-добър вратар в „А“ група.  Популярният тогава всекидневник порвежда интервю с обещаващия страж, който след време ще стане част от националния отбор на България, стигнал полуфинал на Мондиал 1994 г., а сетне и президент на БФС. „Тема Спорт“ ви представя краткото въведение и последвалия разговор. В него Боби признава, че не познава вкуса на цигарите и алкохола заради своя баща Бисер, също вратар на Левски и България, като и че е ценител на хубавата музика.

„Няма да забрави Борислав Михайлов тази година. И ако за българския футбол, както е вече напоследък, не бе никак щедра, за стройния страж на „синята“ врата тя ще остане паметна.Седем минути преди края на миналото първенство къдрокосият младеж се „размина“ с купата на вестник „Кооперативно село“, но сега тя не му убегна. Безспорният му талант накара наставниците на националния отбор да го включат в състава, поводи за много радост имаше и в личния му живот.

Засега биографията на Борислав Михайлов е кратка. Тя започва на 12 февруари 1963-а г. в София, където пламва всеотдайната му любов към футболната топка. Скоро става ясно, че тази обич е взаимна и първият успех идва с републиканската титла на юношите на „Левски-Спартак“. Интересното е, че баща му – известният вратар на „Левски“ Бисер Михайлов, съвсем не е насърчавал детската му страст към топката и едва когато Борислав дебютира при мъжете се примирява с амбициите му. Две години вече младежът охранява зорко „синята“ врата, в юношеския национален тим записа 20 участия, при младежите 15, сред олимпийците – 4. Единствено графата „национален отбор“ за сега стои празна…

Кой е най-щастливият миг във Вашата кариера?

– Те са два – завоюваната купа на НРБ миналата година след убедителното 4:0 срещу ЦСКА и безспорно купата на в. „Кооперативно село“.

А в личния живот?

– Бракът, който сключих на 2 май тази пролет. Кум ми беше „армейският“ вратар Велинов.

Какво ви даде баща Ви?

– Благодарен съм му за големите усилия да ме направи истински човек и спортист. Предпазва ме от главозамайване, помага ми с навременни съвети, заради него не познавам вкуса на цигарите и алкохола. И брат ми Руслан пое семейната щафета – на 14 години пази по-добре вратата на „Левски-Спартак“, отколкото аз на неговите години. Майка ми силно преживява нашите изяви, така че на стадиона сме вече „пълен комплект“.

Колегата Ви Делчев бе вторият носител на купата ни?

– Отличен спортист, чудесен колега и приятел, но при двама равностойни вратари, единият трябва да седи на пейката. Жалко, че го преследват и толкова контузии.

Силните и слабите Ви страни на вратарския пост?

– Имам добри физически данни, мисля, че съм силен в ловенето на топката и в пласирането. Не съм доволен от това как вкарвам топката в игра, трябва да усъвършенствам и концентрацията си за всеки двубой.

Най-сериозните Ви конкуренти в елитната група?

– Велинов, Пейчев, Вълов, от младите ми харесват славистите Ананиев и Никленов.

Вашите образци?

– От нашите вратари Велинов, от чуждестранните – Дасаев (СССР), Н’Коно (Камерун), Шумахер (ФРГ).

С коя защитна четворка бихте искали да играете?

– Пл. Николов, Г. Димитров, Арабов, Марков (Локомотив).

Нещо извън спорта?

– Обичам хубавата музика, интересната книга, а когато съм в чужбина, мисля повече за професионалната си подготовка – търся материали, уча се от опита на другите.

И Вашето мнение за българския футбол?

– Много е необходим един пробив на международното поле, за да се върне духът и вярата в силите. Потребна е и по-здравословна, по-благоприятна атмосфера, защото без самочувствие не можем да дадем и това, на което сме способни.

Към какво се стремите?

– Да стана шампион с моя отбор, да облека и националния екип, да завърша ВИФ, където започвам да следвам от есента. И най-важното – да създам здраво семейство, да се радвам на добри дни.

Желаем Ви това да се сбъдне и честита купа!„